Определение № 1390 от 16.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1390 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100201581 по описа за 2025 година

, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по повод жалба от В. С. Г. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Нова Загора, ж.к. ***, бл. ***, ет. ***, ап. ***, срещу Определение от 11.11.2025 г. на прокурор от ОП-Бургас, с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 109/2025 г. на ОСлО при ОП-Бургас (предишен ДП № 26ЗМ – 259/2024 г. по описа на РУ-Средец), пор. № 521/2024 г. на ОП-Бургас, поради липса на извършено престъпление.

В жалбата се възразява срещу извода на прокурора, че няма доказателства за извършено престъпление от общ характер, като в тази връзка се застъпва, че оценката на психичното състояние на Д. Г. е в противоречие с настъпилия тежък резултат. Счита се, че не е извършен анализ на ****************************, времето на инцидента и достъпа му до предмети, позволяващи обесване. Твърди се, че не следва да се кредитира заключението на графологическата експертиза, доколкото според жалбоподателката – почеркът и подписа не са на починалия Г., а и разположението на текста и стила, в който той е написан, са необичайни. Твърди се, че липсва тефтерчето на Д., в което той редовно е писал и което създава съмнение, относно пълнотата на събраните доказателства, още повече, че в писмото липсва пряко признание за намерение за самоубийство, а е налична емоционална структура, нетипична за предсмъртно писмо, както и неправдоподобни твърдения относно физическото му състояние, непоследователност и вътрешни противоречия в текста. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на БОП с указания за продължаване на наказателното производство.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя изхожда от легитимирано лице – (*** на соченото като пострадало от престъплението лице) и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Наказателното производство е образувано на 07.09.2024г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие на разследването – оглед на местопроизшествие, за евентуално осъществено престъпление по 115 от НК - за това, че на 07.09.2024 г. в **************, общ. Средец, обл. Бургас, в ****************, умишлено умъртвил Д. С. Г. (с оглед изясняване причините за настъпилата смърт). В хода на разследването са извършени оглед на местопроизшествие, оглед/аутопсия на трупа, проведени са разпити на свидетели **********************************, изискани са документи, относими към разследването и приложени в делото, справка от психолог в ************, назначени и изготвени са съдебномедицинска експертиза, две химически експертизи, графическа експертиза, техническа експертиза и др.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 28.04.2025 г. наказателното производство по делото било прекратено, доколкото въпреки проведеното пълно, всестранно и обективно разследване, не били събрани доказателства за осъществено престъпление.

Прокурорският акт бил обжалван от правоимащите лица, като с Определение № 555/25.05.2025 г. по ЧНД № 589/2025 г. на ОС-Бургас, потвърдено с Определение № 206/21.08.2025 г. по ВЧНД № 155/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, постановлението било отменено. Изрично в двата съдебни акта било посочено, че действително няма доказателства за умишлено причиняване на смъртта на Г. (престъпление по чл. 115 НК), нито за склоняване или подпомагането му към извършване на самоубийство (чл. 127 НК), но доколкото се касае за случай на установено самоубийство на ***, то и в съответствие с практиката на ЕСПЧ - прокуратурата е следвало да установи и дали властите са знаели или е трябвало да знаят по това време за съществуването на реален и непосредствен риск за живота му, и ако е така, дали са предприели мерки в рамките на своите правомощия, с които, преценени разумно, може да се очаква да избегнат този риск.

В изпълнение на тези указания наблюдаващият прокурор е указал да се проведе допълнително разследване за евентуално осъществено престъпление по чл. 123 НК, като за целта е възложил извършването на следствените действия на ОСлС-Бургас. В рамките на допълнителното разследване са били приобщени писмени доказателства – справки за роднински връзки, скрининг интервю за оценка на психолоческия риск от 12.06.2024 г., експертно изследване № 303/2024 г. от 24.06.2024 г., протокол от индивидуална психологическа консултация от 05.09.2024 г. докладни записки и др. Проведени били разпити на св. Н. Д. – психолог към ************, З. Г. – ********, К. Б. – ****, С. С., Г. С. и В. Г. – роднини на починалия.

След извършване на тези допълнителни действия прокурорът приел, че указанията на съдилищата са изпълнени, като разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Направил е извод, че се касае за самоубийство, към което Г. не е бил склонен или подпомогнат по какъвто и да е начин от другиго, както и че длъжностните лица от *************** са изпълнили стриктно задълженията си и с поведението си (действие или бездействие) не са допринесли за настъпване на резултата. Поради това и на основание чл.

2

243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прокурорът прекратил наказателното производство по делото.

На първо място съдът следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл.

