Решение № 351 от 23.12.2019, Районен съд - Исперих

Р Е Ш

Е Н И Е №351

23.12.2019г., гр.Исперих

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -

ИСПЕРИХ

На двадесет и първи ноември през 2019 година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка

КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: Детелина

Витанова,

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 49 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Постъпила е искова молба вх.№

234/22.01.2019г. от М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М.,

ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.В.К.,***, съдебен адрес:***, против Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********,***, като молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следните имоти:

1.Поземлен имот, с начин на трайно ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ ІV в кв.22, с площ от 971 кв.м., образувано от имот пл.№ 220 и придаваемо място № 212 от имот пл.№ 221, с площ от 100 кв.м. – неуредено, по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 242/03.12.1987г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от кв.22, УПИ № ІХ, УПИ № VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V, последните от кв.22, и 2.Поземлен имот, с начин на трайно ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ ІІІ в кв.22, с площ от 872 кв.м., образувано от имот пл.№ 220, придаваемо място № 211 от имот пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено и придаваемо място № 210 от имот пл.№ 224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по ЗРП на селото, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ № Х и УПИ № ІV, последните от кв.22, ведно с построените в същия имот: 1.Гараж с декларирана застроена площ от 9 кв.м., 2.Едноетажна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 64 кв.м., с прилежащо към нея избено помещение с декларирана застроена площ от 16 кв.м, както и съдът да отмени ползващия ответниците нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 111, том ІV, рег.№ 4867, нот.дело № 475/2018г. по описа на Нотариус рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих. Претендират за направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че са придобили процесните имоти с НА за покупко-продажба № 96, том І, дело № 151/1992г. по описа на РС-гр.Исперих. Направили много сериозни ремонти и се преместили да живеят в къщата. През м.май 1994г. заминали да живеят в Турция. По този повод се уговорили със свои съседи – младо семейство Илхан Селим Осман и съпругата му да живеят в жилищната сграда и да ползват дворното място безвъзмездно, като заплащат само сметките, данъка на имота и такса смет. Незастроеното дворно място оставили на ответниците по тяхна молба, като били тогава в много добри отношения като роднини и приятели. С Д. поддържали редовно връзка по телефон, която с времето започнала да се оплаква от Илхан и съпругата му, че не стопанисват добре къщата и това станало повод ищците да ги помолят да напуснат имота им. Освободили го през м.април 1995г., след което ищците решили да продадат къщата, за да не я мислят. Разбрали се с ответниците да разгласят за намерението им из селото. Изготвили и пълномощно на Р. с права да продава имота вместо тях. Чували се периодично с ответниците, които всеки път им казвали, че няма купувачи или ако има кандидати, те не били съгласни с цената. Така изминали 2-3 години, през което време със съгласието на ищците ответниците ползвали имота, за да сушат низи с тютюн. През м.август 1998г. ищците си дошли в България за да подменят паспортите си. Стояли една седмици, гостували на сватбата на сина на ответниците, видели се, посетили и имота си, като към този момент вече били променили намерението си да продават къщата, тъй като решили, че след пенсионирането им ще се завърнат в България.

Съобщили това си решение и на ответниците, но отново изразили съгласието си те пазят имота и да го ползват за съхранение на тютюна си. През м.ноември 2002г. ищците отново си дошли в България. Били поканени на сватбата на дъщерята на ответниците. Донесли подаръци, държали се много добре взаимно. Тогава Д. им обяснила, че временно е пуснала други хора да живеят в имота и да се грижат за него, на което ищците не възразили. При следващото си идване и посещение в имота заварили там да живее човек, който работи във Фаянсовия завод в гр.Исперих. Това положение продължило 10 и повече години, през което време ищците си идвали 3-4 пъти, посещавали имота, разговаряли с човека и той ги знаел като собственици на имота. Човекът починал в същия имот през 2015г. През следващата 2016г. ищците отново си дошли, като при среща с ответниците им заявили, че имат намерение да ремонтират къщата и да се приберат за постоянно в България. От своя страна ответниците помолили да ползват имота още две години до пенсионирането на Р. през 2018г., като дотогава искали да продължат да отглеждат тютюн. Ищците се съгласили. На 20.08.2018г. ищците посетили имота и започнали да чистят двора и градината, които били мнотго запуснати. Уговорили и майстор за ремонт на покрива. Тъй като на тавана и в гаража имало низи с тютюн решили да разговарят с ответниците да ги приберат. Тогава Д. им реагирала с претенции да им платят задето са се грижили за имота, на което ищците отговорили, че тогава и те им дължат наем, тъй като са ползвали имота безвъзмездно. Ищците се установили в имота си, където стояли до 11.09.2018г. През това време го почистили основно, докарали строителни материали, керемиди, дървен материал. Искали да започнат ремонт на покрива, но тютюнът пречел. Ответниците изобщо не се отзовали. Ищците знаели, че по това време не се мести тютюн, за да не се троши и затова си тръгнали, като заключили имота. Дошли си отново през м.януари 2019г., когато установили, че имотът е освободен, ответниците били изнесли тютюна си, но установили също, че още на 05.09.2018г., докато ищците били във владение на имота си, ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на процесните имоти по давност. С това обосновават и интереса си от водене на настоящото исково производство.

