Решение № 5827 от 16.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5827 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100506957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищците по първоначалните искове Б. Л. Я. и Л. Д. Я., уточнена с молба от 23.07.2025 г., срещу решение № 20133890 от 14.12.2024 г. по описа на гр.д. №41410/2020 г. на СРС, 175 състав в частите, с които са отхвърлени предявените първоначални искове с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на Л. К. М. да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата 4229,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, предявени като частичен иск от 80 000 лв., вследствие на извършени от Л. М. строителни дейности в обект с идентификатор *** по КККР, както и са отхвърлени предявените първоначални искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Л. К. М. да премахне стоманобетонен фундамент за котелно помещение, изграден в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, на северната страна на сградата, който не дава достъп до канализационните тръби на имота на ищците, поради което последните не могат да упражняват правото си на собственост пълноценно, както и за осъждане на Л. К. М. да постави врата на оградата, преминаваща през средата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, за да могат ищците да имат свободен достъп до имот с идентификатор *** по КККР на гр. София и имот идентификатор *** по КККР на гр. София от всички страни.

Подадена е и въззивна жалба от първоначалната ответница Л. К. М. срещу същото решение в частите, с които на основание чл. 45 ЗЗД е осъдена да заплати на Б. Л. Я. и на Л.

Д. Я. сумите от по 1500,00 лева – обезщетения за неимуществени вреди – влошаване на здравословното им състояние и влошаване на цялостни им жилищен комфорт вследствие на извършени строителни дейности в имота, собствен на ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба на първоначалните ищци се излага, че решението в обжалваните части е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Поддържат, че 1 собствеността им е увредена от страна на ответника, която е извършила строителните дейности в разрез с постигнатото между тях споразумение. Поддържат, че мястото на котелното не е съобразено с делбата на имота и с разпределение на ползването, както и че самото му изграждане не съответства на договореностите между страните в сключеното споразумение. Сочат, че ревизионната шахта е извън котелното, както и че нямат достъп до нея, вкл. и до изграденото котелно, което представлява обща част. Като обща част определят и изградената съществуваща канализация, за която твърдят, че не е в съответствие с решението на проекта. Поддържат да е безспорно установено по делото, че за тях са настъпили описаните имуществени и неимуществени вреди. Молят решението да бъде отменено в обжалваните части и да се уважат изцяло предявените от тях искове.

Ответникът Л. К. М. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва са довода, че е бланкетна. Моли решението в тези части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В подадената от Л. К. М. въззивна жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради погрешно възприетото от съда, че вредите – влага и плесен, установени в имота на ищците, се намират в причинно следствена връзка с осъщественото от ответника строителство. Възразява проливният дъжд при разпокриването на покрива да е единствената причина за установеното навлажняване, тъй като според заключението на вещо лице А.Ц., прието в производството по чл. 207 ГПК, следите от плесен и тъмни петна говорят за продължително проникване на влага. Счита, че действията й не са противоправни, както и че няма вина, тъй като е предприела всичко необходимо, за да поправи имуществените вреди, докато ищците сами са препятствали действията й по отстраняване на вредите, вкл. и за заплащане на определената от вещото лице сума като не са представяли банкова сметка. Възразява твърдените от ищците неимуществени вреди – претърпени неприятни емоции и нарушен жилищен комфорт да са доказани по делото, както и да се намират в причинна връзка с поведението на ответника. Алтернативно поддържа, че присъденото обезщетение е несправедливо и прекомерно, тъй като не съответства на характера и степента на увреждане, а последиците от увреждането са продължили единствено в резултат на действията на ищците. Посочва, че ищците не живеят в къщата, а събраните свидетелски показания чрез разпита на дъщеря им противоречат на заключението на съдебно – техническата експертиза, според което в сградата на ищците няма прекъсната ВиК мрежа. Излага, че исковата молба е останала нередовна въпреки множеството указания на съда, тъй като ищците не са конкретизирали претенциите си за неимуществени вреди за всеки един поотделно, а присъждайки им разделно сумата съдът е допуснал процесуално нарушение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове за неимуществени вреди бъдат отхвърлен като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Б. Л.

Я. и Л. Д. Я., в който са изложени съображения за неоснователност на подадената от Л. К.

