Решение № 8894 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8894 гр. С., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110137792 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на „Д....” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.....рез юрисконсулт М. Т. спрямо А.

„Пъ...”, представлявано Председателя на УС на АПИ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 417.62 лева или 213.53 евро като сбор за изплатеното на собственика на увреден автомобил застрахователно обезщетение по щета № 211525425 в размер на 402.62 лева или 205.86 евро и 15 лева или 7.67 евро за ликвидационни разноски ведно със сумата от 91.20 лева или 46.63 евро за обезщетение за забава за периода от датата на поканата за плащане – 17.11.2023г. до датата на образуване на настоящото дело25.06.2025г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2025г. до окончателното й заплащане, както и направените разноски по водене на делото.

Ищецът твърди, че по застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка/модел „Ягуар ХЕ“, с рег. № СВ .... СВ, собствен на Мото Пфое ЕООД и с лизингополучател трето на спора лице - С. Ю. Б. със срок на действие от 03.02.2023г. до 02.02.2024г., при уговорено покритие „Пълно Каско” на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка е изплатил застрахователно обезщетение на ползвателя на ЛА във връзка със случило се на 15.07.2023г., около 12:30 часа, на път 111-181, в посока на движение от с. Б.

1 към с. Ж. ПТП с ЛА поради нарушение целостта на пътната настилка, което е било необозначено и необезопасено и което водачът не е успял да избегне. В резултат от попадане с десните гуми на автомобила те били увредени.

За случилото се е бил съставен ППТП № 1871328/15.07.2023г. от служител на „Пътна полиция“ към СДВР и се излага, че в ППТП е възпроизведено, че полицейски патрул се е отзовал на сигнала за ПТП и е установил наличието на „голяма необезопасена и неподсигурена дупка на пътното платно.

За платеното обезщетение и с оглед разпоредбата на чл. 410 от КЗ и § 1, т.1 от ДР към Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г и чл. 19, ал2, т.3 от ЗПУП сумата се търси от ответника и като се ангажират доказателства и се претендират разноски се желае решение в този смисъл.

В срока по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват изложените факти за случилото се ПТП. Оспорват се и клаузите по имуществената застраховка, по която е платено обезщетението. Оспорва се протокола за ПТП и отразеното в него, оспорва се и твърдението за бездействие на А.та като се навежда, че не се посочва в какво точно се изразява, навежда се, вина и противоправност в поведението на водача на ЛА, който не е спазил правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорва се претенцията изцяло. Ангажират се доказателства и се претендира решение в този смисъл.

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор и е видно от копие на застрахователна полица № 0320239907001665/ 19.01.2023г. за застраховка „Автогрижа“, че лек автомобил „Ягуар“, рег. № СВ .... СВ собственост на трето на спора лице – лизингодател Мото пфое ЕООД и управлявано от разпитана като свидетел по делото С.

Бачуркса – лизингополучател към датата на случилото се, е бил застрахован при ищеца при условията на договора за периода от 03.02.2023г. до 02.02.2024г.

2

От приложената преписка по претенция с № 211525425/ 18.07.2023г. се установява, че щетата е образувана по повод отразено в ППТП от 15.07.2023г.

ПТП, при което застрахованият при ищеца ЛА движейки се по пътя в района на с.Б., е попаднал в участък – неравност на пътната настилка и е увредил предна дясна гума.

Отразеното в ППТП събитие и механизъм се установяват и от събраните в хода на делото гласни доказателства – показанията на свидетеля – водач на ЛА – С. Б.. Тя при разпита си сочи, че при управление на ЛА Ягуар и в движение в колона в исковия участък със скорост от около 50-60 км/ ч заради внезапно излизане на автомобил от насрещната лента, отбила максимално надясно към банкета, за да избегне удара. Свидетелят сочи, че в този участък е имало нарушена цялост на пътното платно с остри ръбове, което довело до разрез в двете гуми на автомобила и аварийно спиране. Излага, че е уведомила органите на КАТ, които дошли на място и съставили протокол аз ПТП, подписан от свидетеля. Автомобилът бил репатриран, защото не можел да се движи на собствен ход като за случилото се свидетелят уведомил застрахователя.

Допусната и изслушана е и експертиза на вещото лице по САвТЕ, която съдът кредитира като дадено от лице без заинтересованост от изхода на спора.

Вещото лице заключва, че въз основа на събраните доказателства вкл. и ППТП, се налага извода, че щетите по ЛА „Ягуар ХЕ “, с рег. № СВ .... СВ, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Дадена е и стойност за възстановяване на щетите по ЛА в размер на 316.74 лева по разходни документи от преписката и методиката и 405.25 лева по пазарни цени.

Няма спор и се установява от ликвидационен акт, че стойността на щетата към датата на случилото се е била определена в размер на 402.62 лева, която е била платена на лизингополучателя с платежно нареждане от 06.10.2023г.

