Решение № 15902 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15902 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110116270 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е предявил срещу ответника Р. А. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4872,75 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., аб. № ..., за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда– 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1108,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 20.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2024 г. по ч. гр. д. № 31859/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Излага, че дължимите суми за топлинна енергия са начислени в съответствие с действителния разход на уредите за дялово разпределение на отоплителните тела в имота. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена 1 енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Счита, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва върху претендираната главница за топлинна енергия. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника Р.

А. чрез адв. М. В., който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва доставката и потреблението на топлинна енергия в топлоснабдения имот. Твърди, че ищецът не е извършвал реален отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение, а е изчислил претендираната сума за топлинна енергия единствено на база прогнозна консумация. Оспорва изравнителните сметки да са изготвени въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение. Твърди, че не са й връчвани сметки за потребявана топлинна енергия, с оглед на което не е изпаднала в забава в плащането им.

Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. г. срещу Р. А., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 31859/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 16.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на твърдените от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството 2 потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, както и че ответникът е собственик на имота за спорния период, като на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ищеца е указано, че не сочи доказателства, че е поставил ответника в забава по отношение дължимата главница за цена за топлинна енергия.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че топлинната енергия и битовата гореща вода са реално доставени и отчетени, както и че е поставен в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Между страните не е спорно, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответницата Р. А., е собственик на имота - АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в ...., за който е открит аб. № ....

Обстоятелството, че сградата в режим на етажна собственост е топлофицирана се установява от приетите по делото писмени доказателства – Протокол от 16.08.2022 г. от общото събрание на етажните собственици (подписан и от М. В. като пълномощник на Р. А.

- л. 24), на което са взети решения услугата дялово разпределение да се извършва от ищеца, да бъдат монтирани разпределители на топлинна енергия модел Siemens с дистанционен отчет и е упълномощено лице, което да представлява етажната собственост пред „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с изпълнение на приетото.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра, се установява, че имотът е топлоснабден с вътрешна отоплителна инсталация с двутръбна система Тихелман. До 01.09.2022 г. няма сключен договор с дружество, което да извършва услуга „дялово разпределение“ и няма монтирани топлинни разпределители, поради което в периода 2021-2022 разпределението на топлинната енергия за отопление на сграда се е извършвало на база отопляем обем. След 01.09.2022 г. е сключен договор за извършване на услуга „дялово разпределение“ с ищеца и са монтирани разпределители на топлинна енергия модел Siemens с дистанционен отчет, които съхраняват данните за топлинните единици само за предходен отчетен период.

3

Сумите за отопление на процесния имот за периода от 2021/2022 са изчислени на база отопляем обем от 716 куб.метра, а за периода от м. 11.2022 до 04.2023 са изчислени на база отчетните деления от уредите, монтирани във всеки имот (съответно за 9 броя радиатори и 2 бр. лири в банята за апартамент № 7). През спорния период стойността на ТЕ начислената за отопление от радиатори е в размер на 2479,37 лева, а на ТЕ отдадена от сградна инсталация 1823,16 лева, посочени по месеци. В сградата няма регистрирани водомери. В имота е начислявана сума за битова гореща вода „по емпиричен път“ (л.

69) на база двама потребители поради липса на водомер. За периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. стойността на битовата гореща вода е в размер на 527,28 лева.

В СТЕ, допусната връзка с годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип фабр. № ***, без данни, кога е монтиран. Съгласно заповед А-259/29.04.2021 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка на 23.04.2021 г., след което на 01.07.2023 г., ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че топломерът отговаря на изискванията на ДАМНТ и е отчитал вярно през периода, в който е бил монтиран.

Съгласно Решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело № 760/23 г. член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл.

162 ГПК като се вземе предвид заключението на вещото лице в частта, в която се установява реален отчет (в този смисъл Решение № 4429 от 08.07.2025 г. по възз.гр. дело № 20241100511033 по описа на СГС, II-В въззивен състав на СГС).

В конкретния случай количеството и цената на доставената топлинна енергия за периода от м. 11.2022 до 04.2023 са изчислени на база отчетните деления от уредите, монтирани във всеки имот и са изчислени и проверени от вещото лице по техническата експертиза, съобразени са отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните обекти в сградата, в които са разположени 4 годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата етажна собственост. Ето защо, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответницата за периода от м. 11.2022 до 04.2023 г. въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което искът за главница за топлинна енергия (в т. ч. сума за сградна инсталация) в размер на 1521,31 лева за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. следва да се уважи. За разликата над 1521,31 лева до пълния предявен размер от 4872,75 лева и за периода от 01.08.2021 г. до 31.10.2022 г. искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, тъй като по делото не се установява, че за този период в имота е доставена и правилно отчетена топлинна енергия в т.ч. и топлинна енергия за битова гореща вода – по делото не се установява, че такава се доставя и отчита в сградата въобще.