Решение № 310 от 23.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100101192 по описа за 2024 година Делото е образувано по исковата молба на П. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес: град Пловдив, улица „Райко Даскалов“ № 72, етаж 2, офис 10 - чрез адв. Иван Богомилов Маринов с персонален номер ********** от АК-Пловдив срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявана от изп. директор Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров и със съдебен адрес: гр. София, кв.

Малинова долина, ***, сграда Матрикс

Тауър, етаж 4-6, адвокат Преслав Василев и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1766, р-н Младост, ж.к. Младост 4, ***, сграда 15, вх. А, ет. 4,юрисконсулт Милушева.

Видно от изложеното в исковата молба, със заповед за незабавно изпълнение № 1155/03.12.2010 г. по ч.гр.д. № 608/2010 г. на Районен съд – Средец, П. И. П. е осъден да заплати солидарно заедно с Т.

1

Стефанова Миркова в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата от 24 955,08 лева, съставляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL482639/12.06.2009г., ведно със законната лихва от 30.11.2010г., 2 390 лева, договорна лихва за периода 12.07.2009г. до 24.11.2010г., 152,72 лева наказателна лихва за периода 12.04.2010г. - 24.11.2010г., както и 1 419,07 лева разноски в заповедното производство.

Издаденият в полза на ответника изпълнителен лист № 608/03.12.2010 г. е представен за образуване на изпълнително производство № 247/2011г. и предприемане на принудителни действия при ЧСИ Т. М. с peг. № 803 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас на дата 08.02.2011г.

Ищецът твърди, че по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия, като вземането на ответниците към ищеца е погасено по давност.

С оглед на което се иска установяване по отношение на ответниците на недължимост на сумите по банковия кредит, за което е издадена заповед за изпълнение.

Предявяването на иска по отношение на двамата посочени ответници ищецът обосновава с факта, че не е бил надлежно уведомен за сключения между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 договор за цесия от 18.01.2016г., поради което счита, че право на вземането има „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749. Твърди, че въпреки сключения договор за цесия, е налице правен интерес от установяване на недължимост на вземането на праводателя на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, за да бъде обвързан със силата на пресъдено нещо на решението. Ищецът счита, че ако правните последици на погасителната давност са настъпили преди сключване на договора за цесия, то договора за цесия е нищожен поради липса на предмет, вземането ще е останало в патримониума на „ЮРОБАНК 2

БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 и ако искът не е насочен към банката, същата ще може да претендира изпълнение.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените претенции и иска тяхното уважаване.

В законопредвидения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, който оспорва предявената претенция и я счита неоснователна. Твърди се, че с оглед сключения договор за цесия между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, надлежен кредитор и пасивно легитимиран по иска е именно „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375. Твърди се, че е налице валидно съобщаване на сключения между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 договор за цесия на длъжника и ищеца по делото. При становище на съда, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, се прави писмено уведомление в този смисъл.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 счита, че не е налице твърдяното погасяване чрез давност на задължението на ищеца, тъй като е невярно твърдението му, че считано от 2011г. не са предприемани изпълнителни действия по изпълнителното производство, образувано по издадения изпълнителен лист по установеното срещу ищеца в заповедното производство задължение към банката. Твърди се, че извършените изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници, рефлектира и по отношение на останалите длъжници. Твърди се, че до 26.06.2015г. за вземането не е текла давност, а след този период има изпълнителни действия, както следва:

На 08.02.2011 г. е входирана молба за образуване на изпълнително дело с искане за извършване на изпълнителни действия;

3

На 15.02.2011 г. до длъжниците са изходирани покани за доброволни изпълнение, като същите са връчени и заповедта за изпълнение е стабилизирана:

На 23.02.2011 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор трудово възнаграждение;

На 02.03.2011 г., 18.03.2011 г„ 31.03.2011 г. и 25.05.2011 г. са изходирани запорни съобщения за налагане на запор на установените банкови сметки на длъжниците;

На 28.05.2014 г. е входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия;

На 31.05.2014 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор трудово възнаграждение;

На 01.08.2014 г. е входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия;

На 23.02.2018 г. е вписана възбрана;

На 29.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки;

На 05.08.2021 г. е входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия;

На 02.09.2021 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение;

На 06.10.2021 г. е входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия;

На 21.12.2021 г. е входирана молба а искане за извършване на изпълнителни действия;

На 07.06.2023 г. е входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия;

На 10.07.2023 г. е входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия;

На 14.07.2023 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки;

4

На 24.04.2024 г. е входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия

На 29.04.2024 г. е изпратено запорно съобщения за налагане на запор на банкова сметка;

На 14.10.2024 г, е изпратено запорно съобщение за налагане на запор МПС;

