Решение № 685 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Джудит Сл. Д. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606243 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 07.03.24г. по Н .0 .X .Д . № 9104 / 19 г . на CPC, НО , 1 с - в е признал подсъдимата Т. Д. Д. за невиновна в това, че на 05.07.2018 г. около 12.40 часа в град

София, стоков базар „Илиянци“, находящ се на адрес бул. ******* 31, база 1 се е заканила с престъпление против личността - убийство на М. П. Х., като й отправила следните реплики:

“Ей, боклук, ще те смачкам, ще Ви запаля да изгорите живи” и „ще ти фрасна една и няма да мръднеш от тука“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у М. П. Х., поради което съдът на основание чл. 304 от НПК, я е оправдал по повдигнатото й обвинение, да е извършила престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

С присъдата е постановено направените разноски по делото да останат за сметка на държавата .

Срещу присъдата е постъпил протест от СРП и допълнение към него , в което се излага, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован, тъй като изводите в него се базират на едностранчиво и непълно тълкуване на събраните по делото доказателства.Моли се за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимата за виновна.

Срещу присъдата е постъпила жалба от ЧО М. Х. чрез нейния повереник – адв. Л., с която се иска отмяна на постановената присъда и осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение.

В разпоредително заседание на 14.10.2024г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа внесеният протест срещу оправдателната присъда и моли да бъде отменена същата като 1 неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон, както и че в хода на производството са събрани достатъчно категорични доказателства, за това, че именно подсъдимата е осъществила деянието по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс.

Т. Д.– адв. Б. прави искане за потвърждаване на първоинстанционният краен съдебен акт като законосъобразен, мотивиран и задълбочен.

Подсъдимата Т. Д. редовно призована, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното й от съда право на последна дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимата Т. Д. Д. е родена на ******* г. в гр. София, българка, български гражданин, живуща в с. Негован, ул. *******, със средно образование, работеща, разведена, осъждана, с ЕГН: **********.

Подсъдимата Т. Д. Х. работела като продавач на стоков базар Илиянци, находящ се на адрес гр. София, бул. „*******“ № 31, база 1. На 05.07.2018 г., около 12.40 часа, в град София, близо до местоработата си на стоков базар Илиянци срещнала св. М. П. Х., която е сестра на бившия й съпруг Р.П.Х.. М. Х. водела със себе си дъщерята на подсъдимата детето Р. П., която по това време била на 13 години. На алеята между открития базар и закрития МОЛ, при разминаването си с пострадалата М. Х. и детето Р., подсъдимата се опитала да разговаря със детето си - св. Р. П., като подсъдимата попитала П. какво прави там и след това се скарали със св. М. Х., като подсъдимата се обърнала към св. М. Х. и заявила, че ще ги запали. След това се обърнала и към дъщеря си Р. П. и я хванала за ръката, като й казала, че е зле облечена и на нищо не прилича. В този момент подсъдимата Т. Д. Х. започнала да почуква заплашително с юмрук пострадалата по рамото, а детето Р. застанало между майка си и леля си и казало, че ако подсъдимата удари св. М. Х., тогава Р. ще удари подсъдимата. Това допълнително ядосало Т. Д. и тя казала на св. М. Х., че ще й удари една и там ще остане. По повод на възникналия скандал бил изпратен сигнал до телефон 112, като след известно време били изпратени трима полицейски служители, които снели данни от участниците в конфликта.

От заключението на приетата от съда КСППЕ , се установява, че при освидетелстваната Р. П. не се установяват актуални качествени отклонения в душевния мир и не се констатират придобити или вродени нарушения на интелекта. При освидетелстваната липсват качествени разстройства във възприятийните процеси, налице са адекватни възможности за запечатване, съхранение и хронологично възстановяване на паметовите следи. Нивото на развитие и функциониране на когнитивните процеси позволява достатъчно адекватно възприемане, осмисляне и репродуциране на фактите на и взаимовръзките им реалността. Експертите счита, че при освидетелстваната е налице психична годност да възприема явленията, които имат отношение към извършеното деяние, както и годността да дава показания, които вярно отразяват обективната действителност.

При осв. е налице психична годност да дава свидетелски показания. Психичното състояние на осв. към момента на изследването не се явява пречка за нейното участие във всички фази на наказателното производство.

Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства : чрез обясненията на подсъдимата Т. Д. (л. 122-124 от делото); показанията на свидетелите М. Х. (л. 119-122 от делото, както и показанията от досъдебното производство, 2 в приобщените им части по надлежния ред, на л. 17-19 от ДП), К.И. (л. 155 от делото, както и показанията от досъдебното производство, приобщени в цялост по надлежния ред, на л. 24 от ДП), Т.Х. (л. 156 от делото, както и показанията от досъдебното производство, приобщени в цялост по надлежния ред, на л. 25 от ДП), Р. П. (л. 158-160 от делото, както и показанията от досъдебното производство, в приобщените им части по надлежния ред, на л. 66-68 от ДП), М.В. (л. 163 от делото, както и показанията от досъдебното производство, приобщени в цялост по надлежния ред, на л. 26 от ДП), показанията на свидетелката Л.К. (приобщени в цялост на л. 163 от делото с протоколно определение, дадени л. 22 от ДП); заключенията на назначените по делото експертизи - заключенията на комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертиза, изготвени от вещите лица К. и Г. (л. 30-36 от ДП и на л. 77-81 от ДП); както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимата, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на държавното обвинение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.

Основен източник на информация, залегнала в обвинителната теза, са показанията на св. М. Х., тъй като същата като пострадало лице е и очевидец на процесното деяние.

Другата разпитана по делото свидетелка – Р. П. е възприела поведението на подсъдимата в процесният ден, като описаните от нея закани се различават по съдържание от инкриминираните в обвинителния акт. Що се отнася до показанията на св. К.И., Т.Х. и М.В.,липсват убедителни фактически данни в подкрепа на инкриминираните от държавния обвинител изразни средства, тъй като те не са били преки очевидци.

Правилно СРС е отбелязал в мотивите към постановената присъда, че в разказаното от показанията на свидетелките М. Х. и Р. П., съдът направи своите фактически изводи за поведението на подсъдимата и отправените от нея реплики към св. М. Х. - че подсъдимата е казала, че ще ги запали и съотнесено към М. Х., че ще я удари и няма да мръдне оттам. В проведения разпит на досъдебното производство свидетелите са посочили конкретни изрази, възпроизведени впоследствие и в обвинителния акт, а пред съда заявяват други. Тук 3 е мястото да се отбележи, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, при разпита на двете свидетелки се установи, че и двете не си спомнят точните реплики, които подсъдимата е отправила към св. М. Х., като правилно същите са прочетени по отношение и на двете свидетелки в хипотезата на чл.281 НПК, но правилно е установено че по отношение показанията на св. М. Х. , които са приобщени в хипотезата на чл. 281, ал. 4 от НПК за тях важи забраната, предвидена в чл. 281, ал. 8 от НПК, че само въз основа на тях не би могло да се постанови осъдителна присъда. Ето защо въззивният съд не се съгласява с доводите на държавното обвинение, че констатираните различия в разказаното следва да се обяснят с уталожването на емоционалните преживявания на свидетелите и липсата на спомен за детайлите.