Решение № 1075 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501063 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Образувано по подаден а въззивна жалба от М. Г. Я.,ЕГН-********** от гр.Пловдив чрез пълномощника й адв.В.Д. против решение № 659/15.02.23г.,постановено по гр.д.№ 9562/22г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което е отхвърлен предявения от М. Г. Я. против Н.

Н. Г.,ЕГН-********** от гр.Пловдив осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в причиняване на болки и страдания,в резултат от противоправно поведение на ответника,което се изразява в монтиране на видеокамера на козирката на гаража, който ползва, без съгласието на ищцата,насочена към обитаваната от нея сграда и дворно място,с която се заснема и наблюдава същата.

Жалбоподателката излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на практиката на ВКС.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск.Претендира разноски за двете инстанции.

В писмения си отговор,депозиран в срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият Н. Н.

Г.,ЕГН-********** поддържа становище за неоснователност на жалбата по изложени в отговора съображения.Иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо-постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност на решението се извършва само на поддържаните във въззивната жалба основания.Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми,които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235,ал.2 вр.с чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбите въззивни основания, приема за установено следното:

Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.52 от ЗЗД от М. Г. Я.,ЕГН-********** против Н. Н. Г.,ЕГН-********** за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв.,изразяващи се в причиняване на тревожност,неспокойство и стрес,влошаващи качеството на живот на ищцата, в резултат на противоправно поведение на ответника,който монтирал камера за видеонаблюдение на козирката на ползвания от него гараж.Ищцата твърди,че камерата е монтирана без нейното знание и съгласие и е насочена към обитаваната от нея жилищна сграда и дворно място.Поддържа,че от поставяне на камерата се чувства неспокойна,изпитва стрес от факта,че е непрекъснато наблюдавана и следена,както и страх от възможността записите да бъдат използвани за злепоставянето й.Ищцата станала по-притеснителна и нервна, което се забелязвало от околните.

В отговора си по по чл.131 от ГПК ответникът Н. Н. Г.,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност на иска.Твърди,че е собственик на апартамент,находящ се на ет.1 от четириетажната сграда,построена в дворното място на ул.***,гр. Пловдив и на гаражна клетка,находяща се в двора.Признава,че ищцата е собственик на третия жилищен етаж.Посочва,че макар той да е собственик на апартамента,в него живее майка му-А.

Г.,която е единствения ползвател на същия.Признава,че действително на козирката на гаража е монтирана видеокамера,но не от него,а по искане и възлагане на майка му.Посочва и причината за монтирането на камерата- майката на ответника на няколко пъти виждала лица,които се крият под козирката на гаража и се катерят по него в опит да преминат в съседния двор,в който собственика държи ценни вещи във връзка с търговската си дейност.Твърди,че единственото пространство, което камерата е предназначена да заснема,е това пред гаража,като от монтирането й до настоящия момент,камерата е насочена да заснема именно това пространство и никога не е насочвана към жилищната сграда или дворното място.Освен това камерата от монтирането й до настоящия момент никога не била правила запис и наблюдение поради работата й с интернет връзка,която била подавана от жилището на ответника,но била твърде слаба.Твърди се също,че отношенията между страните са силно влошени,което е повод за завеждане на дела от всякакъв характер.

По делото са представени писмени доказателства,изготвена е СТЕ,приета неоспорена от страните,разпитани са трима свидетели:А. Г.-майка на ответника,Ю. Я.,племенник на ищцата и А. А.,без родство със страните.

По делото е безспорно,че страните са съседи,които живеят в една къща,от която ответникът притежава първия жил.етаж,ищцата е собственик на третия етаж.Не се спори и че ответникът е собственик на гараж в същия двор,както и че на козирката на този гараж е монтирана камера.

От представения по делото НА № ***г.за дарение на недв.имот се установява,че родителите на ответника-Н. и А. Г. притежават безвъзмездно и пожизнено право на 2 ползване на дарения апартамент и на построената в югоизточната част на дворното място гаражна клетка,на която е монтирана камерата.Установява се също от НА № ***г.за прехвърляне на недв.имот срещу издръжка и гледане,че ищцата е собственик на апартамент,находящ се на трети етаж от същата жилищна сграда,както и притежава ½ идеална част от поземления имот,в това число и от дворното място, в което е изградена многофамилната жилищна сграда.

Районният съд е приел предвид учреденото право на ползване на родителите на ответника,че само те имат право да ползват имота,а синът им като приобретател е придобил само голата собственост върху апартамента и гаража.След смъртта на бащата на ответника,единствен ползвател на имота останала майката на Н. Г..

