Решение № 3736 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3736 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20251100503923 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Ж. Д. П. срещу решение № 2706/18.02.2025 г. по гр.д. № 29264/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Ж. Д. П. срещу 153 Спортно училище „Неофит Рилски“, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 1171/21.03.2024 г., и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по специализирана подготовка“ при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 1265,28 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 24.09.2024 г.), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 22.03.2024 г. до 03.04.2024 г., и за заплащане на сумата от 11013,90 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 24.09.2024 г.), представляващо обезщетение за разликата в заплатите през времето, през което е работил на по-нископлатена работа за периода от 04.04.2024 г. до 22.09.2024 г., ведно със законната лихва върху двете обезщетения от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2024 г., до окончателното плащане.

1

Жалбоподателят – Ж. Д. П., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че уволнението му, извършено със заповед № 1171/21.03.2024 г. на работодателя, е незаконосъобразно. Счита, че по делото не е установено да е налице недобросъвестно поведение от негова страна при ползването на отпуск поради временна неработоспособност, противно на изложеното в решението на СРС. Освен това намира, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е действал недобросъвестно, а освен това е проявил дискриминационно отношение спрямо него.

Твърди също така, че наложеното дисциплинарно наказание е несъответно на твърдяното дисциплинарно нарушение. Ето защо и по изложените в жалбата аргументи моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.

Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – 153 Спортно училище „Неофит Рилски“, оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ.

Ищецът – Ж. Д. П., твърди, че e бил в трудово правоотношение с ответника – 153 Спортно училище „Неофит Рилски“, по силата на което е изпълнявал длъжността – „старши учител по спортна подготовка – футбол“, което е било прекратено със заповед № 1170/21.03.2024 г. на директора на 153 Спортно училище „Неофит Рилски“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение. Поддържа, че уволнението му, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание, е незаконно, тъй като не е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание, не е налице недобросъвестно поведение от негова страна при ползването на отпуск поради временна неработоспособност, поради което не следва да отговаря за твърдяното дисциплинарно нарушение. Твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е действал недобросъвестно, а освен това е проявил дискриминационно отношение спрямо него. Счита също така, че наложеното дисциплинарно наказание е несъответно на твърдяното дисциплинарно нарушение. Ето защо, предявява искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ, както следва: за отмяна на уволнението му, наложено със заповед № 1170/21.03.2024 г. и заповед № 1171/21.03.2024 г. на директора на 153 Спортно училище „Неофит Рилски“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение; за възстановяване на заеманата длъжност - „старши учител по спортна подготовка – футбол“, както и за заплащане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, а именно - 1265,28 лв. (след 2 допуснато изменение на иска в о.с.з. на 24.09.2024 г.), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 22.03.2024 г. до 03.04.2024 г.; 11013,90 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 24.09.2024 г.), представляващо обезщетение за разликата в заплатите, през времето през което е работил на по-нископлатена работа за периода от 04.04.2024 г. до 22.09.2024 г., ведно със законната лихва върху двете обезщетения от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2024 г., до окончателното плащане.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно, законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.

Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

При така разпределена доказателствена тежест въззивният съд намира иска за основателен.

Съгласно трудов договор № 12/01.09.2017 г., сключен 153 Спортно училище „Неофит Рилски“ и Ж. Д. П., страните са постигнали съгласие ищецът да изпълнява длъжността – „старши учител по спортна подготовка – футбол“, за срок до 31.08.2018 г. С допълнително споразумение № 26/31.08.2018 г. трудовото правоотношение е трансформирано в трудов договор за неопределен срок, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ.

Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана със заповед № 1170/21.03.2024 г. и заповед № 1171/21.03.2024 г. на директора на 153 Спортно училище „Неофит Рилски“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В заповедта е посочено, че за периода от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г. служителят умишлено не се е явил на работа, което представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ. Посочено е също така, че за периода от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г. служителят е представил болничен лист № Е20231756500, видно от който е бил в състояние на временна неработоспособност поради следното заболяване – „увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде“, който обаче е бил отменен с влязло в сила експертно 3 решение № 00666/164/01.11.2023 г. на ТЕЛК, II-ри състав, поради което отсъствието от работа се явява без правно основание.

