Решение № 1033 от 08.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Плевен, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430103964 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. №19149/09.07.2024 г. от „МакроАдванс“ АД, ЕИК ***, срещу Ф. М. М., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1020,59 лв. главница, ведно със законната лихва, 74,10 лв. лихва за забава за периода от 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г. и 808,11 лв. договорна лихва за периода от 26.01.2019 г. до 26.01.2021 г. и 296,13 лв. обезщетение за забава в размер на 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5776/2023 г. по описа на РС Плевен.

В исковата молба се твърди, че в изпълнение на указания дадени по ч.гр.д.№5776/2023 г., образувано по заявления на ищеца, е подадена настоящата искова молба, тъй като препис от заповедта е връчен на ответника по реда на чл. 47,ал.5 ГПК. Претендираното от ищеца вземане произтичало от договор за стоков кредит №420374/26.01.2019 г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД и Ф. М. М. като кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал заем в размер на 1020.59 лв. На 25.09.2019 г. обаче кредиторът сключил допълнително споразумение за цедиране на вземания към ищцовото дружество, допълнение към рамков договор от 24.04.2019 г., като предмет на допълнителното споразумение било и парично вземане на „БАНКА ДСК“ АД по договор за стоков кредит №420374 от 26.01.2019 г. Цедентът упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжника за сключения договор за цесия, поради което на ответницата се сочи, че е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания. Падежът по договора за кредит се твърди, че е на 26.01.2021 г., като по него е налице пълно неизпълнение и ищецът счита, че задължението е изцяло изискуемо. Към настоящия момент нямало извършено плащане от страна на ответника.

Поради това ищецът счита, че има правен интерес от завеждане на настоящото производства и счита предявените искове за основателни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. Б. от АК Плевен, с който е изложено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Договорът за заем по своята правна характеристика се сочи, че е договор за потребителски кредит, поради което приложения намирали нормите 1 на ЗПК, в т.ч. и чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 10 от ЗПК. В случая не била спазена нормата на чл. 11,ал.1,т.9 и 9а ЗПК за посочване на лихвения процент по кредита и условията му за прилагането или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния такъв, липсвала методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а ЗПК. Ответникът сочи, че лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсвала информация за това как се изчислява възнаградителната лихва.

След като не били посочени условията за формиране на лихвения процент, то не било спазено законово изискване и не можело да се провери упоменатия от кредитора фиксиран размер от 39,59 % годишно. На следващо място, ответникът формира довод за това че не е спазена нормата на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, тъй като ГПР по договора е посочен единствено във фиксиран размер от 47,49%, което поставяло потребителят в положение да не знае колко точно е оскъпяването на кредита му. Поради тези доводи ответникът счита договор за нищожен на осн. чл. 23 ЗПК. По отношение на претендираната договорна лихва ответникът счита, че кредиторът има задължение изрично да посочи методът на изчисляването , т.е. относно конкретната формула за определяне на възнаградителна лихва. Това поведение нарушавало дефиницията за добросъвестност. Съгласно чл. 12 и 12.1 от ОУ към договора било уговорено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ответникът счита, че така формулирана тази клауза противоречи на нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като същата има характер на неустойка за забава,а съществувало неяснота относно начина на определяне на размера на неустойката. Това препятствало възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора съгласно чл. 143,ал.2,т.19 ЗЗПК и това водело до нищожността на тази клауза съгласно чл. 146,ал.1 ЗЗП. Оспорва се твърдението, че въобще е сключван договор за кредит, както и че е закупен мобилен телефон, оспорва се и поставения подпис. В заключение се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъдат уважени, претендира разноски и представя списък за разноски по чл. 80 ГПК. Излага подробни доводи по същество, като в писмено становище преди първо с. з. се излагат доводи срещу възраженията в отговора на исковата молба.

В с.з. ответникът чрез назначения особен представител поддържа отговора на исковата молба. В с. з. на 25.04.2025 г. ответникът оттегля оспорването на подписа положен върху договора за кредит. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установени следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление с вх. №27569/11.10.2023 г., подаден от ищцовото дружество е образувано ч. гр. д. №5776/2023 г. по описа на РС Плевен, по което е издадена Заповед за изпълнение №3326/25.10.2023 г. с която Ф. М. М. е осъдена да заплати на ищеца, сумата от 1020,59 лв. главница, 74,10 лихва за забава за периода от 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г.; 808,11 лв. договорна лихва за периода от 26.01.2019 г. до 26.01.2021 г.; 296,13 лв. обезщетение за забава в размер на 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г., дължими по договор за стоков кредит №420374/26.01.2019 г.

С Разпореждане №6109/29.05.2024 г. по ч.грд.№57675/2023 г. по описа на РС Плевен е указано на ищеца да предяви искова молба на осн. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, като препис от разпореждането е връчен на ищеца на 10.06.2024 г.

От декларация на л.74, съставена на 26.01.2019 г. се установява, че Ф. М. М., ЕГН ********** е декларирала, че и е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5,ал.2 ЗПК, както и ОУ към договора за стоков кредит в размер на 1020,59 лв. със срок от 24 месеца, ЛП 39,59%.

На 26.01.2019 г. Ф. М. М. отправила искане за стоков кредит №42037 пред търговец „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ТП Плевен за получаване на финансиране, придобиване 2 на стоки в размер на 1020,59 лв., и сключване на договор с БАНКА ДСК ЕАД за застраховка „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, със застрахователна премия 121,59 лв., със срок на издължаване 24 месеца. Описана е стоката – мобилен телефон HUAWEI P20 DS на цена 899 лв.

