Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 16.09.2020, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 557/2020
Вид
Решение № 156
Подписан
16.09.2020
В сила
09.10.2020
Състав
Пламен Митков Драганов

Цитирани разпоредби

  • чл. 88а, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93б, ал. 4, т. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

Номер 156

16.09.2020 г.

Град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Търговище

XIII състав

На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Стела Й. Йорданова

Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно наказателно дело № 20203530200557 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. А. С. от гр. Търговище, чрез адв. Д. М., против Наказателно постановление № 38-0000626/15.06.2020 г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на осн. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр). В жалбата си С счита НП за незаконосъобразно и издадено в противоречие с материално правните и процесуални норми и моли съда да го отмени. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адв. Д. М., който поддържа жалбата.

Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе, редовно призован, не се представлява по делото.

Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, прие за установено следното:

На 19.05.2020 г., около 13.50 ч., в гр. Търговище, на бул. „Т. К.“, до блок № 3, служители на автомобилна администрация спрели за проверка лек таксиметров автомобил м. „Форд Фокус”, с рег. № *******, управляван от жалбоподателя В. А. С. . В момента на проверката жалбоподателят извършвал таксиметров превоз на пътници с включена зелена светлина на ЕТАФП. При проверка на необходимите документи било установено, че в пътния лист № 83 за деня е отразен начален част 07.00 часа, като в графата „Прекъсване“няма отразена почивка. При така установеното контролните органи приели, че жалбоподателят е нарушил чл. 88а, т. 2 от ЗАвПр. За констатираното нарушение съставили на жалбоподателя АУАН № 271914/19.05.2020 г. Актът бил подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания нарушител, като последният като възражения вписал, че е направил почивка, което се виждало от контролната лента. В тридневния срок жалбоподателят депозирал и писмени възражения, в които отново твърди, че бил направил почивка от 11.00 часа до 11.30 часа, 1 което се доказвало от справка с касовия апарат на автомобила. Отделно от това изтъква, че поради обявеното извънредно положение във връзка с епидемията Ковид – 19, работата му като таксиметров шофьор спаднала драстично и на практика през повечето време е бил в принудителна почивка по пиаците в града. Приемайки възражението за неоснователно, въз основа на съставения акт Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе издал обжалваното Наказателно постановление № 38-0000626/15.06.2020 г., с което на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 88а, т. 2 от ЗАвПр е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лева на осн. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмените и гласни доказателства, като не се спори от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът прие, че жалбата е подадена в срок и процесуално допустима, а по същество основателна.

Безспорно е от доказателствата по делото, че към момента на проверката – 13.50 часа на 19.05.2020 г., извършвайки таксиметров превоз на пътници с начален час 07.00 часа, без в представения пътен лист да е отбелязал прекъсване, жалбоподателят е нарушил чл. 88а, т. 2 от ЗАвПр, изискваща след период от 4 часа управление водачът на лек таксиметров автомобил да направи прекъсване най-малко 30 минути, освен ако започва период за почивка. Неоснователно е възражението в жалбата, че от разпечатката от касовия апарат може да се установят периодите на прекъсване. Съгласно чл. 1 от НАРЕДБА № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет. (ЕТАФП), същите са предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, а не за доказване на периодите на работа и прекъсване.

Независимо от това настоящия съдебен състав счита, че в Наказателното постановление липсват императивни реквизити на чл. 57, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Спрямо жалбоподателят е приложена санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр, според която водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им над 90 минути - с глоба 1500 лв (към настоящия момент изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. - с глоба 500 лв ). В обстоятелствената част на наказателното постановление изобщо не е посочено какъв е периода от време, за който наказващия орган приема, че водача не е спазил изискването относно непрекъснатото време на управление, за да приложи санкцията на т. 3, а не т. 1 или т. 2, предвиждащи по – малки по размер наказания за по кратки периоди на нарушението. Изискването за пълно и точно описание на нарушението с всичките му индивидуализиращи белези не е самоцелно, а е обвързано с основния принцип в наказателното право – правото на защита. В този смисъл непосочването на периода от време, в водача не е спазил изискването относно непрекъснатото време на управление, безспорно е нарушение на процесуалните правила, и то съществено, защото е ограничило правата на административно наказания субект да знае какво административно нарушение му 2 е вменено.

Освен това при преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН съдът установи, че наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съображения и мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН наказващия орган не е изложил, като в атакуваното НП просто е отразено, че не са налице основания за прилагането на института на маловажен случай. Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. С тълкувателното решение на съдилищата е призната възможността за съдебен контрол по законосъобразност и при обективното наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, правомощията да го приложи.

Настоящият състав изцяло споделя доводите, изложени в жалбата в тази насока и счита, че в случая не би следвало да се налага наказание на жалбоподателя, тъй като нарушението е констатирано за първи път и се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Нарушението е извършено в периода на обявеното извънредно положение в страната по повод разпространението на епидемията Ковид – 19, и е ноторно известно, че в този период (а той в голяма степен продължава и към момента) икономическите субекти, извършващи дейност в сферата на услугите, търпят големи загуби поради намаленото потребление.

Видно и от приложения касов отчен от ЕТАФП, за деня на проверката жалбоподателят е направил само десетина курса и на практика не е управлявал реално таксиметровия автомобил повече от час до момента на проверката. В този смисъл дори и формално, според пътния лист жалбоподателят да не е направил регламентираното прекъсване, не е нарушен смисъла и логиката на нарушената норма на чл. 88а, ал. 2 от ЗАвПр – водачът да извършва таксиметров превоз на пътници във физическо и психическо състояние, с което да не застрашава живота и здравето на пътниците и другите участници в движението. Доколкото процедурата по чл. 28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на деянието, приложението и в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.

Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Няма направени искания за съдебни разноски и съдът не присъжда такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000626/15.06.2020 г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което на В. А. С. от гр.

Търговище, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на осн. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд 3 Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

4