Определение № 3888 от 11.11.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3888 гр. Перник, 11.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720106376 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, вр.чл.34 ЗС.

Производството е образувано по иск за делба на наследство от П. Х.

Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, чрез адвокат Д. И. Г. от САК, съдебен адрес: ************** срещу Х. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* и М.Х.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:

**********, останало след смъртта на техния баща и наследодател Х.П.Н., ЕГН **********, починал на ********** (акт за смърт № ****/**********, съставен в район „Триадица“ Столична община), при квоти по 1/3 идеална част за тримата съделители.

Ищцата посочва известното й недвижимо и движимо имущество на починалия към момента на откриване на наследството.

С оглед на представените с молбата удостоверение за наследници и смъртен акт на починалото лице, и при служебна проверка в НБД „Население“ съдът констатира, че последното му местожителство, видно от акта за смърт е в гр. София, намиращо се в съдебния район на СРС, като в гр. София се намират последните регистрирани постоянен и настоящ адрес на наследодателя.

Подсъдността досежно изявленията за приемане и отказ от наследство е уредена в чл. 49, ал. 1 ЗН – в района на който е открито наследството.

Също така местната подсъдност касателно исковете за делба на 1 наследство, какъвто се явява настоящия казус, се предявяват по мястото, където е открито наследството, съгл. специалната повеля на чл.110, ал.1 от ГПК.

Според чл. 1 ЗН наследството се открива в последното местожителство на починалия. Понятието „местожителство“ не съществува към настоящия момент, което поражда определени практически трудности, поради което следва да бъде направено историческо и сравнително тълкуване на уредбата, което да позволи изследването на действителния смисъл на понятието, визирано в чл. 1 ЗН, респ. определяне на приложимата местна подсъдност в настоящия случай. Легална дефиниция на понятието „местожителство“ е съществувала в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Наредба за гражданското състояние (отм., ДВ бр. 41/18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г.) и чл. 7 (отм., ДВ бр. 67/1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) от Закона за лицата и семейството.

Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Законът за гражданската регистрация, обн. ДВ, бр. 67/27.07.1999 г., предвижда регистрация на два вида адреси – постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 ЗГР) и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее (чл. 94, ал. 1 ЗГР). При сравнителния прочит на дефиницията за „местожителство“ по отменените разпоредби на ЗЛС и Наредбата за гражданското състояние, и дефиницията за „постоянен“ и „настоящ“ адрес по сега действащия ЗГР може да се обоснове изводът, че отпадналият легален термин „местожителство“ е своеобразен събирателен термин, идентичен на сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението (характерно сега за понятието "постоянен адрес"), а от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или преимуществено (характерно сега за „настоящ адрес“). Съдебната практика на съдебни състави в различни съдебни райони приема, че нормата на чл. 1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател (така Определение № 592 от 24.11.2023 г. на ОС Монтана по в. ч. гр. д. № 414/2023 г., Определение от 28.03.2008 г. по гр. д. № 163/2008 г. на ОС-Велико Търново; Решение от 12.04.2016 г. по в. гр. д. № 2

167/2016 г. на ОС- Бургас; Решение № 114 от 09.05.2016 г. по в. гр. д. № 140/2016 г. на ОС – Добрич; Решение № 99 от 30.05.2017 г. по в. гр. д. № 202/2017 г. на АС-Пловдив и др.), като с тези изводи се солидаризира и настоящият съдебен състав. Аналогичен извод следва и от разпоредбата на чл.

93, ал. 6 ЗГР, в която е посочено, че именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

При делба на наследство и при делба на съсобствен имот местната подсъдност се определя по различен начин. При делба на наследство, съгласно правилото на чл.110 ГПК тя се определя по мястото, в което е открито наследството, а при делба на съсобствен имот – по местонахождението му.

Ето защо, когато съдът е сезиран с иск за делба на недвижим имот следва да извърши преценка дали се касае за делба на наследство или за делба на съсобствен имот, при който съсобствеността не произтича от открито наследство.

В случая несъмнено подсъдността на предявения иск следва да се определи именно по специалното правило на чл. 110, ал.1 от ГПК, като не е налице нормативно основание за преодоляването й, нито за прилагане на общата по чл.109 от ГПК.

Единствената възможност за изборна подсъдност в хипотеза на делба на наследство е регламентирана в чл.116 и в чл.110, ал.2 от ГПК, но настоящият казус не попада в някоя от тези законови хипотези.

В тази насока се явява и възприетото в съдебната практика: определение № 19 от 14.01.2016 година, постановено от ВКС, ІV г.о., по гр.д.№ 6198/2015 г.; определение № 864/25.11.2022 година на Софийски окръжен съд, постановено по въз.ч.гр.д.№ 719/2022 г.

С оглед на горното и на основание чл. 118, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.110, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6376/2024 година, по описа на РС-Перник.

3

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съдПерник с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата, чрез процесуалния й представител, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4