Решение № 408 от 26.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300500747 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 ал.2 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Н. Е. Р. ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника й адв.К. А. от АК Пловдив против действията на ЧСИ К. П., рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело № 20238240401952, обективирани в разпореждане изх. № 14533/12.02.2024г., с което е оставено без уважение искането на длъжника Н. Е. Р. за прекратяване на изпълнителното дело, също така оставеното без уважение искане на длъжника Н. Е. Р. за вдигане на запор наложен от ЧСИ върху трудовото й възнаграждение, защото същото е несеквестируемо. Сочи се че съдът издал изпълнителния лист не е извършил проверка по чл.406 и чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист, защото длъжницата Р. се е отказала от наследство на длъжника-наследодател преди издаване на изпълнителния лист. Сочи се че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество, защото работната заплата е с размер под минималната месечна работна заплата за страната.

1

Въззиваемият взискател «Профи Кредит България» ЕООД, гр.София, чрез юрисконсулт Л. П. намира жалбата за неоснователна, като иска същата да бъде отхвърлена.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по съображения посочени в нея свързани с тълкуване на закона.

ОС Пловдив след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 20238240401952 на ЧСИ К. П., рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя «Профи Кредит България» ЕООД, гр.София по представен изпълнителен лист от 22.05.2023г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №8879/2022г. по ч.гр.д.

№20225330117189 на ПРС за сумата 448,11 лева част от главница и лихви по договор за потребителски кредит, сключен от наследодателя Е. С.. За вземането е наложен запор върху заплатата на длъжницата Р. при работодателя му Н.У. «Отец Паисий» ***, от която заплата по изпълнителното дело няма постъпления, защото работодателя изрично е посочил /л.94/, че трудовото възнаграждение е в размер на 614,90 лева и е несеквестируемо, като по-ниско от минималната месечна работна заплата за страната. Отделно дължницата е представила на ЧСИ документи за направен от нея отказ от наследство от 17.09.2015г. направен пред РС Пловдив /л.85/.

Възражението срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело, защото съдът издал изпълнителния лист не е извършил проверка по чл.406 и чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист, защото длъжницата Р. се е отказала от наследство на длъжника-наследодател преди издаване на изпълнителния лист е неоснователно. В нормата на чл.433 ал.1 от ГПК, сочеща основанията за прекратяване на изпълнителното дело – подобна хипотеза не е предвидена от законодателя. За да се прекрати изпълнителното дело то следва или изпълнителния лист да бъде обезсилен чл.433 ал.1 т.3 ГПК или с влязъл в 2 сила съдебен акт да бъде отменен акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист или този акт да се признае за подправен. Подобни съдебни актове по делото не се твърдят да са налични и не се представят. Ето защо правилно ЧСИ е отказал да прекратява изпълнителното производство само на база представен отказ от наследство, който не е основание по чл.433 от ГПК за прекратяване на делото.

Възражението на жалбоподателката Н. Р. , че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество, защото получаваната от нея работна заплатата е с размер под минималната работна заплата за страната е неоснователно. Според т.3 от ТР №2 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. запора върху заплатата обхваща само секвестируемата част от това вземане. Според т.1 от ТР №2 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. запора върху частично несеквестируемо вземане е допустим. Видно и от фактите по делото от работната заплата на длъжника до сега отчисления по сметка на ЧСИ не са били правени защото заплатата е под минималния размер за страната. Ето защо изпълнението не е насочено върху несеквестируемо имущество.

Предвид на горното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. Е. Р. ЕГН ********** от *** чрез пълномощника й адв.К. А. от АК Пловдив против действията на ЧСИ К. П., рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело № 20238240401952, обективирани в разпореждане изх. № 14533/12.02.2024г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, също така оставеното без уважение искане на длъжника Н. Е. Р. за вдигане на запор наложен от ЧСИ върху трудовото й възнаграждение, защото същото е несеквестируемо.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4