Определение № 1859 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1859 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901825 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет срещу решение № 497 от 17.07.2023г. по в.т.д. № 870/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 769 от 24.06.2022г. по т.д. № 1043/2021г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Диел Трейд“ ЕООД, на основание чл.

266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 74 071. 84 лева, остатък от дължимо окончателно възнаграждение по Договор рег. № ФУМИ-91/21.02.2020г. с предмет „Ремонт на сграда в отдела за предоставяне на международна закрила в РПЦ – гр. София, кв.“Овча купел“ (находяща се в ПИ с идентификатор *** по плана на гр. София) – 7-етажно високо тяло“, със законната лихва от 14.06.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и 1 поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не са били обсъдени възраженията на касатора във въззивната му жалба, че се претендира забава от страна на изпълнителя по договора от 135 дни, обективирана от неизпълнение на техническата спецификация, приложение към сключения договор. Между страните не е било поставян въпросът за продължаване на срока на договора и не е обусловена извинителна забава. Изпълнението на канализационната система в блок Б не е попречило на изпълнението на останалите дейности, отнасящи се до блок А. Въззивният съд е допуснал изменение на съществено условие на договора в противоречие със съгласието на страните и тълкувайки превратно тяхното съгласие и поведение.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено, с отхвърляне на предявените искове.

Решението на Апелативен съд - София се определя и като очевидно неправилно.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато поради разрешаването на правни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 1/13.07.1953г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, както и постоянната практика на ВКС (решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 2

1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 29.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.).

2. Какви критерии се прилагат при тълкуване на спорна клауза от договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменен чрез тълкуване?

Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 4/17.12.2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 89 от 17.07.2009г. по т.д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

От насрещната страна по жалбата „Диел Трейд“ ЕООД не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба по делото „Диел Трейд“ ЕООД е изложило, че между страните е бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка за строително-монтажни работи за основен ремонт на 7-етажното тяло на сградата в отдела за предоставяне на международна закрила в РПЦ – гр.

София, кв.“Овча купел“ с рег. № ФУМИ-91/21.02.2020г. От Държавна агенция за бежанците – възложител по договора не била изплатена цялата стойност на изпълнената работа съгласно констативен протокол от

12.03.2021г. – 97 547. 02 без ДДС, както и 1 814. 79 лева без ДДС съгласно 3 анекс № ФУМИ-91/58/28.10.2020г. за допълнително изпълнен инвестиционен проект по част „Изграждане на система за гласово оповестяване“ и допълнително споразумение № ФУМИ-91/75/24.11.2020г. За дължимите суми от ищеца е била издадена фактура № 100000076/31.03.2021г. Поискано е било присъждане на сумите, общо 99 361. 81 лева, със законната лихва от 14.06.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане.

Обстоятелствата са били потвърдени и в подадена допълнителна искова молба.

С отговор и допълнителен отговор на исковата молба ответникът не е оспорил сключването на договора със споразуменията, както и изпълнението на възложените работи. Направил е възражение за прихващане на претендираната сума със сумата 193 378. 98 лева неустойка за забава с ДДС – 135 дни по основания договор и 59 дни по допълнителните споразумения.

Посочено е било, че срокът за изпълнение на възложените работи е бил 150 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка (01.06.2020г.) и е изтекъл на 28.10.2020г., а актът за приемане на строителните работи е бил подписан на 12.03.2021г.

По делото са били приети писмени доказателства, извършен разпит на свидетели, както и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Първоинстанционният съд е счел искът по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД основателен до размер от 74 071. 84 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Възражението за прихващане е било прието за основателно до размера от 25 289. 97 лева – неустойка за забава от по 0.5% на ден за 35 дни върху забавени работи на стойност 144 514. 11 лева, която сума са били прихванати претендираните от „Диел Трейд“ ЕООД 99 361. 81 лева.

Според изложеното от съда действително първоначално уговореният срок за изпълнение на работите е бил 150 календарни дни, считано от откриването на строителна площадка (01.06.2020г.), т.е. 28.10.2020г., до когато е трябвало да бъде приет констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт образец 15 съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството). В случая този акт е бил издаден на 12.03.2021г., но са налице обстоятелства при забавата, които не могат да бъдат вменени във вина на изпълнителя. С допълнителното 4 споразумение от 28.10.2020г. е било предвидено предметът на договора да се допълни за изпълнение и на инвестиционен проект относно изграждане на система за гласово оповестяване, чийто срок за изпълнение е 30 календарни дни, считано от датата на заповедта на главния архитект на Столична община относно допълнение на разрешението за строеж. Тази заповед е влязла в сила на 12.12.2020г. Т.е. уговореният от страните срок за изпълнение на договора е бил уговорен до 12.01.2021г. Осъществяването на изпълнението по оповестителната система е било част от договора и предпоставка за издаване на акт образец 15 за обекта, който е крайният срок за изпълнение на строителството. Същевременно лицата, населяващи тяло А от сградата, чийто ремонт е бил предмет на обществената поръчка, е трябвало да бъдат преместени в тяло Б. Това е наложило ремонт на хоризонталната канализация, при което са били констатирани трудности поради запушване на шахта. Тази дейност не е била включена в КСС, не е била предмет на подадената оферта и поради това страните са се споразумели ремонтът да се извърши, а заплащането да се осъществи от сумите за непредвидени разходи. Ремонтът е бил финализиран на 24.06.2020г., при което тези 24 дни (считано от 01.06.2020г.) следва да бъдат изключени от забавата от два месеца. Периодът от 24 дни следва да бъде приспаднат или 24 дни се прибавят към уговорения краен срок за изпълнение на възложената работа – 12.01.2021г. Така виновното забавено изпълнение на „Диел Трейд“ ЕООД е за период от 06.02.2021г. до 12.03.2021г. – 35 дни забава за който е дължима неустойка.

Срещу първоинстанционното решение в осъдителната част от Държавна агенция за бежанците е била подадена въззивна жалба. Оплакванията, освен другото, са били за неправилно определен краен срок за изпълнение на строителните работи (12.01.2021г.). Срокът е бил за изпълнение на един конкретен вид СМР. Неправилно е било прието и че този срок следва да се намали и с още 24 дни. Изпълнените работи не са касаели дейност извън договорената. Не са обсъдени възражения, че забавата се дължи и на поведение на ищеца, който не е осигурил достатъчно работници на обекта.

С обжалваното решение въззивният съд е сподели изводите на първоинстанционния съд изцяло. Оплакванията на Агенцията, че съставът на Софийски градски съд не е изложил мотиви относно възражението за неосигуряване на достатъчно брой работници, е прието основателно, но липсата на такива мотиви, според въззивния съд, не е можел да доведе до 5 извод в желаната от жалбоподателя посока. В тази връзка въззивният съд се е позовал на показанията на разпитан по делото свидетел (Маринов), че от възложителя не е била осигурена в достатъчна степен възможност за работа на повече работници. Не са били освободени всички помещения, те са били с мебели и е имало обитатели, което е пречело да се изключат електро и ВиК инсталациите. Не може да се изисква от изпълнителя да осигури на обекта работници, за които не е осигурена възможност за работа.

При тези установени обстоятелства първият процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими факти и доказателства, както и твърденията и доводите на страните, като мотивира решението си, в контекста на заявеното в касационната жалба, че това в случая не е било направено, е въпрос от значение за изхода на делото (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл.

280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, също посочени от касатора (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия

ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл.