Определение № 164 от 18.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 18.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253000500079 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Попово, ул. „Бенковска“ № 38 срещу решение № 140/07.11.2024 г. на ОС – Търговище, постановено по в. гр. д. № 266/2024 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на настоящия жалбоподател срещу постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 20137690400350, издадено въз основа на протокол от 20.08.2024 г. на ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769 в КЧСИ, поради нейната недопустимост и е прекратено производството по в. гр. д. № 266/2024 г. по описа на ОС – Търговище само в частта по жалбата на В..

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на обжалваното решение. Счита, че съдът не е разгледал жалбата в цялост, тъй като не е обсъдено твърдението, че имотът, предмет на публична продан, е придобит от жалбоподателя с нотариален акт за дарение с вх. рег. № 1034/16.03.2007 г., акт № 36, том III, н. д. № 474/2007 г. в СВ-Попово и бил в негово владение към момента на извършване на проданта. Освен това жалбоподателят е изложил становище, че съдът е нарушил нормата на чл. 437, ал. 2 ГПК, тъй като не е насрочил открито съдебно заседание, в което жалбоподателят да изложи своите доводи по съществото на спора, като по този начин е нарушил правото на защита на В.. Счита се, че съдът не е изложил мотиви в подкрепа на извода, че не е спазена разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част и за връщане на делото на ТОС за разглеждане на жалбата по същество.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от длъжника ЕТ „Д.1 2001-ЕМИЛИЯ В.А“, представляван от Емилия Л.ова В.а, в който е изразено становище за допустимост и основателност на частната жалба. Сочи, че недвижимият имот – предмет на публична продан, не е бил включен в предприятието на едноличния търговец, а в действителност е бил собственост и се е владеел от Л. В.. Счита, че в тази връзка последният е трето лице, което има правен интерес да обжалва действията на ЧСИ Анелия Загорова на осн. чл. 435, ал. 4 ГПК, тъй като изпълнението е насочено срещу имот, който е собственост на третото лице и се намира в негово владение. Освен това се присъединява към доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.

437, ал. 2 ГПК. Искането е за уважаване на жалбата.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор писмен отговор и от взискателя С. Й. С., ЕГН: **********, представляван от адв. С. П. С. от АК – Хасково, с който е изразено становище за недопустимост на частната жалба, поради липса на правен интерес. Счита, че жалбоподателят не е обосновал правото си на жалба с оглед предпоставките по чл. 435, ал. 4 ГПК. Изтъква, че В. не притежава качеството на трето лице, което би могло да обжалва насочването на изпълнението срещу недвижим имот, на който твърди, че е собственик. Твърди, че последният не е владеел имота. Релевира довод, че приложимият процесуален ред за защита на твърдяното накърнено право на жалбоподателя е би следвало да се осъществи посредством исково производство. Сочи се, че при осъществяване на различните действия, изграждащи изпълнителния способ, жалбоподателят е бил уведомяван за тях, но в нито един момент не им се е противопоставял, нито е владеел имота.

Наведено е твърдение, че освен това жалбоподателят е инициирал исково производство с предмет – отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, по който е образувано гр. д. № 265/2024 г. по описа на ОС – Търговище, по което е допуснато обезпечение чрез спиране на изп. д. № 20137690400350. Отправеното до съда искане е за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на решение № 140/07.11.2024 г. на ОС – Търговище по в. гр. д. 266/2024 г. в обжалваните му части.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 266/2024г. на ОС – Търговище е образувано по жалби, подадени от „Д.-2001-ЕМИЛИЯ В.А“, ЕИК: 200100903 – длъжник по изп. д. № 20137690400350 по описа на ЧСИ с рег. № 769 и от Л.

Димитро В., ЕГН: ********** срещу постановление от 02.09.2024 г. за възлагане на недвижим имот, представляващ УПИ II-212, отреден за „Детска градина“ в квартал 9 по плана на с. Осиково, общ. Попово, с площ от 12 300 кв. м., ведно с построената в него сграда, представляваща Детска градина и 2 склад с обща застроена площ от 496 кв. м., на ЧСИ Анелия Загорова.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че производството по изп. д. № 20137690400350 по описа на ЧСИ с рег. № 769 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2013 г. издаден по заповед за изпълнение № 301/17.05.2013 г. по ч. гр. д. № 285/2013 г. по описа на РС Попово, с който ЕТ „Д.-2001-Емилия В.а“, ЕИК: 200100903, е осъден да заплати на кредитора „Обединена Българска банка“ АД сумата от 317 550 евро, представляваща част от дължима главница по договор за инвестиционен банков кредит от 27.09.2006 г., изменен и допълнен с анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19 082.22 лева, от която сума 12 421.48 лв. за заплатена държавна такса и 6 660.74 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С поредица от договори за цесия С. Й. С. се легитимира като приобретател на горепосоченото вземане и въз основа на тях е конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв.

