Разпореждане № 14650 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14650 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20231110111650 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба на И. И. Т., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Г. С. Т. за установяване, че ищецът е собственик напоземлен имот /ПИ/ с идентификатор * по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в гр. София, район „Слатина“, кв. „Х*, с площ от 298 кв.м., заедно с находящата се в имота жилищна сграда с идентификатор *.1 с площ от 42 кв.м., на основание давностно владение, упражнявано от ищеца в продължение на повече от 10 години.

В исковата молба се твърди, че ищецът притежава горепосочения имот и построената в него жилищна сграда, като го е придобил по давност, поради което не разполага с документ за собственост. Твърди, че е депозирал в Столична Община, район „Слатина“, молба-декларация за обстоятелствена проверка с № РСЛ21-ГР94-1876 от 19.04.2021 г. по отношение на ПИ с идентификатор № * с площ от 298 кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *.1 с площ от 42 кв.м., находящи се в гр. София, район „Слатина“, кв. „Х*. В хода на проверката се снабдил с удостоверение от 19.11.2021 г. от Сектор „Държавни имоти“ или съответната служба при Столична община, район „Слатина“, съобразно което имотът не е деклариран, както и с удостоверение от Отдел УТКРКС при Столична община, район „Слатина“, съгласно което за процесния имот не са реализирани предвижданията на регулационен план относно улична регулация, така и от Областна администрация на област София с удостоверение от 30.11.2021 г., съобразно което за посочените имоти няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС. Посочва се, че в производството по обстоятелствена проверка са разпитани свидетели, като след извършване на справка нотариусът е установил, че е наложена възбрана върху имота и отказал да признае ищеца за собственик. Твърди се, че за 1/4 ид.ч. от процесния ПИ * е вписана възбрана по отношение на ответника Г. С. Т. по изпълнително дело № 202219240416899 по описа на ЧСИ *. Счита, че по посоченото изпълнително производство частният съдебен изпълнител неправомерно е наложил възбраната, като не е изследвал въз основа на какви документи ответникът Г. С. Т. се е легитимирал като собственик.

Процесният имот не е бил деклариран нито на името на Г. Т., нито на С* Т.. Ищецът поддържа, че е собственик на процесния ПИ с идентификатор * и на находящата се в него жилищна сграда с идентификатор *.1, като повече от 10 години, упражнявал фактическа власт по отношение на имотите необезпокоявано, както и никой не е смущавал владението му и никой не се е лигитимирал като собственик на имотите. През целия период имотът се използвал единствено от ищеца и той се възприемал като собственик, като поставил ограда и поддържал изградената жилищна сграда, поради което придобил същите по силата на 1 давностно владение. Заявява се, че ищецът не е виждал в имота ответника Г. С. Т., така и лицата, от които последният черпел правата си - С* Т. и В*, наследодатели на ответника.

Съдът счита, че подадената искова молба е нередовна. От твърденията, изложени в исковата молба, се установява, че предметът на положителния установителен иск е право на собственост върху имот, срещу който е насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20219240416899 по описа на ЧСИ *, което се твърди да е придобито на основание изтекла придобивна давност в полза на ищеца. Изрично е посочено, че ЧСИ * неправомерно е наложил възбрана върху имота, приемайки че длъжникът Г. С. Т. в собственик, т.е. налице са твърдения, че правото на собственост на ищеца, предявено за защита с положителния установителен иск за собственост, е засегнато от предприетото принудителното изпълнение върху имота.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, третото лице, засегнато от насочването на принудителното изпълнение, може да защити правата си по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, ако е във владение на вещта, или чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК. Тъй като в чл. 440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви и положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право, като уважаването на този иск има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК-ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника.

В производството по иск по чл. 440 ГПК страните в изпълнителното производство са задължителни необходими другари-чл. 440, ал. 2 ГПК. В съдебната практика по чл. 440 ГПК се приема, че и при предявяване на положителен установителен иск за установяване по отношение на взискателя и длъжника, че имуществото, върху което е насочено изпълнението е индивидуална собственост на третото лице следва да участват и двете страни по изпълнението. Дори ищецът да не ги е посочил като ответници, съдът следва да конституира и другата страна в изпълнителното производство, за да се постанови решение, което да обвърже и двете страни в изпълнителното производство и да е еднакво по отношение на тях. В процесуалния ред, по който се разглеждат исковете против двамата ответници няма различие. Налице е задължителна съвместна процесуална легитимация и на двете страни в изпълнителното производство. При предявяване на иск по чл. 440 ГПК страните в изпълнителото производство са задължителни необходими другари. По предявен положителен установителен иск изискването следва да е аналогично - за да бъде обвързан взискателя от силата на пресъдено нещо, той трябва да участва в производството заедно с длъжника – в този смисъл Определение № 122 от 15.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1782/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС; Решение № 60118 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 4006/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС.

В случая ищецът е насочил положителния иск за собственост единствено срещу Г. С.

Т. - длъжник по изпълнително дело № 20219240416899 по описа на ЧСИ *. Както се посочи, решението по този иск трябва да е еднакво спрямо участниците в изпълнителното производство, които са задължителни другари в процеса, т.е участието и на двете страни в изп.производство е условие за допустимост на иска. От представеното към исковата молба искане за вписване на възбрана по това изпълнително дело, както и от изискания препис от същото, се установява, че взискател е „Банка ДСК“ АД, срещу която искът не е насочен.

Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Предвид изложеното, на ищеца следва да бъдат дадени указания да насочи иска си и срещу 2 задължителния другар „Банка ДСК“ АД.

С оглед изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 60140/06.03.2023г., подадена от И.

И. Т..

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да насочи предявения от него иск за собственост по чл. 124 ГПК и срещу задължителния другар „Банка ДСК“ АД – взискател по изпълнително дело № 20219240416899 по описа на ЧСИ *, рег. № 924.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако указанията не бъдат изпълнени в срок, исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3