Решение № 445 от 24.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Перник, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500595 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 529 от 18.05.2023 г., поправено с решение № 842 от 27.07.2023 г., по гр.д.

№ 5510/2022 г. Районен съд Перник е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на В. Г. И. сумата от 759,54 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП от ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2022 г., до окончателното заплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 852,78 лв. (частично от 5000 лв.).

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в частта, в която е осъден да заплати разликата над сумата от 607,64 лв. до сумата от 759,54 лв., както и в частта, в която е присъдена законна лихва върху цялата главница от 759,54 лв. считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на вземането. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил дължимото обезщетение, като не е приспаднал стойността на запазените части от действителната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП. Навежда доводи, че тъй като по делото не са събрани доказателства автомобилът да е дерегистриран съобразно изискването на чл. 390 КЗ при тотална щета, застрахователното дружество не е изпаднало в забава за заплащането на 1 застрахователно обезщетение и не следва да дължи законна лихва, включително и от датата на исковата молба. Предвид това, моли съда да отмени обжалваното решение в посочените части. Претендира разноски.

Въззиваемата оспорва жалбата с отговор в срок. Смята, че районният съд правилно е изчислил дължимото обезщетение. По отношение на законната лихва поддържа, че застрахователят дължи такава от датата на уведомяване за застрахователното събитие или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В процесния случай ответникът бил уведомен за събитието на 08.09.2020 г., предвид което от този момент дължал лихва. Сочи също, че с исковата молба е представено удостоверение за дерегистрация на автомобила. При тези доводи моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните му части. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните пред настоящата инстанция, че на ***, около 19.25 часа, на пътен възел „***“ е реализирано ПТП с участието на автомобил „Фолксваген Лупо“ с рег.

№ ***, собственост на ищцата В. Г. И., и автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. № ***.

Установено е от районния съд, че вина за настъпването на произшествието са имали водачите и на двата автомобила при съотношение 60 % за първия и 40 % за втория. Първият автомобил бил увреден, а гражданската отговорност на водача на автомобила с марка „Ситроен“ била застрахована при ответното дружество, поради което съгласно чл. 432 КЗ за ищцата е възникнало право на застрахователно обезщетение. Ищцата е предявила такава претенция по извънсъдебен ред съобразно с изискването на чл. 380 КЗ, но застрахователят не е заплатил обезщетение, поради което е заявила същата претенция по исков ред в настоящото производство. Установено е, че увредите по автомобила с марка „Фолксваген“ представляват тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Съгласно кредитираното заключение на назначената пред първия съд

2 съдебноавтотехническа експертиза действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие (датата на ПТП) възлиза на 1898,87 лв.

Първият спорен въпрос между страните в настоящото въззивно производство е правилно ли районният съд е определил дължимото обезщетение като възлизащо на 40 % от тази действителна стойност – 759,54 лв., без преди това да извади стойността на запазените части. Процесният автомобил е увреден тотално, но не е унищожен. Ето защо, при определяне на обезщетението за настъпилите вреди следва да бъде съобразено, че в патримониума на собственика остават запазените части от увредения автомобил. Поради това, въпреки тоталната щета, автомобилът продължава да има някаква парична равностойност. Тежките увреждания в предната му част не са пречка същият да бъде продаден за скрап. Съобразно даденото от вещото лице заключение пред първия съд стойността на тези запазени части възлиза на 20 % от действителната му стойност към датата на увреждането – 379,77 лв. (=20% от 1898,87 лв.). Така, с цел собственикът на увредения автомобил да не се обогати неоснователно, при обезщетяването му за настъпилите вреди, следва да бъде извършена компенсация на вредите с ползите. Както вече беше посочено, от действителната стойност (1898,87 лв.) следва първо да бъде извадена стойността на запазените части (379,77 лв.), след което получената разлика да бъде умножена по 40 % (размера на съпричиняване на вредите, до който застрахователят отговаря производно от отговорността на виновния водач) или (1898,87-379,77)х40%=607,64 лв. От изложеното следва, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е уважил иска за разликата над сумата от 607,64 лв. до присъдената сума от 759,54 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в посочената част, като вместо това искът бъде отхвърлен за тази разлика ведно с присъдената върху нея законна лихва.

Следващият спорен въпрос пред настоящия въззивен съд е следва ли се на ищцата законна лихва върху застрахователното обезщетение по чл. 432 КЗ от датата на исковата молба. Доводите на въззивника са, че ищцата не е представила удостоверение за дерегистрация, поради което няма право на присъдената от първия съд законна лихва.

Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, при тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от правоимащото лице удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Прието е в утвърдената съдебна практика, включително и в цитираното във въззивната жалба Р. № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, I ТО, че изпълнението на това изискване, макар да не е предпоставка за възникването и изискуемостта на застрахователното обезщетение, обуславя изпадането в забава за заплащането му и е предпоставка за дължимостта и присъждането на обезщетение за забава, включително и на законната лихва след подаване на исковата молба като последица от уважаване на иска. В случая, видно от приложенията към исковата молба, ищцата е представила надлежно удостоверение от органите на МВР за дерегистрация на автомобила към 13.04.2021 г. (л. 13 от гр.д. № 5510/2022 г. на РС Перник). Предвид това, въззивната жалба се явява неоснователна в тази част, като районният съд законосъобразно е присъдил законна лихва върху застрахователното обезщетение от датата на исковата молба до окончателното заплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира 3 и в частта за разноските, като същото бъде отменено и на страните бъдат присъдени разноски за двете инстанции по компенсация.

Ищцата е сторила пред районния съд разноски в общ размер от 700,00 лв., от които на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК се следват 71,25 % или 498,78 лв. Като въззиваема е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., от които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ѝ се следват 100 лв.

Ответникът е сторил разноски в размер от 950 лв., от които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват 28,75 % или 273,09 лв. Като въззивник е сторил разноски в общ размер от 125 лв., от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК а от тях, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 93,75 лв.

След изчисляването на разноските пред двете инстанции по компенсация, на ищцата, сега въззиваема, следва да се присъдят разноски в общ размер от 231,94 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 842 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5510/2022 г. на Районен съд Перник, в частта, в която на основание чл. 432 КЗ „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, е осъдено да заплати на В.

Г. И., ЕГН **********, разликата над сумата от 607,64 лв. до сумата от 759,54 лв. ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2022 г., до окончателното заплащане, както и в частта за разноските, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, срещу В. Г. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата от 607,64 лв. до сумата от 759,54 лв.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на В. Г. И., ЕГН **********, сумата от 231,94 лв., представляваща разноски по компенсация пред първата и въззивната инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, е осъдено да заплати на В. Г. И., ЕГН **********, законна лихва върху сумата от 607,54 лв. от датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2022 г., до окончателното заплащане на вземането.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5