Решение № 1318 от 07.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Мария Яначкова

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503315 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.04.2020г. постановено по гр.д.№ 12008/2016г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, като Г. М. Ц. и Е. П. Ц. са осъдени да платят в полза на Юробанк България АД сумата от 77 257,15 евро, представляваща задължение по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25978/10.09.2007г., от които: - 69 606,36 евро - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2016г. до окончателното й изплащане, 6703 евро - възнаградителна лихва, 678,47 евро - такси и 269,29 евро - дължими застраховки, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6 408.86 лева - разноски по делото.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 69 606,36 евро до 101 780 евро (главница) и за разликата над 6 703 евро до 13 754 евро (възнаградителна и мораторна лихва).

Присъдени са разноски по компенсация, като „Юробанк България" АД е осъдена да заплати на Г. М. Ц. ЕГН ********** и Е. П. Ц. ЕГН ********** сумата от 3754.75 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - разноски по делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответниците по делото - Г. М. Ц. и Е. П. Ц..

Жалбоподателите-ответници Г. М. Ц. и Е. П. Ц. оспорват решението в неговата осъдителна част и молят съда да обезсили респ. отмени решението като процесуално 1 недопустимо и неправилно. Посочват, че договор за потребителски кредит HL25S78/10.09.2007г. е сключен между Българска пощенска банка АД, в качеството на кредитор и Г. М.Ц. и Е. П. Ц., в качеството им на кредитополучатели. На л.36 е приложено уведомление за прехвърляне на вземанията по чл.99 ЗЗД със страни по Договора от 31.10.2007г. - цедент „ Юробанк България" АД и цесионер „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. В исковата молба банката твърди, че на 08.12.2010 г. е сключен нов Договор за цесия, според който „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД прехвърля обратно на „Юробанк България" АД всички свои вземания. Жалбоподателите изтъкват факта, че видно от процесното решение, същото се позовава на изчисленията от ССЕ, които са направени за приложим размер на възнаградителната лихва по кредита от 10,75 %, формиран от сбора на две величини - ГЛП 6 % + надбавка от 4,75 %, Твърдят, че в тази си част диспозитива на съдебното решение противоречи на мотивната част, която прогласява нищожност не на цялото съдържание на допълнителните споразумения към договора за кредит, а единствено на посочените на стр.12 от решението клаузи от тях. Обявените за нищожни клаузи от ДС касаят прогласена недопустима капитализация на възнаградителни лихви, както и утежняващите условия по допълнителните споразумения извън периода на облекчено погасяване на дълга. Уговорките относно намаления размер на възнаградителнз лихва от 4 % и намален размер на месечни погасителни вноски през периода на облекчено погасяване на дълга от 6м. или 12м., следва да бъдат зачетени, доколкото същите не са прогласени изрично за нищожни в процесното решение. Поради служебния пропуск на съда да назначи експертиза, която да изчисли какъв е размерът на дълга при неприлагане на нищожните поради неравноправност разпоредби от процесния договор за кредит, но при зачитане на валидното съдържание на процесния договор за кредит, както и при зачитане на валидните разпоредби, уреждащи размера на приложимата лихва и дължимите месечни вноски през периодите на облекчено погасяване на дълга от 6 мес, или 12 мес. по всяко допълнителна споразумение, нито съдът, нито ищецът са успели да докажат, че двамата ответници действително са изпаднали в забава, а така също по делото не е безспорно установено какъв е размерът на неплатените суми за главница, възнаградителни лихви и такси по кредит, без да се зачитат нищожните разпоредби от договора и ДС, без да се зачитат извършените недопустими капитализации, без да се вземат предвид извършените от банката едностранни незаконосъобразни повишения на лихвата по кредита, но при зачитане намалените размери на приложимата лихва от 4 % и намалените размери на дължимите месечни погасителни вноски в периодите на облекчено погасяване на дълга. Посочват, че своевременно още с писмения отговор на исковата молба е предявено възражение за нищожност поради неравноправност на определени договорни клаузи от първоначално сключения договор, както и допълнителните споразумения към него. Жалбоподателите твърдят, че клаузите са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради допуснато нарушение на императивните правни норми на чл.430 ал.3 ТЗ /изискване за писмена форма за валидност на договора за кредит, погасителните планове и всички споразумения, които уреждат условията по кредита/, поради нарушение на чл.58, ал.2 ЗКИ /разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит/; на основание чл.143 вр.чл.146 ЗЗП 2

/нищожност поради неравноправност/, на основание чл.26, ал,2 от ЗЗД - поради липса на съгласие по съществени параметри от договора и всяко едно от допълнителните споразумения /неуговорен размер на дължимите месечни погасителни вноски в частта за главницата и в частта за възнаградителната лихва, неуговорен падеж на месечните погасителни вноски, неуговорен размер на възнаградителната лихва по допълнителните споразумения за срока извън периода на облекчено погасяване на дълга, а така също при наличие на специфични основания за нищожност на клаузи от всичките допълнителни споразумения -недопустима капитализация на падежирали възнаградителни лихви към главницата по кредита. В жалбата е изрично направено искане, да бъде допусната допълнителна задача по ССЕ.

