Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 23.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 115/2026
Вид
Решение № 91
Подписан
23.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Светлозар К. Костов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600115 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на осъдения С. С. З. срещу определениe на Софийски градски съд, НО, 11 състав от 7.01.2026 г. по ЧНД № 3133/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на С. З. за допускане на съдебна реабилитация по осъждането му по НОХД № 3297/2017 г. на СпНС.

В жалбата се оспорва определението за отказ да бъде допусната съдебна реабилитация, като се сочи, че са били налице всички предвидени в закона основания за допускане на такава. Предлага се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановена реабилитация на осъденото лице В съдебното заседание на Апелативния съд защитникът на осъдения С.

З. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Позовава се на разпоредбата на чл. 87 от НК, която не изисква липса на висящи наказателни 1 производства за постановяване на съдебна реабилитация. Намира, че всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на молбата на осъдения са налице и пледира да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановена съдебна реабилитация по посоченото в молбата осъждане.

Представителят на Апелативна прокуратура – София пледира да бъде оставена без уважение жалбата, като счита, че първоинстанционният съд е изследвал всички относими към предмета на делото обстоятелства и като е отчел липсата на предвидените в закона предпоставки за съдебна реабилитация на осъдения, е оставил без уважение подадената молба.

Осъденият С. З., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на въззивния съд.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в подадената жалба ‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по молба за допускане на съдебна реабилитация на С. С. З. по постановените спрямо него осъждания.

Софийски градски съд е взел предвид данните от справката за съдимост на осъдения и е отчел, че той е осъждан, както следва: по НОХД 14482/2011 г. на СРС на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като наказанието е изтърпяно на 14.11.2017 г.; по НОХД 2564/2016 г. на СпНС /закрит/ в сила от 24.01.2017 г., като наказанието е било „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което е изтърпяно на 18.01.2018 г.; по НОХД 3297/2017 г. на СпНС /закрит/ в сила от 17.11.2017 г., като наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца е изтърпяно на 18.01.2018 г.

Също така, СГС е отчел, че с влязло в сила определение от 14.12.2017 г. по НЧД 10451/2017 г. на СРС и ВНЧД 5350/2017 г на СГС, осъжданията на С.

З. по НОХД 2546/16 г. на СпНС /закрит/ и НОХД 3297/2017 г. на СпНС /закрит/ са били кумулирани, като наказанието е било увеличено с 1 година и общият размер на наказанието е 1 година и 6 месеца, като същото е изтърпяно на 17.08.2018 г. Към същото наказание е присъединена и „Глоба“ в размер на 5 2

000 (пет хиляди) лева.

Първоинстанционният съд е взел предвид, че не е установено глобата в размер на 5 000 лв. да е платена, като образуваното изпълнително дело на НАП за събиране на тази глоба е висящо.

Софийския градски съд е посочил и че по делото са събрани доказателства, че спрямо осъдения С. З. е постановена невлязла в сила присъда по НОХД 485/2023 г. по описа на РС Ботевград, с която той е признат за виновен за извършено престъпно деяние след изтърпяване на наказанието и след изтичане на 3 годишния срок от него, което, предвид задължителните указания за прилагане на закона, дадени в Тълкувателно решение № 20/1983г. на ОСНК на ВКС е пречка за допускане на съдебната реабилитация.

Въззивният съдебен състав намира за обосновани и правилни така изложените от първоинстанционния съд доводи, с които е отхвърлена молбата за допускане на съдебна реобилитация.

Фактът на неизпълнение на наложеното наказание „глоба“, което е присъединено към наказанието „лишаване от свобода“, препятства постановяването на съдебна реабилитация по съответното осъждане, доколкото не е допустимо такава да бъде постановявана само по отношение на едно от наказанията. Изрично по делото е установено, че не е платена, нито е събрана наложената глоба по осъждането, че е висящо изпълнителното производство, поради което и позоваването от страна на защитата на удостоверение за липса на задължения към НАП се явява неоснователно.

Неоснователно е и позоваването но разпоредбата на чл. 87 от НК при оспорването на изводите на първоинстанционния съд за недопускане на реабилитацията предвид наличие на неприключило досъдебно производство.

Сред общото изискване на посочената разпоредба за добро поведение се подразбира и липсата на извършени от осъденото лице противообществени прояви, като с най-висока степен на опасност от такива прояви следва да се считат престъпленията. Както е посочено в цитираното от първоинстанционния съд Тълкувателно решение № 20/1983 г., изискването за добро поведение се отнася за периода до допускане на съдебната реабилитация, поради което и фактът на извършване на престъпление в този период, макар и след изтичане на 3-годишния срок от изтърпяването на наказанието, се явява препятстващ допускането на реабилитация. Наличие на 3 висящо наказателно производство, по което е постановена и първоинстанционна присъда, с която осъденият е признат за виновен в извършено на 3.06.2022 г. престъпление по 234, ал. 1 от НК – тежко умишлено престъпление от общ характер, представлява пречка за допускане на реабилитацията, тъй като при евентуално влизане в сила на присъдата, такава една реабилитация би била постановена при нарушение на изискванията на закона. При евентуална отмяна на постановената по посоченото производство присъда и оправдаване на подсъдимото лице, не би имало пречка същото да поиска отново допускане на съдебна реабилитация и при наличие и на останалите предпоставки за това, същата би следвало да бъде допусната.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на обжалваното определение, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 436, ал. 2 от НПК, вр. чл. 334, т. 6 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 11 състав от 7.01.2026 г. по ЧНД № 3133/2025 г.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4