При тези факти съдът намира искът за доказан и основателен.

Безспорно се установи, че за увредения автомобил към датата на възникване на застрахователното събитие е било налично валидно застрахователно правоотношение по застраховка „автогрижа“, с период на покритие вкл. и датата на възникване на застрахователното събитие. Установи се, че 3 застрахователят е определил сума като обезщетение на собственика на увреденото имущество в размер, равен на стойността на уврежданията, а именно от 402.62 лева, която е била платена на лизингополучателя на ЛА със съгласието на лизингодателя. Установи се наличието на ПТП, довело до появата на тези щети по автомобила. Доказа се от застрахователя, че застрахователното събитие е възникнало в участък от пътната републиканската пътна мрежа. Налице са предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на А. "Пъ..." като обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл.45, ал.1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47- 49 от ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р.

V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл.49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори пред настоящата инстанция, а и се установи от показанията на водача на увредения ЛА, че пътят, на който е реализирано произшествието (отсечката между с.ж. и с.Б.), е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата. Като вид изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя- чл.19. ал. 1, т,.1 от ЗП.

Съгласно т. 14 от § 1 от ДП на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Съгласно чл.3, ал.7 от ЗП автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и една от основните им характеристики е че са обезопасени с предпазна телена ограда, която съставлява вид пътна принадлежност според определението на § 1, т. 4 от ДР на ЗП . Републиканските пътища съгласно чл.19, ал. 1, т. 1 от ЗП се управляват от А. "Пъ...". Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП , дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските 4 пътища се осъществява от А. "Пъ...". Задължение на АПИ е да поддържа всички елементи на пътя, в това число и пътната настилка. От доказателствата по делото се установи, че в резултат на противоправното бездействие на лицата, на които ответникът е възложил поддръжката и осигуряването на сигурността на магистралата, в процесния пътен участък се е появила неравност като в този случай А. "Пъ..." носи отговорността за последиците от това.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД като вредоносният резултат се намира в причинна връзка с виновното и противоправно бездействие на служители на ответника, на които е била възложена работа по поддръжка на магистралата и осигуряване на нейната сигурност, като не е необходимо да се изследва и установява въпроса за евентуалните действия и/или бездействия на конкретните лица на които работата е била възложена от А. "Пъ...". Ответникът отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на конкретна работа, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата/т. 7 от ППВС № 7/1959 г. /.

Служителите на А. "Пъ..." или техни изпълнители са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък от пътната отсечка като фактът, че е имало пътна неравност на платното за движение в частта относно банкета, е достатъчен, за да установи наличие на противоправно поведение, изразяващо се в недопустимо бездействие и неизпълнение на определените по закон задължения във връзка с организиране и осъществяване защитата на принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение през цялата година – така Решение № 122 от 16.11.2017 г. , по гр. д. № 5185/2016 г. на III г. о. на ВКС.

Съдът намира, че в настоящия случай не може да се приеме, че е налице съпричяване на водача със случилото се, тъй като се установи от показанията на свидетеля, че се е движил с нормална за този участък скорост, в натоварен с други ППС слот времеви и не е могъл да избегне неравния банкет с оглед това, че е трябвало да избегне удар с внезапно изскочил от лентата за насрещно движение др. автомобил, което е довело и до възникване на уврежданията по гумите.

5

Това дава основание на съда да приеме, че водачът на застрахования ЛА не нарушил с поведението си задължението му като водач на МПС по чл.20, ал.2 от ЗДвП и се е движил със скорост, съобразена с пътния участък и с конкретните условия на пътя като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че на този участък от автомагистралата ще има дупка / неравност и то до степен, която да доведе до нарязване на гумата.

Ето защо съдът приема, че не е налице съпричиняване във вредоносния резултат.

В разглеждания случай е налице неизпълнение на възложената по закон работа на ответника, а именно общото законово задължение по чл.30 във вр. с чл.19 от ЗП на задължението за поддържане на републиканската пътна мрежа, което включва и поддържане целостта на пътната настилка.

На основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят по ИЗ е материално – правно легитимиран да предяви регресното си вземане към ответника като собственик на републиканската пътна мрежа и да му бъде възстановена сумата, платена от него по заявената щета в размер на 402.62 лева или 205.86 евро и 15 лева или 7.67 евро за ликвидационни разноски.

На основание чл.86 от ЗЗД ищецът има право и на вземане за лихва за забава за периода от датата на поканата и изтичане на определения в нея срок от седем дни за плащане – 17.11.2023г. до датата на сезиране на съда – 25.06.2025г., която изчислена на основание чл.162 от ГПК и с „он лайн“ калкулатор е в размер на 46.63 евро т.е искът за лихва следва да се уважи изцяло.