Решение № 260053 от 10.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 260053 / 10.2.2022г. гр. Перник, 10.02.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова при секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 01680 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е oбразувано по искова молба, подадена от „Кредитреформ България“ ЕООД срещу В.П.С., с която се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 600 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/16.06.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, опериращо под търговската марка „Вивус“, и сумата от 141.68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до 22.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен главният иск, се иска В.П. Сандева

Йосифова да бъде осъдена да заплати на „Кредитреформ

България“ ЕООД сума в размер на 600 лева, като получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и разноски за настоящото производство.

Ищецът твърди, че между

„4финанс“ ЕООД, опериращо под търговската марка „Вивус“, и В.П.С., на 16.06.2016 г. е сключен договор за кредит № **********, по силата на който ответната страна получила 600 лева, срещу задължението на ответницата да върне тази сума и да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 106,33 лева. Навежда доводи, че сключването на договора е извършено въз основа на подробна информация, достъпна на посочения в исковата молба електронен адрес, на който са публикувани и Общите условия /ОУ/ за предоставяне на кредит от разстояние. Поддържа, че първоначалният падеж за връщане на кредита е бил на 16.07.2016 г., като срокът за връщане на сумата е бил неколкократно удължаван и последният падеж е бил на 14.09.2016 г., на която дата кредитополучателят не е изпълнил задължението си да плати дължимите суми, поради което изпаднала в забава. Сочи, че на 23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД, като цедент, и „Кредитреформ България“ ЕООД- като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договор за кредит № **********, описани в Приложение № 1 към договора. Уведомлението до длъжника за извършената цесия било изпратено по пощата от цесионера като пълномощник на цедента, но пратката се върната с отметка „Непотърсена“.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответницата В.П.С., подаден чрез пълномощника адв. Д.М., с който предявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се сключването на процесния договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Оспорва се качеството кредитор на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото е представено копие на договор за кредит № **********/16.06.2016 г. (неподписан), за който се твърди, че е сключен между "4финанс" ЕООД като кредитодател и ответницата В.П.С. като кредитополучател за предоставяне в заем на парична сума в размер на 600 лева, като е уговорен срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж 16.06.2016 г., с годишен лихвен процент от 40.98 % и годишен процент на разходите от 49.6

%.

Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че "принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му".

В процесния случай в договора е попълнена информация, която логически е свързана единствено с ответника – неговите три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл, мобилен телефон.

Представени са и Общи условия, неподписани, уреждащи конкретната процедура от последователни действия, извършването на които обуславя възникването на договорно правоотношение. Съгласно чл. 1. 1 от ОУ, кредитополучателят отправя искане за отпускане на кредит чрез формуляра на началната страница на сайта vivus.bg, като за да завърши регистрацията на профила си, той трябва да е приел общите условия, достъпни на началната страница, на която също така е достъпна и Бланка на Стандартен европейски формуляр за предварителна договорна информация, след като потребителят избере конкретна сума и срок на погасяване (чл. 1. 3 и 1. 4 от ОУ). След регистрация, проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на Начална страница, като същият се подписва електронно чрез бутон "Подпиши". На база на искането за отпускане на кредит и договор кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на клиента и му отпуска или отказва отпускането на заем. По силата на чл. 3. 1. от ОУ договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронен път от кредитора и извършването на паричен превод.

От назначената и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена подробно и пълно, се установява, че на страницата на кредитодателя "4финанс" ЕООД е направена регистрация от IP адрес 151.237.8.51 и е създаден профил, съответстващ на данните на ответницата. От този профил е направена и заявката за предоставяне на процесния кредит по договора, но чрез друг IP адрес 151.237.13.57. Чрез профила на кредитодателя са му били предоставени Стандартен европейски формуляр, Общи условия и проект на договор за кредит, без които е технически невъзможно договорът да бъде подписан чрез бутона "Подпиши". Сключването на договора е било потвърдено от потребителя чрез- профила му, посредством избиране на препратката за потвърждение (т. нар. бутон "Подпиши").

В приетата СТЕ вещото лице подробно е описало стъпките, по които преминава процедурата по регистрация: 1) Клиентът влиза на сайта vivus. bg, избира желаната сума и срок на погасяване с помощта на плъзгачите на началната страница и натиска бутон "Вземи"; 2) В последствие се зарежда нова страница, в която клиентът трябва да попълни свои данни – три имена, ЕГН, мобилен телефон, адрес имейл адрес, парола, банкова сметка ***.

Когато всички данни са попълнени, клиентът натиска бутон "Продължи";

3) След това се отваря нова страница, в която се зареждат Стандартен европейски формуляр, Общи условия по договора за кредит, както и проект на договора за кредит. След прочитане с тези условия клиентът натиска бутон "Подпиши" – ако клиентът не е отворил документите до края, бутонът "Подпиши" ще остане неактивен; 4) Едва когато предоставените документи са изцяло отворени, клиентът ще успее да натисне бутона "Подпиши" и да изпрати успешно заявката си, т. е. за да приключи заявката си, клиентът трябва да е преминал през всяка една от предходните стъпки; 5) След изпращане на заявката, същата се разглежда от служител, който извършва няколко проверки относно трудов и осигурителен статус на клиента, кредитно досие, проверка на адрес и IP-адрес и съответствие на посочената от клиента относима информация с данните от съответните регистри. Въз основа на тези проверки и разговор с клиента служителят извършва преценка дали да отпусне кредит.

От приложената разписка за извършено плащане се установява, че на 16.06.2016 г. "4финанс" ЕООД е направил паричен превод в размер на 600 лева в полза на ответницата към EasyPay.

Видно от писмо с изх. №

2021121417003191/21.12.2021 г. от „Изипей“ АД и приложените към него мемориални ордери на 16.06.2016 г. извършеният паричен превод е бил изплатен на получателя.

От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД е придобил вземания от „4финанс“ ЕООД, опериращо под търговската марка „Вивус“, по силата на представения договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., в т. ч. на вземането към ответницата В.П.С. като кредитополучател по договор за кредит № **********/16.06.2016 г., което е описано под № 3164 в приложение № 1 към договора за цесия.

По делото са представени и пълномощно от „4финанс“

ЕООД за упълномощаване на цесионера „Кредитреформ

България“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, потвърждение от цедента за извършената цесия, както и уведомление от „4финанс“ ЕООД до ответницата за извършеното прехвърляне на вземания, както и обратна разписка, видно от която пратката с уведомлението е останала непотърсена.

В заключението на изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза е отразено, че от „Изипей“ АД са отказали да предоставят информация за извършения паричен превод, тъй като като доставчик на платежни услуги съхраняват информация и документи в срок от 5 години от извършване на операцията в брой на касите на дружеството и 5 години от закриване на сметката.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност са предявени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние съгласно изискванията на ЗПФУР, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, както и че е придобил процесните вземания по силата на валиден договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор.

Материалноправните предпоставки за уважаване на предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД са следните: 1) първоначалният кредитор да е платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването.

Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на