Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1839 от 15.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3326/2023
Вид
Определение № 1839
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Мими Фурнаджиева, Десислава Попколева, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1839 гр. София, 15.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002103326 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. К. Г., З. А. К., Д. А. К. и Е.

А. К., с адрес в гр. Ловеч, представлявани от адв. Й. Д. и адв. М. Д., против решение № 50 от 6 април 2023 г., постановено по в.т.д. № 289/2022 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260011 от 23 юни 2022 г., постановено по т.д. № 78/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което на основание чл. 432 КЗ е осъдено „ЗАД Алианц България“ АД да заплати на А. Г., З. К. и Д. К. сумата от по 40000 лева, а на Е.

К. сумата от 60000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на Маргарита Г.а (съпруга на първия ищец и майка на втория, третия и четвъртия ищец), намираща се в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортно произшествие от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019 г., като исковете са отхвърлени до пълната предявена сума от по 150000 лева.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е определил съпричиняване между делинквента и пострадалата в съотношение 1:1. Възразява се, че са приети за релевантни обстоятелствата, че пешеходката Г.а е била с тъмни дрехи, носела е туби в двете си ръце и в кръвта й са установени 0,37 промила алкохол. В случая водачът на моторното превозно средство носел по-голяма отговорност от пешеходеца; единствено делинквентът носел отговорност за вредоносния резултат, и ако е управлявал автомобила с допустима, а не с превишена скорост, би избегнал инцидента. Въззивното решение било постановено в 1 противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД, като не били отчетени всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на търпените вреди.

Неправилно били интерпретирани семейните отношения на децата с пострадалата, която като тяхна майка е човек, на когото се разчита цял живот.

Не било взето предвид, че съпругът на Г.а бил с влошено здравословно състояние след смъртта й и се преместил при дъщеря си, която да се грижи за него. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.

В отговор на касационната жалба ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, с адрес в гр. София, чрез адв. Ц. В., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ от А. Г., З. К., Д. К. и Е. К. срещу ЗАД „Алианц България“ АД за заплащане на застрахователни обезщетения за търпени неимуществени вреди от смъртта на Маргарита Г.а, настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие от 10.01.2019 г. Тъй като в осъдителните си части, с които претенциите са частично уважени, първоинстанционното решение е влязло в сила, въззивният съд приема, че основанието на предявените искове е установено със сила на пресъдено нещо и предмет на преценка пред него са размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, както и приносът на Маргарита Г.а за настъпване на вредоносния резултат. Прието е за установено, че към момента на инцидента Маргарита Г.а не е имала навършени 70 г., А. Г. е бил на 70 г., З.

К. – на 33 г., Д. К. – на 31 г., Е. К. – на 27 г. От свидетелските показания се изяснява, че Г.а и съпругът й били добро семейство и живеели в разбирателство; децата на Г.а живеели отделно от нея, а тя им помагала и гледала внуците, родени от нейните дъщери; семейството не е преодоляло мъката от загубата на покойната.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява възрастта на починалата, на нейните съпруг и деца към момента на произшествието; съдържанието на съществувалата между Г.а, съпруга й и техните деца духовна и емоционална връзка; настъпването на смъртта на Г.а (внезапно, неочаквано, по начин, различен от естествения за всяко човешко същество); обстоятелството, че децата на починалата са пълнолетни и никой от тях не е живял в едно домакинство с родителите си преди инцидента; честите контакти на Г.а с дъщеря й Е.. Съдът отчита обществено-икономическите условия в страната при проявлението на вредите и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Приема, че не са налице предпоставки за определяне на обезщетения за неимуществени вреди в по-високи размери от посочените, както и че размерът на обезщетението винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и не следва да се съпоставя с присъденото по друго дело обезщетение.