Видно от договор за стоков кредит №420374/26.01.2019 г. е че е сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Ф. М. М. като кредитополучател, по силата на който кредиторът е отпуснал стоков кредит в размер на 1020,59 лв. от който 899 лв. за мобилен телефон HUAWEI P20 DS и 121,59 лв. застрахователна премия за сключване на договор за застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД чрез БАНКА ДСК. Сумата е предоставена за закупуване на посочената стока, а падежната дата е 8 число на месеца, при фиксиран лихвен процент към датата на договора – 39,59% или 0,1100% на ден, ГПР 47,49%. Договорът е подписан от страните.

От погасителния план към договора за стоков кредит се установява, че са начислени 24 месечни вноски, първа вноска на 08.02.2019 г. и последна 26.01.2021 г. Месечните вноски са формирани от главница и лихва.

Съгласно чл. 12 от ОУ към договора, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта.

От уведомително писмо на л.76 се установява, че на 26.01.2019 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД уведомява „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че Ф. М. М. е сключила договор за финансиране на покупката на стока на цена 899 лв. Ф. М. М. е декларирала още, че е получила стоката от „Технополис България“ ЕАД.

От издадения дубликат на касов бон, л. 77 по делото, се установява, че с кредитна карта е заплатена цената от 899 лв. за GSM HUAWEI P20 L-L29 DS BLUE, на 26.01.2019 г.

Съгласно извлечение от 28.03.2025 г. към БАНКА ДСК ЕАД се установява, че е открита сметка 00000000025856662 с титуляр Ф. М. М., като заемна сума по сметката е в размер на 1020,59 лв., дата на откриване 26.01.2019 г. и дата на падеж 26.01.2021 г. По сметката са извършени операции на 26.01.2019 г. – 121,59 лв. автоматично усвояване на застрахователна премия и 899,00 лв. автоматично усвояване POS-Кредит към ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД. На 25.09.2019 г. е отразено продадено вземане съгласно договор за цесия в размер на 1020,59 лв. и закриване на сметка на същата дата.

От допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор от 24.04.2019 г., сключено на 25.09.2019 г. между БАНКА ДСК ЕАД и МАКРОАДВАНС АД се установява, че продавачът продава възмездно на Макроадванс АД свои вземания по стокови кредити на физически лица, със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и непогасени. От приложение към рамков договор от 2.04.2019 г. се установява, че е прехвърлено вземане по договор за стоков кредит сключен с ответницата от 26.01.2019 г. в размер на 1297,89лв.

От пълномощно на л.14 от ч.грд.№57675/2023 г. по описа на РС Плевен се установява, че БАНКА ДСК ЕАД упълномощава Макроадванс АД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала.

От известие за доставяне на л.16 по ч.грд.№57675/2023 г. по описа на РС Плевен се установява, че получателят Ф. М. М. е получила уведомително писмо с изх. № D12F00264 и уведомление по чл.14 от ОРЗД на 22.01.2019 г. Видно от посоченото уведомление е, че Макроадванс АД уведомява Ф. М. М., че на осн. рамков договор от 24.04.2019 г. и споразумение от 25.09.2019 г. цедента БАНКА ДСК ЕАД е прехвърлила изцяло вземанията по договор за стоков кредит №420374, ведно с лихвите, привилегиите и обезпечения.

МакроАдванс АД уведомява ответницата, че е новият кредитор по вземането на банката .

От заключението на допусната ССЕ се установява, че на 26.01.2019 г. Ф. М. М. подала искане за сключване на договор за стоков кредит №420374 , като на 26.01.2019 г. от банкова сметка 0000000025856662 при „БАНКА ДСК“ АД с титуляр Ф. М. М., е преведена сумата от 3

899 лв. на Технополис България ЕАД и 121,59 лв. на ЗК ГРУПАМА. Кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на договора е 39,59% годишно или 0,1100% на ден. Лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. По предоставения заем в размер на 1020,59 лв. не били извършени плащания.

Договорната лихва се изчислявала върху главницата в размер на 1020,59 лв. за периода от 26.01.2019 г. до 26.01.2021 г., както следвала: 1020,59 лв. по 39,59% x 2 години – 808,11 лв.

Наказателната лихва е начислена върху главница в размер на 1020,59 лв. считано от датата на забава на първата вноска – 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г. Сумата се начислявала поетапно на падежиращата главница, но тъй като нямало плащания лихвата не се променила и размерът на наказателната лихва по чл. 12 от ОУ възлизала в размер на 74,10 лв.

Претендираното обезщетение за забава се сочи, че е начислено за периода от 27.01.2021 г. до 10.102.2023 г. и е в размер на 296,11 лв. Към момента на изготвяне на заключението нямало платени задължения по договора за стоков кредит, като е дължима сумата от 2198,91 лв. от която 1020,59 лв. главница, 808,11 лв. договорна лихва , 74,10 лв. наказателна лихва и 296,13 лв. обезщетение за забава. В с.з. вещото лице уточнява, че дължимата сума е 2198,91 лв., а не 2198,93 лв., като за изчисление на размерът на законната лихва е използван 10% размер, определен от МС. В законната лихва обезщетение за забава допълва, че не е включен периода от 13.05.2020 г. до 06.2020 г., тъй като периодът на законната лихва е 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г.