Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4261 от 17.11.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
3473/2026
Подписан
17.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 11 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 282 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4261 гр. Варна, 17.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110103473 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез процесуалния му представител – адв. Х. Р., срещу „Т. Б. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:

**********, иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

В исковата си молба ищецът Б. С. Т. излага, че на ****** е сключил договор за кредит за общо ползване с ответника „Т. Б. Б. А. Б.“ ЕАД, с общ размер на кредита 10665.40 лв., като главницата е в размер на 7000 лв., а задължението по всички предвидени застрахователни премии – 3665.40 лв.

Посочва, че застрахователната премия е предварително разсрочена и включена към всички 60 анюитетни погасителни вноски по кредита. В т. 10 от договора е посочен ГПР от 39.93 %, а посоченият в същия член размер на общата сума, дължима от потребителя, е 22350.11 лв., тоест, над три пъти повече от реално получената сума от 7000 лв. Счита, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния такъв, доколкото не включва част от разходите по кредита, а именно – застрахователната премия. По този начин ответникът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения моли предявеният главен иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Т. Б. Б. А. Б.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – юрк. Д. Р..

Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Излага, че процесният договор е сключен от разстояние, чрез мобилното приложение на банката. Потребителят може сам да избере дали да закупи 1 допълнителна услуга застраховка или да продължи кандидатстването без сключена застраховка. Твърди, че изрично се съдържа информация, че сключването на застраховка не е условие за получаване на кредита. Счита, че договорът съдържа изрично и ясно двата отделни компонента на общия размер на кредита по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК – чистата главница и финансираната застрахователна премия, ведно със сборувания общ размер.

Ясно посочен е и ГЛП – 34.12 %, съответно ГПР. Поддържа, че застрахователната премия не е общ разход по кредита и не следва да се включва при изчисляването на ГПР, доколкото договорът за застраховка не е задължително условие за получаването на кредита. Излага, че кредитополучателят е сключил доброволна застраховка „******“ по реда на чл. 282 КЗ, при която банката действа единствено като застраховащо лице и застрахователен посредник. Посочва, че ищецът е получил реална застрахователна услуга – покритие на риска по кредита при настъпване на застрахователно събитие. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Х. Р. депозира нарочна молба, в която поддържа становището си и моли предявеният иск да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл.

22 ЗПК.

По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******, с посочен в него ГПР от 39.93 %, по силата на който кредитополучателят е получил сумата 7000 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

С определението за насрочване от 28.08.2026 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищецът има качеството потребител, както и че процесният договор за кредит има характера на потребителски такъв. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит от ****** се установява, че чистата стойност на кредита /предоставената главница/ е в размер на 7000 лв. Общият размер на кредита възлиза на сумата 10665.40 лв., в това число и уговорения размер на застрахователната премия – 3665.40 лв. Уговореният ГЛП е 34.12 %, а ГПР – 39.93 %. Срокът на договора е 60 месеца /5 години/, като при посочените параметри е предвидено, че общата сума, дължима от потребителя, е 22350.11 лв. или както правилно подчертава процесуалният представител на ищеца – над 3 пъти повече от реално получената сума.

2

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал. 4 на същия текст предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В настоящия случай съдът приема, че процесният договор за кредит не отговаря на изисквания на чл. 19 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, регламентиращ задължението за оповестяване на разбираем език на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

И това е така, доколкото макар в договорът за кредит изрично да е посочено, че застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита, то уговорената застрахователната премия е включена както в месечната погасителна вноска, така и в общата сума, която потребителят е задължен да заплати при ползване на кредитната услуга /представлява част от главницата по отпуснатия кредит/. Въпросната застраховка има за цел да обезпечи кредиторът при настъпване на фактическа неплатежоспособност на длъжника, като същевременно води до значително оскъпяване на ползвания заем /размерът й от 3665.40 лв. е съизмерим с над ½ част от чистата стойност на кредита – 7000 лв./. Ето защо съдът приема, че простото посочване на размера на годишният процент на разходите в цифрово изражение от 39.93 %, без да е описан начина на формиране /компонентите/ на ГПР, не отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Следва да се отбележи още, че уговорената застраховка в полза на кредитора за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съответно като очакван разход, а застрахователната премия би следвало да е отчетена при формиране на ГПР, каквото обаче очевидно не е направено, а напротив – същата е включена в главницата, в общия размер на кредита.

Частта от съдържанието на договора за кредит, касаеща ГПР, е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за този реквизит, кредитополучателят следва да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на своя индивидуален интерес.

В случая, както вече се посочи по-горе в изложението, включването на застрахователната премия в сумата на кредитиране води до оскъпяване на кредита в полза на ползващия се от застраховката кредитор и едновременно с това създава предпоставки потребителят да не е във възможност да се запознае и да възприеме действителната икономическа тежест, която поема при сключване на договора.

Както практиката на СЕС, така и практиката на окръжните съдилища в страната, а именно решение № 2401 от 17.04.2025 г. по в. гр. д. № 2703/2025 г.

3 на СГС, решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, приема, че сумите за заплащане на застрахователни премии, таксите за събиране по кредита, неустойките и възнагражденията за закупени допълнителни услуги представляват разходи по кредита и следва да бъдат включени в ГПР. Без да включи посочената сума за застрахователната премия в ГПР за кредитодателя възниква скрита печалба, а кредитополучателят е лишен от възможност да прецени икономическите последици от сключване на договора за кредит.

В заключение, при съвкупна преценка на клаузите по процесният договор за кредит, съдът намира, че неговото съдържание по отношение на изпълнение на задължението за оповестяване по разбираем начин на годишния процент на разходите, не покрива изискуемо такова по чл. 19, ал. 1-3 ЗПК.

Предвид тези разрешения, съдът приема, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговаря на действителното фактическо положение.

Дори без нарочно заключение на вещо лице в тази връзка съдът намира, че с включването на застрахователната премия размерът на действителния ГПР би бил в пъти над допустимия по закона, имайки предвид изключително високия размер на самата застрахователната премия /3665.40 лв./, поради което и само на това основание съдът приема, че сключения между страните договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК /налице е допуснато нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК/.

Прието е в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по идентичен казус се е произнесъл и Варненския окръжен съд по възз. гр. д. № 1119/2025 г. по описа на ВОС /решение № 803/17.07.2025 г./.

В цитираното решение въззивният съд е приел, че по своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване на кредита. Действително в чл. 19 от договора за кредит и в декларация към него е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на договора. Тази клауза съставът на ВОС е приел, че е поставена от банката с цел да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, без възможност кредитополучателят действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест, за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит.

Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който 4 представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие, наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.