Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 09.01.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2708/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
09.01.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Антония Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Стара Загора, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530102708 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.439 ГПК.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че през 2007г. в качеството на поръчител подписал договор за потребителски кредит, сключен на 12.03.2007г. между „Обединена Българска Банка“АД и *** в качеството на кредитополучател. Поради това, че кредитополучателят не е погасявал заема, банката направила кредита предсрочно изискуем и се снабдила със заповед и изпълнителен лист по ч.гр.дело №1447/2009г. по описа на РС Стара Загора, за следните суми: сумата 6819,44 лева - главница, с 451,35 лева - договорна лихва от 15.10.2008г. до 29.03.2009г., с 5,48 лева - наказателна лихва от 15.10.2008г. до 29.03.2009г. и законна лихва от 16.03.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата 575,13 лева разноски по делото.

Ищецът сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2216/2011г. по описа на ЧСИ К. А., с peг. №766 на КЧСИ. По делото са извършвани плащания от длъжника *** и са погасявани задължения, съгласно отбелязванията върху изпълнителния лист. Горепосоченото изпълнително дело е прекратено на 11.02.2022г., поради настъпила перемпция, като в печата върху изпълнителния лист е посочено, че последното изпълнително действие е извършено на 19.02.2019г.

След настъпилата перемпция, по молба на взискателя от 14.09.2023г. със същия изпълнителен лист против ищеца е образувано ново изпълнително дело №20237650402550 по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег.№765 на КЧСИ. По това дело е представен договор за цесия от 31.01.2018г., сключен между „Обединена Българска Банка“АД, в качеството на 1 цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер за прехвърляне на вземането по описания по-горе изпълнителен лист. По новото изп.дело ЧСИ Гергана Илчева е връчила на ищеца Съобщение с изх.№91753/26.09.2023г., заедно с уведомление по чл.99 от ЗЗД за извършената цесия. Съобщението не е получено лично от ищеца, а чрез неговия баща.

Съгласно съобщение с изх.№ 91753/26.09.2023г. общото задължение на ищеца по изп.д.

№2550/2023г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, към дата 26.09.2023г. възлиза общо на 14081,55 лв., от които 6516,97 лв. неолихвяема сума, 5954,62 лв. главница, 23,87 лв. лихви, 5,20 лв. присъдени разноски и 256,04 лв. разноски по изп.дело, както и таксата по т.26 от тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл.ДДС и размер на 1174,85 лв. в полза на ЧСИ и 150 лв. адв.възнаграждение.

Сочи, че спрямо него не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Последното изпълнително действие е извършено от ЧСИ К. А. на 19.02.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичане на 5 годишен срок се погасяват всички вземания. В случая общият давностен срок е изтекъл на 19.02.2024г., за всички вземания за периода от 02.04.2009г. (датата на издаване на изпълнителния лист) до 19.02.2024г., и от тази дата вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по изпълнително дело №2550/2023г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, е погасено по давност.

В случая не е налице прекъсване или спиране на давността. По новообразуваното изпълнително дело №2550/2023г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева са извършвани единствено справки в НАП за регистрирани трудови договори и справки в БНБ за наличие на банкови сметки. Не са налагани запори и възбрани върху имущество на ищеца, не е извършван опис на движими вещи и недвижими имоти.

Във времевия отрязък от последното изпълнително действие до образуване на второто изпълнително дело, по което не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца, които прекъсват давността, е изтекъл срок, който е по-дълъг от определения в чл.110 ЗЗД, поради което вземанията на кредитора по отношение на ищеца, са погасени по давност, считано от 19.02.2024 год.

Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

На основание чл.148 ЗЗД, прекъсването на погасителната давност по отношение на 2 главния длъжник чрез предприемане на изпълнителни действия в изпълнителното производство няма действие по отношение на поръчителя. рамките на

С оглед на изложените по-горе обстоятелства и на основание чл.110 ЗЗД, с настоящата искова молба се позовава на погасителната давност, като твърди, че вземането на ответника по заповед и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело №1447/2009г. по описа на РС Стара Загора, ведно с дължимата законна лихва, въз основа на който е образувано и.д.

