Решение № 282 от 25.09.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Добрич, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г. като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20233230200661 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. В. Д. - управител, срещу наказателно постановление № ***., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на ***, със седалище и адрес на управление: ***, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание представляващият санкционираното юридическо лице поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице (ЮЛ), документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият търговеца се е възползвал от правото си на възражения и обяснения, като е изписал: „Възразявам срещу съставения акт и излагам следната фактическа обстановка: завареното лице на обекта, в момента на проверката не упражняваше труд по трудово правоотношение, а провеждаше обучение, за работа с техническото оборудване по специално с гофретника, защото естетическия вид на предлаганата продукция изисква да бъде привлекателна, тъй като аз, като мъж нямам отношение към естетиката се нуждаех от подобно въвеждане, което беше оформено като извънтрудово правоотношение със сключен ГД за целта без посочено работно време и почивки фирмата започна дейност на *** г.“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма (чл. 62, ал. 1 от КТ). От своя страна, чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да 2 уредят отношенията си по повод предоставянето на работна сила като трудови.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което бланкетното оплакване в жалбата, наведено пред настоящата инстанция, че отразената в НП фактическа обстановка била неконкретизирана и непълна, не следва да се споделя като основателно, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

3

Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На *** г., около 11:00 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите Е. И. К. и С. И. Г., извършили проверка на павилион за бърза закуска, находящ се в гр. Добрич, ***, стопанисван от ***.

По време на проверката в обекта била заварена П.И.П., ЕГН ********** да приготвя гофрети на клечка. От същата било изискано, в присъствието на управителя И. Д., да попълни декларация относно условията по наемането й на работа. Видно от попълнената декларация, П.П работи на посочения обект, въз основа на сключен граждански договор, с установено работно време от 09:00 часа до 13:00 часа, с осигурена една почивка в работния ден и почивни дни събота и неделя. В декларацията П. посочила, че не е подписвала трудов договор, но полага труд в полза на работодателя ***. С връчване на призовка за представяне на документи (с описани констатации), проверката в обекта приключила.

На *** г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич, били представени от К.К. – упълномощено лице граждански договор за извършена работа № *** г. и трудов договор № *** г. на П.И.П., сключен на следващия ден след проверката в обекта.

От възприетото по време на проверката в обекта и от прегледа на събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност, проверяващите установили, че ***, в качеството си на работодател, е приел на работа на *** г. в павилион за бърза закуска, находящ се в гр. Добрич, ***, П.И.П., ЕГН **********, като „продавач павилион“, с възложени функции, присъщи на трудово правоотношение, с осигурено работно място, работно време и 4 седмична почивка, без да е изпълнил задължението си да сключи трудов договор с нея преди постъпването й на работа – нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на *** г., установено е на *** г. и е доказано от данните, обективирани в призовка от *** г. за представяне на документи и констатации по време на проверката в обекта, протокол за извършена проверка № *** г., декларация от П.И.П. от *** г., граждански договор за извършена работа № *** г. на П.П, трудов договор № *** г. на П.П, справка от ТД на НАП с изх. № *** г. за регистрация на трудовия договор на П.П, длъжностна характеристика на П.П, книга за начален инструктаж, пълномощно.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Е. И. К. и С. И. Г., чийто показания са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Няма основание да не се дава вяра на свидетелите Е. И. К. и С. И. Г., нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие на управителя И. В. Д., са били отразени в протокол за извършена проверка № *** г. Същият е бил връчен на управителя И. В. Д. и подписан от него, като описаните констатации в протокола за извършената проверката не са били оспорени от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на административнонаказателната му отговорност.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. И. К. и С. И. Г., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка № *** г., декларация от П.И.П. от *** г., граждански договор за извършена работа № *** г. на П.П, трудов договор № *** г. на П.П, справка от ТД на НАП с изх. № *** г. за регистрация на трудовия договор на П.П, длъжностна характеристика на П.П, книга за начален инструктаж.

5

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма (чл. 62, ал. 1 от КТ).

Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени със събраните по делото доказателства. Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетелите Е. И. К. и С. И. Г., които показания, подкрепени със събраните по делото писмени доказателства, установяват по един категоричен и безспорен начин, че на *** г. П.И.П. е престирала работна сила за жалбоподателя, която престация на труд е предмет на трудово правоотношение.

Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на работна сила като трудови. Чл. 62, ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая *** се явява работодател и субект на нарушението.