Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 5816 от 01.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 4347/2023
Вид
Протоколно определение № 5816
Подписан
01.04.2023
В сила
06.04.2023
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 286 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 5816 гр. София, 01.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАРИОЛА М. ВЕЛКОВА и прокурора Ч. Люб. С.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20231110204347 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Я. Д. явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Д.”.

За него се явява адв. Т. М. от САК.

СРП се представлява от прокурор С..

ОБВИНЯЕМИЯТ: Желая адвокат М. да ме представлява наказателното производство и упълномощавам същия за това. в

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

А. Я. Д., л.к.№ 651828719, роден на 13.12.1970г. , българин и български 1 гражданин, със средно образование, женен, осъждан, ЕГН: **********.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал.1 НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Твърдя, че обвиняемия не е могъл да извърши престъплението. Той има доходи и може да се издържа сам.

Миналата година, есента може би е продал собствен жилищен имот за не малка сума, така че си има и банкова сметка и не е необходимо да извършва кражби. В тази връзка моля, уважаемия съд да изиска служебна справка от Агенция по вписванията, от която да бъде видно, че на тази дата, за която споменах. Също така моля уважаемия съд да допусне до разпит един свидетел, който твърди, че обвиняемият е бил по времето на инкриминирана дата обвиняемият е бил с приятелката си. С тези искания ще установя, че не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл.63 от НПК, а именно не е налице обосновано предположение, че обвиняемия е извършил това престъпление.

2

ПРОКУРОРЪТ: Нямам становище.

СЪДЪТ, като изслуша исканията на защитата намира исканията на защитата за неоснователни по следните съображения.

На първо място, в производството по чл. 64 от НПК съдът не може да събира доказателства за имотното състояние на обвиняемия, освен ако не бъдат представени от защитата или от прокурора, или от самия обвиняем в съдебно заседание, тъй като съдебният състав следва да се произнесе веднага по искането на прокурора дали лицето да бъде задържано за постоянно с исканата мярка. Доколкото събирането на такива доказателства със сигурност би довело до отлагането на делото, от чисто процесуална гледна точка, в първоинстанционното производство по мярката за неотклонение не се събират такива доказателства, тъй като съдът е длъжен да се произнесе веднага.

Колкото до искането за разпит на свидетел, съдът отбелязва, че в това производство е недопустимо да се извършват разпити на свидетели, тъй като съдът има правомощията да реши единствено въпроса за мярката за неотклонение, но не и да събира доказателства и доказателствени средства по предмета на доказване, защото делото е на етап на ДП и съдът осъществява само контрол по отношение на мярката за неотклонение, но не и такъв по събирането на доказателствения материал.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение исканията на адвокат М..

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл.

283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, считам, че следва да се уважите искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ на А. Д.. Същият е привлечен към наказателно производство за извършена квалифицирана кражба в условията на повторност. Видно от събрания доказателствения материал, а именно разпитите на свидетелите, извършена и приложена по ДП видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза може да се направи обоснован извод, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен.

Видно от ДП е приложена справка съдимост, видно от която обвиняемият е многократно осъждан за извършени от него кражби и съществува реална опасност ако не чу бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ да извърши друго тежко умишлено престъпление. Поради горното считам, че единствената законосъобразна мярка за неотклонение е „задържане под стража“

ЗАЩИТАТА: Считам, че искането на прокуратурата е неадекватна. На първо място по делото няма други доказателства освен един видеозапис, който е с лошо качество. На следващо място тези вещи, които са откраднати първо са на ниска стойност, а и по делото липсват данни за правото на собствеността на тези вещи към лицето, което се твърди, че ги е изгубило. На трето място обвиняемият има адрес, така че би било пресилено да се каже, че той ще се отклони от него, така че по-адекватна мярка за неотклонение, а и с оглед ниската стойност на липсващите вещи, а и лошото качество на експертизата, която е единственото доказателство по делото адекватна мярка за неотклонение би била „домашен арест“ с гривна, която би попречила на обвиняемият да напуска адреса. Моля да постановите тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми се измени мярката имам семейство и трябва да се грижа за тях.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека МНО.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, обвинението, повдигнато по отношение на обвиняемия А. Д., е за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и същото е наказуемо с „лишаване от свобода“, поради което съдът счита, че е налице първата обективно необходима кумулативна предпоставка, визирана в нормата на чл. 63 от НПК.

На следващо място, съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да се заключи, че обвиняемият е вероятно съпричастен към процесното престъпление. В този смисъл, съдът не споделя доводите на защитата, че не са налице достатъчно доказателства, които да сочат наличието на обосновано предположение, а именно Д. да е автор на престъпното посегателство. В тази насока са снетите показания на пострадалите, от които се установява най-вече какви са отнетите вещи. Също и протоколът за оглед на местопроизшествието. От съществено значение са и показанията на Васил Миленков, който категорично е разпознал на видеозаписите като извършител именно А. Я. Д., тъй като познава лицето и неговите характерни черти на лицето и телосложението.

На следващо място, съдът счита, че за наличието на обоснованото предположение допринасят и заключението на видео-техническата експертиза, съгласно която е установено по категоричен начин, че заснетото лице е именно обвиняемият.