Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12771 от 14.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55315/2021
Вид
Решение № 12771
Подписан
14.11.2022
Състав
КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12771 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. Х.ВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.ВА Гражданско дело № 20211110155315 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск от бащата срещу майката на детето Калина Л. Ковачка за постановяване на акт на спорна съдебна администрация, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, за определяне на родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на общото дете на страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се оспорва предявеният иск. Предявява насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за определяне упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжка на детето, която се претендира в размер на сумата от 400 лева, считано от 29.12.2021 г.

В откритото съдебно заседание на 12.10.2022 г. с траните заявяват, че са постигнали споразумение по част от въпросите, предмет на исковете по чл.

127, ал. 2 от СК, а именно по отношение местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с детето, което представят и поддържат, като молят същото да бъде утвърдено от съда.

За да постанови решението си съдът взе предвид от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че страните са разделени, както и че същите са родители на малолетното дете Калина Л. Ковачка, ЕГН **********. Страните са постигнали споразумение по част от въпросите, предмет на исковете по чл.

127, ал. 2 от СК, а именно по отношение местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с детето. Така постигнатото споразумение не противоречи на закона и защитава интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено в решението на съда.

1

Относно издръжката на детето:

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. първо от СК в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на чл. 139 от СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.

139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това, детето, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/ поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст /за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. В случая детето се отглежда от майката, която е работоспособна, като от служебно изисканите от съда справки от НОИ и НАП за последната се установява, че към м. 03.2022 г. осигурителният й доход е бил в размер на сумата от 2 435,98 лева. Осигурителният доход на бащата след м. 12.2021 г. възлиза на сумата от 850 лева. В хода на съдебното производство – в проведените на 11.07.2022 г. и на 12.10.2022 г. открити съдебно заседание Л.

К. заявява възможност да заплаща месечна издръжка на детето до сумата от 200 лева. Отделно, в постъпил по делото на 27.05.2022 г. социален доклад от ДСП „Слатина“, неоспорен от страните, бащата е заявил пред социалните работници, че има собствена фирма, изпълнява длъжността „управител“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева. В проведеното на 12.10.2022 г. о.с.з. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 01.11.2021 г. на Л. К. му се е родило и второ дете – Стефания Ковачка. Съответно, при съвкупната преценка на наличния по делото доказателствен материал, съдът намира, че от общата месечна издръжка на малолетното дете бащата има възможност и следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на сумата от 215 лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба - 29.12.2021 г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, като в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 400 лева исковата претенция на майката следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

2

По разноските:

С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация, направените от страните разноски следва да останат в тежест на всяка една от тях така, както са ги направени.

При този изход на спора Л. Д. К. следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата в размер на 309,60 лева - държавна такса върху определения размер на издръжка на детето, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л. П. П., ЕГН: **********, и Л. Д.

К., с ЕГН: **********, споразумение, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето - Калина Л. Ковачка , ЕГН **********, на майката Л. П. П., ЕГН:

**********, при която определя местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. Д. К., с ЕГН:

**********, с детето – Калина Л. Ковачка, ЕГН **********, както следва:

Всяка нечетна календарна седмица от годината за времето от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, в преспиване;

Всяка четна календарна седмица според поредния й номер в годината в сряда за времето от 17:00 часа /или след приключване на учебните занятия/ до 08:00 часа на следващия ден;

Всяка нечетна година за Коледните празници от 10:00 часа на първия почивен ден до 19:00 часа на последния и всяка четна година за Новогодишните празници от 10:00 часа на първия почивен ден до 19:00 часа на последния;

За Великденските празници – от 10:00 часа на Разпети петък до 19:00 часа на Велика събота, с преспиване;

30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 последователни дни, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. До края на м. февруари Л. П. е длъжна да уведоми Л. К. за времето на своя отпуск.

ОСЪЖДА Л. Д. К., с ЕГН: **********, да заплаща на малолетното си дете Калина Л. Ковачка , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. П. П., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 215 /двеста и петнадесет/ лева, считано от 29.12.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, като отхвърля исковата претенция за издръжка в останалата й част за разликата до пълния предявен размер от 400 лева.

ОСЪЖДА Л. Д. К., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на СРС сумата 309,60 лева – държавна такса върху издръжката на детето.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4