2

По отношение на въведеното възражение за съпричиняване въззивният съд анализира показанията на водача на автобуса Венцислав Недялков и заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза. Според свидетелските показания, произшествието е станало около 18 ч. на 10.01.2019 г., при управление на автобус от с. Дойренци към гр. Ловеч; пешеходката се движила неправилно по платното и водачът не я забелязал – било много тъмно, районът не бил осветен, а Г.а била с тъмни дрехи и била навлязла не по-малко от 1,5 м в платното; в участъка нямало тротоар, а тревна площ, снежната покривка била един сантиметър и по преценка на свидетеля можело да се върви по нея; Недялков възприел пешеходката при удара на главата й в огледалото на автобуса. Той управлявал автобуса с около 80 км/ч, а е трябвало да се движи с 23 км/ч по-малко, за да предотврати сблъсъка. Вещото лице изяснява, че пешеходката се движела в тъмната част на денонощието по пътния банкет и по посока на движението и носела в двете си ръце по една голяма пластмасова туба/дамаджана с вода; превозното средство се движело с около 80 км/ч и по данни на водача той превключил на къси светлини поради насрещно движещ се лек автомобил; в района на инцидента било тъмно, а и пострадалата била с тъмни дрехи, което е затруднило нейното възприемане; носените туби са прозрачни и пълни с вода, което ги прави също трудно забележими в тъмното; при настигането на пострадалата от превозното средство, най-напред предната дясна част на предната му броня ударила тубата в лявата ръка на пострадалата, от което тялото на Г.а получило ударен импулс напред и въртящ момент около вертикалата по часовника, веднага била застигната от дясното странично огледало, което я ударило в дясната тилна част на главата; огледалото се счупило, а пешеходката политнала и паднала напред и надясно върху заснежения банкет; пострадалата се е движила вдясно на пътя и не е имала възможност да вижда движещите се попътно след нея автомобили; тя е трябвало да се движи в левия край на пътя, откъдето би могла да възприема движението на насрещно идващите моторни превозни средства; носенето на осветително средство, дрехи с ярки цветове или светлоотразителни ленти по тях също би улеснило възприемането от водачите на моторни превозни средства и те съответно биха я заобиколили на достатъчно разстояние, без да настъпи сблъсък.

Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено, че Недялков е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП – като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението, след като е бил длъжен, не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да е способен да спре пред всяко предвидимо препятствие. От своя страна Маргарита Г.а е нарушила чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП – пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Г.а е могла да предотврати произшествието, като се движи 3 в противоположния край на пътното платно и по този начин да възприема движението на насрещно идващите моторни превозни средства, съответно да се предпази, излизайки наляво спрямо пътя. Носенето на осветително средство или светлоотразителни ленти също би позволило на водачите на моторни превозни средства да я заобиколят на достатъчно разстояние, без да настъпи сблъсък. От значение е и обстоятелството, че тя е носела две туби в ръце, трудно забележими в тъмната част на денонощието. Съдът счита, че по този начин Г.а е изложила на изключително висок риск живота и здравето си, а извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, и затова определя, че приносът на пострадалата е равен на този на водача на моторното превозно средство. Съдът отхвърля оплакването на жалбоподателите, че не е съобразено направеното от ответника „признание на исковете“, като приема, че изявлението на упълномощения от дружеството адвокат не представлява признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а касае отправено предложение за постигане на спогодба между страните. Доколкото крайните изводи на въззивната инстанция са съвпаднали с тези на първостепенния съд, първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваните му части.

Касационният съд приема, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване.

Първите пет въпроса на касаторите обобщено се отнасят до следното: как се определя степента на съпричиняване на уязвимите участници в движението (пешеходци) с оглед засилената им защита, дали от значение за това са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в пътнотранспортно произшествие, дали формалното нарушение на ЗДвП е основание да се приеме съпричиняване от страна на един от участниците в пътнотранспортно произшествие и следва ли спрямо пострадал от такова произшествие пешеходец да бъде прилаган институтът на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при положение че по делото е безспорно установено, че произшествието е настъпило по вина на другия участник в него – водачът на моторно превозно средство, както и че в случай че последният не бе извършил конкретни нарушения на правилата по пътищата, произшествие не би настъпило. По тези въпроси трайната съдебна практика, намерила израз още в ППВС 17/63 г., както и в решение № 118 по т.д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 18 по гр.д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г.о., и много други, приема, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Причинената вреда трябва да бъде неделима, т.е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на делинквента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на делинквента и вредата. При 4 определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.

Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.