Ищците твърдят, че от 08.01.2019г. отново живеят трайно в имота си с намерение за постоянно.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв.В.К.

***, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения в писмена защита.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците-съпрузи Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.М.М.,***, съдебен адрес:***, партер, представят отговор вх.№ 1034/13.03.2019г., като считат предявените искове за допустими, но ги оспорват като неоснователни и претендират отхвърлянето им. Правят възражение, че са придобили имотите на основание давностно владение, констатирано с издадения в тяхна полза нотариален акт. Твърдят, че са завлядали двата процесни имота на 06.06.1995г. и това владение – явно, несмущавано, правомерно и непрекъснато, продължило до 31.12.2018г., когато били отстранени от имота от ищците по делото. Заплатили на ищците цена за имота на две вноски, съответно 400 000.00 неденоминирани лева през м.септември 1994г. и 900.00 щатски долара през пролетта на 1995г. След изплащането на цената им било изпратено пълномощно от ищците, изготвено на 06.06.2015г. в Турция, от 12-ти Нотариус на Бакъркьой Акън Екмекчи № 20328, което твърдят, че е истинското, а не това, което представят ищците. Това пълномощно им давало права да се разпореждат с имотите и да получат цената по сделката, за което ищците нямали претенции, тъй като били наясно, че вече са продали тези имоти, получили са уговорената цена и ответниците владеят имотите за себе си. През следващия период, продължил над 20 години, ответниците твърдят, че са владяли трайно имотите - обработвали градината, отглеждали зеленчуци, съхранявали тютюн за сушене, заплащали всички данъци и такси за имотите, както и консумативните радзходи за ток и вода, като партидите били прехвърлени на тяхно име. Твърдят, че ищците не са се връщали в имота до началото на 2019г. Идвали си в с.Лъвино, но в разговорите помежду им никога не са оспорвали собствеността върху имотите.

Поставили единствено въпроса да си ги закупят обратно, на което ответниците отговорили, че това не може да стане до 2023г. във връзка с отглеждането на тютюна. Твърдят, че през м.януари 2019г. ищците неправомерно завладяли имотите, но не предприели действия по връщането им, за да не ескалират напрежение.

Предявяват насрещен иск вх.№ 1036/13.03.2019г. за собственост върху процесните имоти, като молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици на двата имота, които са придобили на оригинерно правно основание – придобивна давност, текла през периода 06.06.1995г. – 31.12.2018г., както и да осъди ответниците по насрещния иск М.М.М., ЕГН-********** и

З.Р.М., ЕГН-**********, да отстъпят собствеността и предадат на ищците по този иск владението на двата имота. Претендират за разноските по делото. По насрещния иск излагат същите обстоятелства и поддържат същите доводи относно претендираното право на собственост, изложени в отговора на първоначалната исковата молба.

По насрещната искова молба е депозиран писмен отговор вх.№ 1670/22.04.2019г. от ответниците по насрещния иск за собственост (ищци по първоначалния иск) М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М., ЕГН-**********, действащи чрез упълномощения от тях адв.В.К., като считат иска за допустим, но го оспорват като неоснователен и недоказан, и искат отхвърлянето му. Считат, че са легитимните собственици на двата имота, като поддържат същите сображения по предявения от тях иск за собственост, относими и към предявения срещу тях насрещен иск. Твърдят, че ответниците (ищци по насрещния иск) през различни периоди са упражнявали фактическа власт върху имотите, но не са имали качеството на владелци, тъй като са били допуснати само да ползват имотите и то най-вече незастроеното място, където сушали тютюн за 2-3 месеца през годината, а не целогодишно. Дворното място с постройките – гараж и жилищна сграда, са ползвали за кратко, в различни периоди, с голямо прекъсване, тъй като от 2002г. до 2015г. в къщата са живели други лица, със знанието и съгласието на ищците.

Оспорват твърдението, че са постигнали съгласие с ответниците за продажба на имотите, поради което и в съдържанието на представеното от тях пълномощно не са включили право на упълномощения да прехвърли имота на свое име. Твърдят, че представените от двете страни пълномощни на турски език са едни и същи, но има разлика в направения превод на български език.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Упълномощеният адв.М.М. *** поддържа писмения отговор и насрещния иск и излага подробни съображения в писмена защита.

Претендира за сторените в производството разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно се установи по делото, че двамата ищци, които са съпрузи, са придобили през 1992г. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 96, том 1, дело № 151/1992г. на ИРС, двата процесни имота.

Направили ремонт в къщата и се преместили да живеят в нея, но през 1994г. заминали за Република Турция. На следващата година изпратили пълномощно на ответника Р.Я., с което го упълномощавали, във връзка с тяхната съвместна собственост, находяща се в с.Лъвино, обл.Разград, ул.”Беласица” № 22 – градина и едноетажна къща, да ги представлява пред компетентните органи в Р България, да продава спомената собственост както пожелае, да получава необходимите документи и разрешителни във връзка с тази продажба, да получи сумите от реализираните продажби, включително и по банкова сметка, ***-продажба и да плаща всякакви данъци и такси. До реализиране на продажба не се стигнало, но на 05.09.2018г. ответниците се снабдили с НА за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 111, том IV, рег. №