М. въззивна жалба, поради доказаност на осъществените от последната деликти и причинно – следствената им връзка с установените неимуществени вреди. Молят решението в тази част да бъде потвърдено като правилно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са процесулано допустими като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от 2 въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по правилността му във връзка с доводите в жалбите настоящият състав намира следното:

За безспорно между страните е установеното, че са съсобственици на недвижим имот с идентификатор *** с адрес гр. София, район Младост, кв. Горубляне, ул. **** с площ 943 кв.м. при квоти 1/2 идеална част за Б. Л. Я. и Л. Д. Я. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/2 идеална част за Л. К. М.. Съгласно приетия по делото нотариален акт за делба, учредяване на надстрояване и пристрояване и спогодба по чл. 365 ЗЗД №24, том I, рег. №04048, дело 207/2019 г. от 03.04.2019 г. на нотариус М.К. с рег. №200 на НК и район на действие СРС ищците са признати за собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, разположено на етаж 2 с площ 80 кв.м. в сграда с идентификатор *** и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, разположено на етаж 1 с площ 56 кв.м. в сграда с идентификатор *** заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а Л. К. М. е получила в дял и е призната за изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, разположено на етаж 1 с площ 56 кв.м. в сграда с идентификатор *** заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото като ползването на процесния УПИ е разпределено на два дяла в съответствие с приложената към нотариалния акт скица. Със същия нотариален акт ищците са учредили безсрочно и безвъзмездно на ответника правото на пристрояване и надстрояване на собствения на Л. К. М. обект с идентификатор *** така че след извършване на пристрояването да се обособят жилище №1 на кота 0.00 със застроена площ 57,22 кв.м. и реализиране на двураменна стълба по цялата височина на сградата и жилище №2, реализирано на втори и трети етаж със застроена площ на кота +3.08 от 81,46 кв. м. и на кота +6.05 от 81,84 кв.м. като строителството ще бъде изпълнено със средства, труд и материали на Л. К. М..

Със споразумение от 03.04.2019 г. с нотариална заверка на подписите страните в качеството си на съсобственици са се договорили, че във връзка с извършваното от Л. К. М. пристрояване и надстрояване в имота строителството ще бъде извършено при спазване на цялата одобрена строителна документация, както и при спазване на съответните нормативни и технически изисквания. Прието, че при извършване на строителството няма да бъдат нанасяни каквито и да е щети по сградата, собственост на ищците, а в случай, че такива бъдат нанесени, Л. К. М. се задължава да предприеме необходимите действия за отстраняването им и ги отстрани в технологично необходимия за това срок , най – късно за 10 дни и изцяло за нейна сметка. Според т. 2 и т. 3 от споразумението при извършване на строителни дейности няма да се изпълняват стоманено-бетонни елементи върху канализационните тръби на сградата, собственост на Б. Л. Я. и Л. Д. Я., а ограждането на котелното помещение ще бъде изградено от леки монтажни елементи, терасата над него ще бъде удължена до границата на съществуващата сграда, собственост на ищците на ниво на съгласно проекта, а зоната между терасата и сградата собственост на ищците ще бъде надлежно изолирана, за да бъде предпазена от влага и други вредни атмосферни условия. С подписаното споразумение съсобствениците са се съгласили, че при извършване на строителните дейности няма да бъде възпрепятствано правото на свободно преминаване и достъп до сградата на Б. Л. Я. и Л. Д. Я..

По делото е представена и приета декларация от 04.04.2016 г. от Л. К. М., съгласно която се е съгласила през собствените й идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.

3

София, кв. Горубляне, ул. ****, представялващ дворно място с площ 971 кв.м., съставляващ парцел VI-86 от кв. 94 по плана на гр. София – Горубляне да преминава канализацията и част от водопровода , които се ползват от Б. Л. Я. и Л. Д. Я..

Страните не спорят, че строително – монтажните работи в имота са започнали на основание одобрен инвестиционен проект и издадено на Л. К. М. разрешение за строеж №16 от 23.04.2019 г. от гл. архитект на Столична община, район Младост за „Реконструкция, пристройка и надстройка на жилищна сграда“ в поземлен имот с идентификатор ***, сграда СОС с идентификатор ***. Съгласно Констативен протокол №7 от 04.05.2022 г., издаден от служители на СО, район Младост се констатира, че обект „Реконструкция, пристройка и надстройка на жилищна сграда“ находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, сграда СОС с идентификатор *** е изграден в груб строеж, а съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №928 от 02.09.2024 г. , издадено от „Архитектура и градоустройство“ към Столична община обектът е въведен в експлоатация.