№2550/2023г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, е погасено по давност. Позоваването на изтекла погасителна давност за вземането обуславя правния интерес на ищеца да предяви искова претенция, с която да се установи, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №1447/2009г. по описа на РС-Стара Загора.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439 от ГПК вр. чл.110 ЗЗД да приеме за установено между страните, че ***, не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземанията предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.04.2009г. и изпълнителен лист издаден въз основа на нея по ч.гр.дело №1447/2009г. по описа на РС Стара Загора, а именно: сумата 6819,44 лева за главница, сумата 451,35 лева за договорна лихва от 15.10.2008г. до 29.03.2009г., сумата 5,48 лева за наказателна лихва от 15.10.2008г. до 29.03.2009г. и законна лихва от 16.03.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата 575,13 лева, представляваща разноски по делото, които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит от 12.03.2007г., сключен между ***-поръчител и Обединена Българска Банка АД, прехвърлен чрез договор за цесия от 31.01.2018г. между Обединена Българска Банка АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за които суми по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20237650402550 по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег.№765 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Заявява, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който ищецът *** моли съдът да приеме за установено, че не дължи поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение, присъдените суми по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1447/2009 г. по описа на PC Стара Загора.

Заявява, че вземането, предмет на събиране по посочения изпълнителен лист, е прехвърлено на „ЕОС Матрикс" ЕООД на 31.01.2018г. чрез сключен договор за цесия между първоначалния кредитор „Обединена Българска Банка" АД /цедент/ и „ЕОС Матрикс” ЕООД /цесионер/, за което длъжникът е уведомен и което обстоятелство не се оспорва от насрещната страна. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано първоначално изпълнително дело №2216/2011г. по описа на ЧСИ К. А.. В последствие с молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на извършената цесия, е поискано образуването на ново ИД при ЧСИ Гергана Илчева, като новото дело е под № 2550/2023 г.

Сочи, че в исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно 3 правоотношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия. Единствените аргументи на насрещната страна са в насока изтичане на погасителна давност за принудително събиране на вземането в периода от последното изпълнително действие по ИД 2216/2011 - 19.02.2019г. до 19.02.2024г.

Предвид наведените от ищеца твърдения, че погасителната давност за вземането е изтекла, тъй като от последното изпълнително действие по ИД 2216/2011г. - 19.02.2019г. не са предприети никакви изпълнителни действия, счита за ненуждаещо се от доказване на прекъсването на давността преди тази дата. Сочи, че след тази дата давността също е била прекъсвана, за което моли да се има предвид следното:

С молба с Изх.№МАЗ 00160916/31.08.2023г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за образуване на изпълнително дело срещу двамата длъжници, с която е поискано и извършване на изпълнителни действия.

С молба с Изх.№МАЗ 00071684/07.05.2024г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.

С молба с Изх.№МАЗ 00021211/30.01.2025г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.

Във връзка с изложената фактическа обстановка, моли да се има предвид, че съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействието на кредитора. В т.10 от Тълкувателното решение е прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите е разяснено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя (отправеното искане до съдебния изпълнител), а не резултата от изпълнителното действие. Тоест и неуспешните изпълнителни действия - действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Противното твърдение е в противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да бъде събрано. В този смисъл Решение №68 от 01.02.2024 г. по гр.д. № 1924/2023 г, ВКС; Решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр.д. 439/2023 г. на ВКС;

Определение № 1036 от 07.03.2024 г. по гр.д. 3470/2023 на ВКС.

4

С оглед практиката на ВКС, в настоящия случай давността е била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнителното действие, вкл. и с молбата за образуване, с която е поискано изпълнително действие спрямо длъжниците. Дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, е без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая, след като взискателят е направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия (така Решение № 50118 от 11.10.2023 г., по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 r., IV Г.О.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г.О.; Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о.). В тази насока е и т.З на Тълкувателно решение 2/2023 г. ОСГТК, ВКС, постановено на 04.07.2024 г.