На 21.06.2013 г. са наложени възбрани върху собствените на едноличния търговец 1) недвижим имот, представляващ УПИ II-212, отреден за „Детска градина“ в квартал 9 по плана на с. Осиково, общ. Попово, с площ от 12 300 кв. м., ведно с построената в него сграда, представляваща Детска градина и склад, с обща застроена площ от 496 кв. м., при граници: на изток – улица, на запад – парцел I – за озеленяване, на север – поляна, на юг – улица; 2) поземлен имот, представляващ стопански двор, с площ от 9 548 кв. м., представляващ имот № 032003 в местността „В СЕЛО“ по КВС на с. Осиково, ЕКАТТЕ 54208, общ. Попово (л. 64 и л.

580 – 581 от изп. д.

№ 20137690400350).

Видно от протокол за опис на недвижими имущества от 25.07.2013 г. в с.

Осиково, общ. Попово, съставен от ЧСИ А. Загорова, при извършване на описа на НИ представляващ УПИ II-212, не е заварен нито длъжника, нито трето лице в описвания имот (л. 95 от изп. д. № 20137690400350).

Жалбоподателят е представил нотариален акт за дарение № 41, том II, вх. рег. № 1705, н. д. № 241/2007 г. от 16.03.2007 г., с който ЕТ „Д.-2001Валентин Д.“ дарил на Л. Д. В., НИ, представляващ УПИ II -212, с площ от 12 300 кв. м., ведно със застроените в него нежилищни обекти. Видно от приложения по изпълнителното дело договор за особен залог на търговско предприятие към договор за банков кредит LD № 0631100803/27.09.2006 г., горепосочения недвижим имот съставлява актив, включен в предприятието на ЕТ „Д.-2001-ВАЛЕНТИН Д.“, върху което е бил учреден особения залог, обезпечил вземанията на взискателя в изпълнителното производство.

С протокол от 20.08.2-24 г. за купувач на недвижимия имот, представляващ УПИ II-212 е обявен спечелилия публичната продан наддавач – Йоана Стефанова Бедфорд за сумата от 36 720 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.09.2024 г. имотът е възложен на посочения наддавач.

3

Няма спор, а това е видно и от изпълнителното дело, че Л. В. не е бил конституиран като страна – нито като длъжник по материалното правоотношение, нито като ипотекарен длъжник. Същият е уведомен за насочване на принудителното изпълнение по отношение на процесния имот, което е видно от депозирана от него на 27.01.2017г. молба до ЧСИ, с която се позовава на правото си на собственост върху имота. Същият е бил уведомяван за приетите оценки на имота, както и за насрочените и нестанали публични продани, предхождащи последната. Жалба по реда на чл.435 ал.4 ГПК от жалбоподателя не е подавана. ЧСИ, е съобразил, че основанието, което легитимира третото лице е след учредяване на особения залог, поради което и насочването на изпълнението по отношение на имота е продължило.

Нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК дава право на защита – възможност да бъдат обжалвани изпълнителните действия, насочени спрямо имущество на трето за процеса лице, което претендира самостоятелни права на собственост върху вещта към датата на насочване на принудителното изпълнение върху имота /налагане на възбраната/, като това право третото лице може да реализира през целия изпълнителен процес- от налагане на възбраната до постановяване на постановлението за възлагане на имота /като В.Попова приема, че и след това- да атакува постановлението, само ако бъде установен обаче момента, в който третото лице е разбрало, че принудително изпълнение е насочено към собствения му момент/. В конкретния случай безспорно е установено, че още към момента на извършения опис третото лице е узнало за насоченото изпълнение. Респективно, същото е могло да упражни правото си на жалба по реда на чл.435 ал.4 ГПК срещу всяко изпълнително действие, предхождащо постановлението за възлагане на имота. Разпоредбата на ал.3 на посочената норма обаче не легитимира Л. В. като трето лице с право на жалба.

В чл. 435 ал. 3 ГПК лимитативно са изброени лицата, на които е признато правото да обжалват постановлението за възлагане. Сред тях са наддавач, който е внесъл задатък до последния ден на публичната продан, взискател, участвал като наддавач, и длъжника. На третото лице – заявяващо собствени права върху възложения имот, законодателят не е признал правен интерес да обжалва постановлението за възлагане. На същото е дадена възможността да се брани по исков ред- чл.440 ГПК. Жалбата подадена от Л. В., който не е длъжник или наддавач в проданта, е недопустима, поради което и законосъобразно същата е оставена без разглеждане. Достигайки до идентичен извод, ОС – Търговище е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият следва да бъде потвърден в обжалваните му части.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/07.11.2024 г. на ОС – Търговище, 4 постановено по в. гр. д. № 266/2024 г., в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Л. Д. В. срещу постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 20137690400350, издадено въз основа на протокол от 20.08.2024 г. на ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769 в КЧСИ, и е прекратено производството по в. гр. д. № 266/2024 г. по описа на ОС – Търговище

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5