В хода на производството пред въззивна инстанция жалбоподателят Е. П. Ц. почина на ***г. и бе заместен по реда на чл.227 ГПК от своята съпруга и солидарен длъжник в лицето на Г. М. Ц.. Неговият единствен син и наследник по закон М. Е. Ц. е направил отказ от наследството, надлежно вписан в особените книги на СРС под № 401/24.02.2022г./л.132/

Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че видно от постановените актове на СЕС, банката следва да информира кредитополучателя, чрез данни, с които разполага към момента на преговорите и на сключване на договора за кредит.

Евентуалните прогнози банката прави единствено и само въз основа на реалните финансови показатели към момента на сключване на договора. Намира, че не следва да се стига до злоупотреба с потребителски права и при всеки повод да се твърди че „кредитополучателят не е разбрал". Не е прехвърлен целия риск върху кредитополучателя. При понижаване на курса, рискът остава за банката. Съдът неправилно е приел, че капитализирането на суми се явява начисляване на „лихва върху лихва, което било допустимо само между търговци.

Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ лихва се дължи само ако е уговорена. ВКС посочва „Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, която е елемент на дълга от момента на възникването му". В този смисъл не е налице лихва върху лихва и не е налице анатоцизъм, а капитализация. Съгласно последното от допълнителните споразумения се капитализират не само лихви в размер, но и просрочена главница и такси. Не може да се твърди, че капитализиране на такса е лихва върху лихва. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД. предявени от „Юробанк България" АД срещу сем. Ц..

Банката твърди, че с ответниците е бил сключен Договор за потребителски кредит № HL 25978, по силата на който Българска пощенска банка АД предоставила кредит в размер на 3

74 340 евро, усвоен на 21.09.2007г. еднократно. Сочи, че с договор за цесия банката е прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземането си, произтичащо от този договор, като с нов договор за цесия "Бългериън ритейл сървисиз.“ АД е прехвърлила обратно вземането си, произтичащо от горепосочения договор за кредит. С допълнителни споразумения приложени от: 15.04.2009г., 30.03.2010г., 29.12.2010г., 29.07.2011г., 10.04.2012г., 27.12.2012г., 27.09.2013г., 21.05.2014г. и 03.02.2015г., страните многократно предоговаряли условията по договора, като въвеждали периоди на облекчено погасяване на общия дълг и преоформяли сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. Крайният срок за издължаване на кредита, вкл. и дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка (21.09.2007г.). Поради непогасяване в срок на задълженията на ответниците по договора Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. За обявената предсрочна изискуемост, ответниците са уведомени с покана, връчена от Нотариус Е. П. с per. № *** при НК, получена лично на 23.08.2016г. от ответницата Г. Ц. и със задължението да я предаде на съпруга си. Претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно: сумата от 101 780 евро - главница по договор № HL 25978, сумата от 13 754 евро-дължима лихва (възнаградителна -13 238 евро и мораторна515,06 евро), сумата от 678,47евро -такси и сумата от 269,29 евро- дължими застраховки, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответниците оспорват исковете с възражението, че договорът за кредит е нищожен, тъй като има характеристиките на спогодба по чл.366 ГПК върху непозволен договор, а при условията на евентуалност с невъзможен предмет, без основание и без да са налице предпоставките за новиране на дълга, произлизащ от договор за потребителски кредит.

Признават сключения на 10.09.2007г. договор № HL 25978, за кредит за 74 340 евро, която сума била усвоена от тях. Сочат, че банката неравноправно е увеличавала месечните погасителни вноски по договора, въз основа на плаваща компонента на лихвата, с което били доведени до невъзможност да изпълняват задълженията си по договора. Твърдят, че лихвите, натрупани след капитализациите формират значителна част от цялото задължение, предвид това, че не са приложени погасителните планове към подписаните допълнителни споразумения, не е ясен точния размер по месеци на дължимите лихви и частта от главницата, каква част от тях е била погасявана. Не става ясно и са в невъзможност да установят натрупаните лихви, след капитализациите колко и кога са се натрупали върху главния дълг, след изтичането гратисните периоди по допълнителните споразумения.

Оспорват приложените лихвени проценти по трите допълнителни споразумения: от 2012г., 2013г. и от 2014г., в които се сочи че: „след изтичане периода на облекчено погасяване, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за ЖИЛИЩНИ кредити ...’' Отбелязват, че след като процесния договор е за потребителски кредит, не може да се олихвява с БЛП за жилищни кредити.

Твърдят, че посочените разпоредби на договора за потребителски кредит и посочените 4 разпоредби от допълнителните споразумения към него, подробно описани са нищожни, тъй като са неравноправни. Излагат съображения, че те дават възможност на Банката за произволно изменение на БЛП, без ясни критерии, както и че просрочените лихви се прехвърлят към главницата, което от своя страна води до увеличаване на лихвата. Сочат още, че всяко едно от споразуменията съдържа неравноправни клаузи, тъй като постепенно в тях са поставяли по-тежки условия в сравнение с основния договор. Считат, че нищожните клаузи от анексите не са породили правно действие и с тях не е постигнат целения забранен от закона резултат - увеличение на главницата с капитализиране на лихви и такси, и повторното начисляване на лихви и такси. Излагат доводи, че не е настъпила предсрочна изискуемост.