243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с прокурорския акт, съдът счита, че в конкретния случай фактическата обстановка е описана правилно в постановлението за прекратяване, поради което и настоящият състав е на мнение, че е безпредметно да преповтаря изложеното, а се присъединява напълно към възприетото, съсредоточавайки се в настоящите мотиви върху направените възражения.

Основните критики на жалбоподателката са концентрирани около това, че неправилно прокурорът е кредитирал заключението на вещото лице по повод изследването на предсмъртното писмо на Г., а от там и неправилно е достигнал до извод, че се касае за самоубийство. Настоящият състав не възприема тези възражения. Видно от приобщените материали, процесното писмо е било надлежно изследвано относно неговото авторство от съответния специалист, посредством описаните научни способи (без значение за правилността на изводите е дали експертизата е наименувана „графическа“, „графологическа“ или „писмено изследване на документ“), като вещото лице е категорично, че написаното изхожда от починалия. Експертизата е пълна, обоснована и изчерпателна.

Всякакви подозрения на близките, че е възможно да се касае за имитиране на писмото (без да е ясно кой и защо би го направил), макар и емоционално обясними, категорично се оборват от експертното заключение и поради това – не биха могли да бъдат споделени.

Изрично до такъв извод са достигнали и предходните два съдебни състава, които също са 3 дали отговор на възражения в тази насока и категорично са заключили, че в случая се касае за самоубийство и липсват каквито и да е данни за извършено престъпление по чл. 115 или чл. 127 НК. Настоящият състав също счита, че по делото няма събрани никакви доказателства, които да разколебават извода за самоубийство, като без да ги преповтаря, напълно се присъединява към вече изложените съображения в тази насока в цитираните два съдебни акта.

Причината делото да бъде върнато на прокурора за доразследване е единствено поради необходимостта, произтичаща и от практиката на ЕСПЧ, да се изследва детайлно дали в конкретния случай – при самоубийството на *** - властите са знаели или е трябвало да знаят за съществуването на реален и непосредствен риск за живота му, и ако е така, дали са предприели мерки в рамките на своите правомощия, с които, преценени разумно, може да се очаква да избегнат този риск. Именно около изследване на този въпрос са били съсредоточени и действията на разследващите след връщане на делото, като по мнение на настоящия състав – след положените усилия, безпротиворечиво се установява, че *************** е изпълнила вменените й задължения, произтичащи от чл. 147 ЗИНЗС и чл. 30-32 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в ***************, и с поведението си не е допринесла за самоубийството на ************.

Видно от доказателствата – още щом е била уведомена на 02.09.2024 г. от друг ********, че пострадалият е с промяна в поведението – св. З. Г. (*****) е провела с него разговор, за да установи причините за това. Пред нея Г. е отрекъл да има конкретен проблем, а само споделил за безсъние. Свидетелката насочила ************ към медицинския фелдшер (св. К. Б.), на когото той също заявил, че страда от безсъние, което според св. Б. е нещо обичайно сред лишените от свобода. И на нея Г. не е споделил за конкретни проблеми, които да налагат различни мерки, поради което и тя му изписала успокоително, за да може да спи спокойно. При втората среща на св. Г. с пострадалия на 05.09.2024 г., тя констатирала, че той все още се оплаква от безсъние, поради което и тя заедно с него посетили психолога – св.

Н. Д.. Било проведена консултация, в хода на която ********** бил в приличен външен вид, седял спокойно и дори придърпал стола в близост до бюрото, за да скъси дистанцията.

Поддържал сравнително постоянен зрителен контакт, като на моменти се усмихвал спонтанно. Г. бил ориентиран за време, място и собствена личност, като не били констатирани изменения в когнитивното функциониране. Той бил добронамерен, спокоен и съдействащ, като отрекъл проблеми от личен характер или такива, свързани с престоя му в ***. Заявил, че за четвърти път изтърпява ЛОС, поради което и новата присъда не го притеснява. Отрекъл употребата на ПАВ и др. Единственото оплакване, което споделил било за това, че преди няколко дни почувствал обливането на студена и топла „вълна“, след което се почувствал напрегнат и се притеснил да не получава инфаркт и че се „топи“, като няколкократно посочил, че досега не е имал здравословни проблеми. Заключението на св. Д. било, че се каса за евентуален физически проблем, провокиращ у пострадалия естествено притеснение, но без да се долавят каквито и да е суицидни идеации или съмнения за такива.

С оглед уточняване на евентуални физически проблеми свидетелката коментирала с 4 медицинския фелдшер изпращането на Г. при личния лекар на *** в първия работен ден след празниците, за преценка назначаване на изследвания и насочване към специалист.