Ответникът твърди, че в хода на производството са налице непрекъснати ежемесечни постъпления в периода от 25.03.2011 г. до 09.03.2021 г., с които погасителната давност е прекъсвана многоратно.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 счита искът за недопустимо предявен по отношение на него, тъй като вземането му към ищеца е прехвърлено чрез договор за цесия на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с оглед на което и не се счита за пасивно легитимиран по претенцията, предявена по отношение на него. Прави се и твърдение за недопустимост на иска с оглед липсата на правен интерес за воденето му срещу него именно поради сключения договор за цесия и настъпилото правоприемство по отношение на вземането. Твърди се, че липсва и последващи твърдения на банката, че сумите са и дължими от ищеца, с оглед на което и липсва правен интерес от водене на делото по отношение на банката. Иска се прекратяване на делото по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорна фактическата обстановка, че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит № FL482639 от 12.06.2009г. между Т.С.М. и П. И. П. /кредитополучатели/, от една страна, и „Юробанк И Еф Джи България“ АД /сега„Юробанк България” АД/ /кредитор/, от друга страна. Поради неизпълнение на договорения погасителен план, банката е инициирала заповедно 5 производство, завършило с издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1155/03.12.2010 г. по ч.гр.д. № 608/2010 г. на Районен съд – Средец, с която П. И. П. е осъден да заплати солидарно заедно с Т.С.М. в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата от 24 955,08 лева, съставляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит

№

FL482639/12.06.2009г., ведно със законната лихва от 30.11.2010г., 2 390 лева, договорна лихва за периода 12.07.2009г. до 24.11.2010г., 152,72 лева наказателна лихва за периода 12.04.2010г. - 24.11.2010г., както и 1 419,07 лева разноски в заповедното производство.

Издаденият в полза на банката изпълнителен лист № 608/03.12.2010 г. е представен за образуване на изпълнително производство № 247/2011г. и предприемане на принудителни действия при ЧСИ Т. М. с peг. № 803 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас на дата 08.02.2011г. Не е спорно също така, че на 18.01.2016г. това вземане на банката е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375.

При така установената и неспорна фактология по правото съдът намира следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 439, ал. 2, във вр. ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно да се приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 24 955,08 лева, съставляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL482639/12.06.2009г. ведно със законната лихва от 30.11.2010г., 2 390 лева, договорна лихва за периода 12.07.2009г. до 24.11.2010 г., 152,72 лева наказателна лихва за периода 12.04.2010г. - 24.11.2010г., както и 1 419.07 лева разноски в заповедното производство, които суми се претендират в изпълнително производство № 247/2011г. по описа на ЧСИ Т. М. с peг. № 803 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, тъй като сумите са погасени по давност след образувано изпълнително производство за 6 събиране на същите.

По делото е приложено и прието като доказателство копие от изпълнително производство № 803/2011г. по описа на ЧСИ Т. М., видно от което същото е образувано на 08.02.2011г. Към момента на образуване на изпълнителното дело е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, което е предвиждало, че с образуване на изпълнителното производство се прекъсва изтеклата давност, а докато трае същото давност не тече.

Действието на цитираното постановление е до постановяване на тълкувателното решение по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в т. 10 на същото се приема, че считано от 26.06.2015г. Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС се счита за загубило сила. С оглед цитираната съдебна практика, която е задължителна за съдилищата, е видно, че от образуването на № 803/2011г. по описа на ЧСИ Т. М. -08.02.2011г. до отмяната на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС-25.06.2015г. изобщо не е текла погасителна давност за задължението на ищеца. Считано от 26.06.2015г., съгласно тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност по отношение на задължението тече, но всяко предприето изпълнително действие прекъсва давността. С оглед на началото на давностният срок от 26.06.2015г., безспорно към датата на сключения договор за цесия между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 от 18.01.2016г., вземането на банката не е погасено по давност и договора за цесия не е нищожен поради липса на предмет и е налице валидно прехвърляне на вземането от банката на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375.

С постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, Върховният касационен съд разтълкува, кои действия в изпълнителното производство прекъсват давността, и това са всички 7 действия представляващи осъществяване на изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на взискателя., като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др.. Тълкувателно решение посочва примерно и кои изпълнителни действия не прекъсват давността, а именно: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При така направеното разграничение на изпълнителните действия и от приложеното в цялост изпълнително дело, съдът констатира, че по отношение на ищеца са налагани запори през март 2011г., има постъпили плащания от ищеца на 31.05.2011г., 13.06.2011г., 14.06.2011г. и на 27.06.2011г., наложен е запор на 25 май 2011г. и последно е наложен запор на 14.07.2023г. При извършваните изпълнителн действия през 2011г. изобщо не е текла давност по отношение на задължението с оглед действието на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС. Давността е започнала да тече на 26.06.2015г. по изложените по-горе правни аргументи, като е текла до 12.03.2020г., тъй като съгалсно чл. 3, т. 2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, считано от 13.03.2020г. е спряно теченето на този срок. С оглед разпоредбата на § 13 ЗИД на Закона за здравето, срокът не е текъл до 20.05.2020г., а от 21.05.2020г. е продължил да тече и безспорно към началото на 2021г. петгодишиния давностен срок за вземането е изтекъл. Изпълнително действие, имащо възможност да прекъсне давността, е предприето едва през 2023г., когато вече вземането е погасено по давност. Следователно е основателна претенцията на ищеца, че не дължи това вземане, тъй като същото е погасено по давност. Съдът намира за неоснователни 8 твърденията на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, че извършваните действия в изпълнителните прозиводство по отношение на солидарния длъжник Т.М. и регулярните месечни погасявания,направено от този солидарен длъжник, влияят и съответно прекъсват погасителната давност на задължението на ищеца. За тези си твърдения, ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК.