Решение № 129 от 06.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. П., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20235200500159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. И. Г. от ПзАК , като процесуален представител на ответниците в първоинстанционото производство В. Т. Б. и Л. Г. А. – двамата с адрес : гр. П., *** против Решение № 30 / 12.01.2023 г. по гр.д. № 2759/2022 г. на Районен съд – П., с което по предявения от Професионална гимназия по строителство и архитектура – гр.П. , представлявана от директора П.И. срещу В. Т. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. Б. I“№35 положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е приел за установено , че Държавата е собственик на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-1897/28.10.2008г.на изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид застрояване,при съседи на имота:№***, №*** и ***, както и са присъдени сторените по делото разноски.

Във въззивната си жалба чрез своят процесуален представител жалбоподателите поддържат , че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изцяло се поддържат подробно изложените доводи и възражения в подадения писмен отговор и писмена защита срещу предявената искова молба , като се добавят и следните доводи. Поддържа се , че по настоящото дело не е доказано по никакъв начин , че процесния имот е бил актуван като публична държавна собственост. Този имот не фигурирал в нито един от актовете за публична държавна собственост. Поддържа се , че при издаването на първоначалния акт № 2692/28.01.1966 г. , с който се твърди , че имотът е бил одържавен от Г.С.Н., все още не е съществувало законово различие между публична и частна държавна собственост.

Поддържа се, че при съставянето на следващите актове за публична държавна собственост, този имот/ вероятно да се чете акт- техническа грешка / не бил включван сред 1 правопораждащите актове, на които се позовава държавната претенция за собственост – нито в акт № 3079 / 21.03.2000 г. , нито в актуалния акт № 6150 за публична държавна собственост на МРРБ от 09.10.2012 г. , в който даже държавният имот бил описан като граничещ на процесния имот и който никъде не бил описан като публична държавна собственост. Твърди се неоснователност на претенцията само поради това, че през далечната 1966 г. процесният имот е бил одържавен и е предоставен за ползване на

Сградостроителния техникум и предвид текста на чл. 302 ал.1 от Закона за публичното и училищно образование , влязъл в сила на 01.08.2016 г. или повече от 10 години след възстановяване на процесния имот по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и 4 години след разпоредителната сделка в полза на ответниците. Твърди се , че цитирания по-горе текст не е достатъчен да придаде публичен характер на процесния имот. Такава разпоредба не е в състояние да санира , особено със задна дата обстоятелството, че държавата не е издала нарочен акт за публична държавна собственост по отношение на процесния имот, нито го е включила в актовете за публична държавна собственост върху двора на ПГСА гр. П.. Това правело изводите на ПзРС изцяло необосновани. На второ място се поддържа , че по никакъв начин не било установено процесния имот да се явява необходим за дейността на ПГСА гр. П.. Напълно необоснован бил извода на съда, че по отношение на този имот мероприятието било реализирано, поради което и той е останал държавна собственост. Този извод не съответствал нито на експертното заключение прието в производството по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, нито на събраните в настоящото производство гласни доказателства. Поддържа се , че само и единствено обстоятелството , че този имот не е попълнен в кадастралната основа и все още попада в общия имот с този на ПГСА не е достатъчно , за да се приеме , че този имот е публична държавна собственост, нито , че се явява необходим за дейността на училището. Съдът неправилно кредитирал само показанията на св. Мадин, които влизали в противоречие с приетата СТЕ по гр.д. № 724/ 2004 г. на РС – П. , в производството по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, като се излагат подробни съображения в тази посока. Освен това се поддържа , че извършеният от районния съд косвен съдебен контрол по отношение на административния акт по чл. 18 ж, ал.1 ЗСПЗЗ и съдебното решение постановено в производството по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ не намирал подкрепа в задължителната съдебна практика дадена в ТР № 5 / 14.01.2013 г. Поддържа се, че не било налице условието за извършване на такъв съдебен контрол, понеже държавата в лицето на ОСГ била обвързана със съдебното решение по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. На последно място се поддържа, необоснованост на изводите на съда по възражението за изтекла придобивна давност в полза на праводателя на ответниците, респективно и на самите ответници. Позовава се на действието на Решение № 3 / 24.02.2022 г. на КС по к.д. № 16/ 2021 г. и обявената с него за противоконституционна разпоредба на параграф 2 от ЗР на ЗИД на ЗС. Поддържа се , че процесния имот не е бил публична държавна собственост и поради това е могъл да се придобие чрез полезна придобивна давност.

Искането е решението да бъде отменено, ведно с присъждане на съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Професионална гимназия по строителство и архитектура гр. П. , чрез адв. Ч. като процесуален представител оспорва жалбата. Намира за неоснователни възраженията за необоснованост на акта и допуснати нарушения при анализа на доказателствата. Намира решението на районния съд за правилно и мотивирано, постановено след цялостен анализ на събраните доказателства.

Искането е да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание- страните чрез своите пълномощници / лично и чрез подадена писмена молба от адв. Ч. /, поддържат възраженията изложени във въззивната жалба и в отговора. Жалбоподателите чрез адв. Г. представят списък по чл. 80 ГПК за сторени разноски.

2

Окръжен съд – П. като разгледа жалбата в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е допустим. За ищеца съществува правен интерес да установи правото си на собственост върху спорния имот , тъй като заявените от ответниците права като титуляри на правото на собственост върху този имот изключват претендираните от ищеца. Това смущава и накърнява абсолютното право на собственост на ищеца и обосновава правния му интерес от установяването му. Правният интерес за ищеца е като процесуален субституент на Държавата под формата на процесуална суброгация-чл.14 ал.3 от ЗДС, като субект на който е предоставено управлението на публичен държавен имот.

По същество. Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване правото на собственост на Държавата по отношение на ответниците - върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г.на изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид застрояване,при съседи на имота:№***, №*** и ***.

Не е спорно, а същото се установява от представените по делото писмени доказателства , че съгласно Акт за държавна собственост № 1650 от 02.06.1963 г. е обявен и зает като държавен , недвижим имот, находящ се в гр.П., местност“Ачера“, бивша собственост на Градски народен съвет-П., като имотът включва 8бр. едноетажни жилищни сгради с квадратури от 30 до 160 кв.м., построени през 1961г. в кв.137 и имота е предоставен на Сградостроителното училище. Към този АДС на 03.12.1964 г. са съставени под същия номер още четири АДС, с които се заемат като държавни недвижими имоти : 1.Дворно място бивша собственост на М.А.Н. /Плашимечкова/, находящо се в гр.П., ул.“К.Ч.“ /м.“Атчеира“/, като одържавяването е извършено на основание Разпореждане №1822 от 04.11.1957, одържавен от 01.01.1958г. съставляващо част от имот пл. №112 състоящ се 6396 кв.м. на ул.“К. Ч.“, 2. Четири дворни места бивша собственост на С.Х.Т., одържавени на основание разпореждане №1328 от 04.11. 1957г. и считано от 01.01.1964г., находящи се на ул.“К. Ч.“ местност “Атчеира“, съответно съставляващи имоти пл.№№ 118,115, 135 и 134, 3. Дворно място в местността“Атчеира“,гр. П. бивша собственост на А. и З.П. ,като актът е съставен на 03.12.1964г., основанието за одържавяване е Разпореждане на МС №1328 от 04.11.1957г., като отчужденият имот е част от имот пл.№121 в кв.137, 4. Четири дворни места бивша собственост на наследници С. К. И., отчуждени по същото разпореждане на МС, представляващи съответно имот пл. № 120, 132, част от 116 и 116а. За всеки един от тези недвижими имоти отчуждени като дворни места е отбелязано, че са предадени за ползване за строителна площадка на Сградостроителното училище.

По делото е представен акт за държавна собственост №2692 от 28.01.1966 г. съставен от Д.И. Обретенов-инспектор при отдел „Жилищно стопанство и държавни имоти“ на Градски народен съветП., според който е обявен и е зает за държавен, недвижим имот с бивш собственик Г.С.Н. , като имотът се намира в гр.П., ул.“К.“ и представлява незастроено дворно място част с площ от 810 кв.м. от имот пл. № 119 в кв. 136 по плана на гр. П.. Отбелязано е че, имотът е отчужден на основание заповед №1298/1959г. на МКСБ и е изплатено обезщетение на бившия собственик с пл.№ 18701/31.12.1965 г. Имотът се счита за държавен считано от 01.01.1966 г. и е предаден за строителна площадка на

Сградостроителния техникум.

3

Като писмено доказателство от ищцовата страна е представен акт за имот публична държавна собственост с №3079/ 21.03.2000 г. издаден от Областен управител на област П. , с правно основание в чл.2 ал.2 от ЗДС, като имотът е описан като Техникум по строителство, с дворно място от 25132кв.м., със сгради описани в приложение №1 неразделна част и е отразено, че предходния съставен АДС за имота е само този под №1650 от 03.12.1964 г. Описанието на този имот е следното : Парцел III в кв.135 по плана на гр.П..Границите на имота са описани по следния начин: север -ул.К.Старев; юг-ул. К.Ч.; изток-Стоян Василев; и запад-парцел V-спортен комплекс и църква. Отразено е, че този имот е предоставен на МОН със заповед №РД-1421 от 21.04.1998 г. В същия акт са описани още застроени в парцела 11 вида сгради, описани с площ, етажност и година на построяването, а именно училищна сграда; физкултурен салон; помпена станция;административна сграда; столова с кухня; склад за нафта, общежитие; сладкарница; учебни работилници; складове и складове и гаражи.

Съставен е и още един акт за публична държавна собственост №6150 от Областен управител на П. на дата 09.10.2012г., с правно основание чл.68 от ЗДС; чл.2 ал.2 от ЗДС; чл.71 ал.1 от ЗДС и чл.104 ал.1 от ПЗДС, като имотът е описан с идентификатор *** по КККР на гр.П., с площ от 25 678кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване за обект Комплекс за образование, като сградите,които попадат върху имота са-1.сграда с идентификатор *** на 695кв.м., на 4етажа-сграда за образование и 2.Сграда *** застроена на 198 кв.м., на 2етажа -също сграда за образование.Посочени са и границите на имота; записани са още 13 сгради намиращи се на територията на процесния ПИ, а като един от съседите на имота е посочен именно процесния имот с идентификатор ***.