От показанията на св.А. Г.–майка на ответника се установява,че тя живее сама в собствения на сина си имот на ул. ***. Свидетелката посочва,че именно тя е закупила процесната камера по съвет на брат си и е поискала нейното поставяне, защото се притеснявала от кражби. Тези свои притеснения обосновава с факта, че била свидетел как непознат мъж се опитва да отвори вратата на гаража й,а след като тя не се отворила,прескочил оградата и отишъл в двора на съседа й,който се занимавал с ремонт на климатици и в двора му имало разпръснати климатици и машинарии. Тогава тя се развикала и мъжът избягал,скачайки отново на техния гараж.По този повод свидетелката разговаряла със съседа си и той й споделил, че четири пъти са го обирали,като му откраднали ценни и скъпи вещи.Свидетелката започнала да се притеснява и да се страхува от кражби. Камерата била монтирана от човек, който разбира от такава техника.Показал й,че камерата работи като я включил на неговия телефон и през него свидетелката видяла периметъра, който заснема камерата, а именно метър – метър и половина от гаража и е насочена към двора на съседа и не заснема входната врата на къщата и улицата.Свидетелката посочва,че е споделила с ответника за поставянето на камерата след известно време по повод на това,че трябвало да се смени рутера с по-силен, за да може камерата да заснема хубаво,но рутерът така и не бил сменен.В подкрепа на тези показания са представените по делото фактура,обективираща закупуване на безжична охранителна камера от свидетелката и фискален бон към нея.

Показанията на свидетелката кореспондират и с тези на другия свидетел на ответника А. А..Същият е собственик на съседния имот,видно от показанията му,в който извършва ремонт на климатици.Имотът му граничал с гаражната клетка,собственост на ответника.Свидетелят бил разговарял с майката на ответника – А. Г., като й споделил за кражби,които се извършвали в неговия имот и често крадците се криели под козирката на нейния гараж,а след това прескачали оградата.Попитал я дали не може да се изгради ограда над гаражните клетки,за да се възпрепятства преминаването в неговия имот.След този разговор,свидетелят забелязал,че на козирката на гаражната клетка на ответника е поставена камера и решил,че тя е поставена във връзка с проведения разговор между него и Г.

Последната му споделила при разговор,че тя е поставила камерата.Свидетелят възприел,че камерата е насочена към неговия двор.

Показанията на двамата свидетели се кредитират от настоящата инстанция като обективни и достоверни,почиващи на техни лични възприятия и непротиворечиви,подкрепени от други доказателства по делото.

В показанията си третият свидетел-Ю. Я.,племенник на ищцата посочва,че няма спомен кой го е уведомил за камерата-леля му или баща му,но когато видял камерата за пръв път,било около обяд и тогава забелязал,че червени диоди светят.Имало червен светлинен сигнал на камерата,който показвал накъде е насочен обектива на камерата.Не знае със сигурност дали леля му се е оплаквала на А. Г. за монтирането на камерата,но предполага,че не е казала предвид влошените съседски отношения.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел,които намира за колебливи и 3 противоречащи на заключението на СТЕ.Свидетелят първоначално посочва,че е разбрал за камерата от леля си,а след това се поправя,че е научил от леля си и баща си,а накрая заявява,че няма спомен кой пръв го е уведомил.Заявява,че е видял диодите на камерата да светят в червено,когато за пръв път видял камерата,но това е станало по светло (на обед),когато според категоричното обяснение на вещото лице в съдебно заседание,тези диоди не могат да се видят да светят,тъй като работят в инфрачервената област и принципно са невидими за човешкото око.Стават видими на тъмно,или когато се засенчи камерата,но козирката на гаража не е достатъчна да затъмни дотолкова пред камерата,че диодите да станат видими на дневна светлина,както поддържа свидетеля.

Съдебно-техническата експертиза установява,че на гаражната клетка, собственост на ответника,е монтирана под козирката камера за видеонаблюдение,чиито обектив е насочен към двора на свидетеля А.,но заснема като периметър не само двора на последния,но и в посока дворната порта на имота на ищцата.Вещото лице обаче не е сигурно дали камерата обхваща входната врата на сградата. Освен това същото установява,че обективът на камерата към момента на огледа е в същото положение, както и към момента на направените от ищцата снимки.Констатирало е,че с камерата може да се наблюдава,може да се записва и да се възпроизвежда записаното на нея, доколкото има такива функции.

Районният съд е стигнал до извод въз основа на събраните доказателства,че не е налице противоправно поведение, извършено от страна ответника Г. нито като действие (монтирането на камера за видеонаблюдение),нито като бездействие.Не било налице и противоправно поведение, относно поставянето на процесната камера,доколкото по делото се установило,че камерата е поставена с цел превенция от набези на крадци, каквито набези се доказало,че често се случват и мястото,където се крият извършителите на тези посегателства е под козирката на гаража на ответника и оттам прескачат оградата към имота на съседа.Освен това по делото не се установило,че ищцата е изразила изрично несъгласие да бъде заснемана и наблюдавана,което да е довела до знанието на ответника и неговата майка преди периода,в който е търпяла вреди от поставянето на камерата - месец март 2022г.до подаване на исковата молба.