Решение № 419 от 18.07.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Благоевград, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102969 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.**, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ** – изпълнителен директор, чрез пълномощника си ** – юрисконсулт против Д. ПЛ. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „** Ищецът твърди, че между "**" ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника Д. ПЛ. Б., като заемополучател, е бил сключен на 24.11.2016 г. Договор за потребителски кредит № 593639320, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 1150 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 157,10 лв., като общата сума била в размер на 1307,10 лв. Сочи, че кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 45 равни седмични погасителни вноски в размер на 29,05 лв. всяка, с краен падеж на целия заем - 07.10.2017г., като кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми. Поддържа, че съгласно Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.07.2017 г. "**" ООД (цедент) е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цесионер) вземанията си към ответника Д. ПЛ. Б., произтичащи от горепосочения договор за потребителски заем. Заявява, че с подписване на 01.11.2017 г. на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г., към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. от своя страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника Д. ПЛ. Б., произтичащи от процесния договор за потребителски заем, като ответникът е бил уведомен за така извършените продажби на вземането чрез изпращането на уведомителни писма от съответно от "**" ООД, и от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащи като пълномощник на предишния кредитор („Изи Асет Мениджмънт“ АД). Смята, че алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Излага, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: 1056,49 лв. - главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 125,60 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 1

17.12.2016г. до 07.10.2017 г. и 418,60 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 18.12.2016 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда - 01.06.2021г. Поддържа, че за посочените вземания на 05.07.2021г. по ч. гр. д. № 1382/2021г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 291, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.

С молба от 27.06.2022г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът Д. ПЛ. Б. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 1056,49 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 593639320, сключен на 24.11.2016 г. между ** ООД и Д. ПЛ. Б., вземането по който е прехвърлено от страна на Файненшъл България ЕООД в полза на Изи Асет Мениджмънт АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. Като с подписване на 01.11.2017 г. на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г., към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ** и Изи Асет Мениджмънт АД с ЕИК 131576434, вземането на Изи Асет Мениджмънт АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 593639320 е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ** – правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ЕИК **, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.06.2022г. до окончателното погасяване;

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 125,60 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 17.12.2016г. до 07.10.2017 г.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 418,60 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 18.12.2016 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда - 01.06.2021г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 291 от 05.07.2021г. по ч. гр. д. № 1382/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ 2 предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.

Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.

Второ. На ответника Д. ПЛ. Б. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и същият е бил редовно призован за откритото съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и "**" ООД по силата на процесния договор за кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; наличието на твърдените две цесии, с които процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и уведомяване на длъжника за извършените цесии, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Относно разноските:

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.

Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (105,09 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и 44,91 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:

- 155,09 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и - 144,91 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.

Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че Д. ПЛ. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.**, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ** – изпълнителен директор, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 291 от 05.07.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1382/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:

3

- сумата от 1056,49 лв. /хиляда петдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 593639320, сключен на 24.11.2016 г. между ** ООД и Д. ПЛ. Б., вземането по който е прехвърлено от страна на Файненшъл България ЕООД в полза на Изи Асет Мениджмънт АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. Като с подписване на 01.11.2017 г. на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г., към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ** и Изи Асет Мениджмънт АД с ЕИК 131576434, вземането на Изи Асет Мениджмънт АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 593639320 е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ** – правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ЕИК **, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на на подаване на заявлението в съда /01.06.2021г./ до окончателното погасяване.

- сумата от 125,60 лв. /сто двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 17.12.2016г. до 07.10.2017 г.

- сумата от 418,60 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки/ представляваща лихва за забава за периода от 18.12.2016г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2021г.