Основният спорен въпрос във въззивното производство, а и в рамките на първоинстанционното такова, е дали служителят е бил недобросъвестен при ползването на разрешения му отпуск поради временна неработоспособност.

Когато работникът или служителят не се явява на работа поради заболяване, което е удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентния здравен орган, който е разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност, не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение. Ако решението за отпуск поради временна неработоспособност е обжалвано и е отменено, но решението на горестоящия орган не е влязло в сила, работодателят не може да приеме, че работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа. След като влезе в сила актът за отмяна на решението на съответния здравен орган, разрешил отпуск поради временна неработоспособност, по обвързващ начин е установено, че за съответния период за неявяване на работа работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа. В този случай неявяването му на работа съставлява неизпълнение на трудовите му задължения, като дали за него от работника или служителя може да се търси дисциплинарна отговорност, във всеки конкретен случай се прави преценка за наличието на вина. Според установените обстоятелства за причината за отмяна на акта, разрешаващ отпуска, поведението на работника или служителя и това на работодателя, се преценява налице ли е добросъвестност у работника или служителя.

Ако той не е недобросъвестен, неизпълнението на трудовите му задължения не е виновно, тъй като работникът или служителят се е доверил на преценка на компетентен здравен орган, който единствен може да решава въпроса налице ли е временна неработоспособност. Ако е бил недобросъвестен, работникът или служителят носи отговорност за неявяването си на работа в периода, в който с отменения акт му е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност (така решение № 241/22.04.2024 г. по гр.д. № 5133/2023 г., IV ГО, ВКС).

Следователно, с оглед посоченото от работодателя дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, а именно – неявяване на работа в периода от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г., през който служителят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, съгласно представен болничен лист № Е20231756500/01.09.2023 г., отменен впоследствие с влязло в сила експертно решение № 00666/164/01.11.2023 г. на ТЕЛК, II-ри състав, следва да се прецени, дали работникът е бил добросъвестен, значение за което има установените обстоятелства за причината за отмяна на акта, разрешаващ отпуска, поведението на работника или служителя и това на работодателя и др.

Видно от представения по делото болничен лист № Е20231756500/01.09.2023 г., 4 за периода от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г. Ж. Д. П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност във връзка със следното заболяване – „увреждане на лумбосакралните коренчета, некласифицирани другаде“. Болничният лист е издаден от доктор Адриана Борисова Топалова, като предписаният режим на лечение е „домашен амбулаторен“. Съгласно представените медицински документи, предхождащи издаването на болничния лист, ищецът П. е бил преглеждане, като е констатирано, че има заболяване с основна диагноза – увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел, радикулопатия, като му е предписано медикаментозно лечение, видно от амбулаторен лист от 26.08.2023 г. Освен това, на 26.08.2023 г. е издадено направление, съгласно което ищецът П. е изпратен на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от временна неработоспособност, във връзка с посоченото заболяване.

Съгласно експертно решение № 00666/164/01.11.2023 г. на ТЕЛК, II-ри състав, с което е отменен по същество издаденият болничен лист № Е20231756500/01.09.2023 г., е посочено, че не са извършени съответни изследвания, подкрепящи диагнозата на лицето, като при такива оплаквания добрата лекарска практика изисква насочване към съответен специалист.

Следователно и при анализ на цитираните по-горе медицински документи, болничен лист и експертно решение на ТЕЛК, с което същият е бил отменен, следва извод, че причината за отмяна на болничния лист е нарушение на лекаря, издал болничния лист, изразяващо се в неназначаване на допълнителни изследвания с оглед поставената диагноза на служители и оплакванията му. Не се опроверга обстоятелството, че служителят е имал здравословни проблеми, констатирани и в медицинските документи, издадени непосредствено преди процесния болничен лист.

Посоченото предполага добросъвестност при упражняване на правото му да ползва разрешения му отпуск поради временна неработоспособност, въпреки че болничният лист е издаден в нарушение на добрата лекарска практика, без да са налични всички необходими изследвания, което обаче не може да се вмени във вина на освидетелстваното лице.