Решение № 3858 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3858 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20231100500157 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20218781 от 03.12.2021, постановено по гр.д. № 2892/2020 г. по описа на СРС, 68 състав, Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на В. Ш.

Д. сумата от 624,26 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за положен от ищцата извънреден труд през периода от 21.01.2017 г. до 21.01.2020 г., и 100,83 лв., представляваща мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, начислена за периода от 01.04.2017 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в останалата му част до пълния предявен размер от 150 лв.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че не е налице празнота в нормативната уредба по въпросите, свързани с полагането на нощен труд, а детайлна регламентация в чл. 187 ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба в МВР. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите в МВР, като предвижда различен метод за правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и всички останали аспекти на правоотношението на работещите в МВР.

Твърди се, че в закона няма препращаща норма, която да дава основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на този кодекс подзаконови нормативни актове, вкл. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за категорията служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Поддържа се, че със специалната законова уредба е допусната продължителност на часовете нощен труд на служителите на МВР от 8 часа, като са предвидени редица компенсаторни механизми за постигането на равно отношение през закона на последните, както и че не е налице законово основание за преобразуване на нощен труд в дневен труд с коефициент 1,143 по ЗМВР. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с 1 което да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата В.

Ш. Д., чрез адв. Б.-И., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност.

Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 100,83 лв. до до пълния предявен размер от 150 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Във въззивното производство не са спорни обстоятелствата, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „старши полицай“ в 03 РУ-СДВР, сектор „Охрана на обществения ред“, полагала труд на 12-часов режим на работа , като работното време било изчислявано сумарно за тримесечен период.

Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГК, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че в случая не са налице предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 по отношение на служителите на Министерство на вътрешните работи. Посочено е, че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Разяснено е, че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като с решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20 е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел. Предвид задължителното тълкуване, дадено в посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, положеният от въззиваемия нощен 2 труд през процесния период, не следва да се преобразува в дневен, респ. в извънреден труд, чрез използване на допълнителен коефициент – 1,143, на основание чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл. чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Поради разминаване в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решение № 20218781 от 03.12.2021, постановено по гр. д. № 2892/2020 г. по описа на СРС, 68 състав, следва да се отмени в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, касаеща присъдените в полза на ищцата разноски в размер на 263,15 лв., както и в частта, в която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати в полза в полза на СРС сумата от 93,65 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата от 274,86 лв., представляваща част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото, пропорционално на уважената част от исковете.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20218781 от 03.12.2021, постановено по гр. д. № 2892/2020 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта, в която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на В. Ш. Д. сумата от 624,26 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за положен от ищцата извънреден труд през периода от 21.01.2017 г. до 21.01.2020 г., и 100,83 лв., представляваща мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, начислена за периода от 01.04.2017 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на В. Ш. Д. сумата от 263,15 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат по делото, съобразно уважената част от исковете, и в частта, в която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати в полза в полза на СРС сумата от 93,65 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата от 274,86 лв., представляваща част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото, пропорционално на уважената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ш. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„*******, вх. ******* срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „******* I“ № 5, иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 624,26 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 21.01.2017 г. до 21.01.2020 г., формиран като разлика между положен от ищцата като държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 20.01.2020 г.

ОСЪЖДА В. Ш. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, вх. ******* 3 да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „******* I“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4