Решение № 60 от 04.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. *, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500048 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Д.Р. от село *, подадена чрез назначен по реда на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 23,ал.2 от Закона за правната помощ процесуален представител адвокат Д. М. срещу решение № 666/09.12.2025г. на РС *, постановено по гр. дело № 553/2025г. по описа му , с което е признато за установено вземане на А.*Б. ЕАД гр. * срещу жалбоподателката в размер на 2150.50 лева, ведно със законна лихва с основание Договор за продажба на изплащане №* от 05.05.2018г., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 3178/2024г. по описа на РС * и в тежест на жалбоподателката са възложени за плащане разноски.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението с твърдения, че вземането е погасено по давност с изтичане пет години от настъпилата на 08.08.2018г. предсрочна изискуемост с неплащане на третата дължима месечна вноска, като се позовава на тълкуването, дадено в ТР № 3/21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2023г. . В жалбата са изложени подорбни съображения относно наличието на погасителна давност.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно със законните последици .

Въззиваемата страна , чрез пълномощник юрисконсулт М. К. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с твърдения за правилност на обжалваното решение и липса на настъпила предсрочна изискуемост. Претендира разноски.

1

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението на районен съд * е валидно и допустимо постановено в производство по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1 ЗЗД.

Допустимостта на производството пред РС * , образувано по реда на чл. 422 от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 3178/2024 г. по описа на МРС , по което в полза на ищеца А.*Б. ЕАД е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник ответника , подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника , указания на съда за предявяване установителен иск и подаване на искова молба в указания срок, което обуславя правен интерес от исканото установяване съществуването на вземане срещу ответника в размер на 2150.50 лева, за която е издадена заповед за изпълнение.

С обжалваното решение съдът е уважил предявения от А.*Б. ЕАД иск като е признато за установено вземането му към Д.Р. в размер на 2150.50 лева, представляващо неплатено задължение за периода от 16.04.2018г. до 15.11.2018г. за устройство * 64GB * 23м. с основание Договор за продажба на изплащане №* от 05.05.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3178/2024 година по описа на Районен съд – *. За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна , че страните са в облигационни отношения по сключен договор за продажба на изплащане №* от 05.05.2018г. за устройство * 64GB Space Grey , по силата на който ищецът е продал на ответницата устройство с цена 2 244 лева, платима на 24 месечни вноски.

Ищецът е изпълнил задълженията си като е предал на ответницата устройството, а тя от своя страна е в забава плащането на 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, начислени във фактури от 25.05.2018 г., от 19.06.2018 г., от 19.07.2018 г., от 20.08.2018 г., от 19.09.2018 г. и от 19.10.2018 г. в общ размер 2150.50 лева , поради което и ответницата е неизправна страна и дължи исковата сума. Прието е за неоснователно наведеното от ответницата възражение за погасяване вземането поради изтекла давност към датата на подаване заявлението с мотиви, че вземането по договора е изискуемо от падежа на последната разсрочена погасителна вноска, а това е 05.05.2020г. и към 16.12.2025т.

/датата на заявлението/ 5-годишния давностен срок не е изтекъл.

Въззивният съд приема така постановеното решение за неправилно по следните съображения:

С исковата молба ищецът А.*Б. ЕАД е посочил като основание за съществуване на процесното вземане наличието на договорно правоотношение, неплащане в срок от страна на ответницата на 6 броя месечни погасителни вноски по погасителния план, обосновали на основание т.12.3 от договора прекратяването му поради неплатени най-малко две 2 погасителни вноски от страна на купувача. Поддържал е, че в този случай всички суми, дължими до края на срока на Договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок, поради което и дружеството е издало на 19.11.2018г. фактура №* със срок за плащане до 09.12.2018г., в която са включени оставащите погасителни вноски до края на срока на договора. Общата стойност на неплатените погасителни вноски за периода 16.04.2018г.15.11.2018г. са в размер на 2150.50 лева, за установяването на което вземане е предявил иска.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Безспорно е установено, че страните са в договорна връзка с основание сключен на 05.05.2018г. договор за продажба на устройство на изплащане с обща цена 2244 лева с включена лихва от 4.9 % годишно, като ответницата е заплатила сумата 93.50 лева при сключване на договора, за останалата сума от 2150.50 лева се е задължила да погаси на 23 месечни вноски, дължими в срока за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги. Безспорно е установено, че ищецът е предал на 05.05.2018г. устройството. От своя страна ответницата не е платила месечните вноски за устройството в размер на 93.50 лева по фактури, издадени съответно на 25.05.2018г., 19.06.2018 г., 19.07.2018 г., 20.08.2018 г., 19.09.2018 г. и 19.10.2018г. на обща стойност 561 лева . Поради неплащане на шест поредни вноски, ищецът е издал на 19.11.2018г. фактура за сумата 1598.50 лева задължение за плащане на стоки на изплащане за оставащите до края на срока на договора погасителни вноски с посочен краен срок на плащане 19.12.2018г. . Безспорно е установено по делото, че задълженията по посочените по-горе седем фактури в общ размер 2150.50 лева не са платени от страна на ответницата.

Безспорно е по делото, че заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 2150.50 лева е подадено от ищеца на 16.12.2024г. .

С подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение и с отговора на исковата молба ответницата е навела възражение за погасяване вземането в размер на 2150.50 лева поради изтекла погасителна давност, считано от 09.12..2018г., срока за изпълнение задължението по последната издадена фактура.

Видно от сключения между страните договор за продажба на изплащане, в т.12.3, раздел IV, страните са договорили, че при неплащане в срок най-малко на две последователни месечни вноски договорът се прекратява, като в този случай всички суми , дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и трябва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Безспорно е между страните, че са били в облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на изплащане, като ищецът е изпълнил задължението си по договора и 3 е предал на ответницата устройството , предмет на договора, а тя като купувач е заплатила само една от дължимите месечни вноски, като към 19.11.2018г. е била в забава за плащане шест последователни месечни вноски, поради което и на основание т.12.3 от договора ищецът е прекратил договора и издал фактура за плащане на всички дължими до края на срока на договора вноски, като към тази дата общо дължимите от ответницата по договора суми са в размер на 2150.50 лева, формирани от непогасените шест месечни вноски , дължими за периода 20.05.20108г. – 19.10.2018г. на обща стойност 561 лева и сумата по последната фактура от 19.11.2018г. в размер на 1589.50 лева , формирана в съответствие с т.12.3 от договора от сбора на дължимите до края на срока му месечни погасителни вноски.

Изрично в исковата молба ищецът се е позовал на клаузите в т.12.3 от сключения между страните договор , за да обоснове дължимост на претендираното вземане, съответно към 19.11.2018г., когато е издадена последната фактура цялото вземане по договора е изискуемо поради настъпила предсрочна изискуемост и ответницата дължи на ищеца плащане на сумата 2150.50 лева, формирана от просрочените към тази дата задължения от 561 лева и дължимите до края на срока му месечни вноски в общ размер 1589.50 лева. Безспорно е , че от страна на ответницата сумата 2150.50 лева не е платена и същата като неизправна страна дължи изпълнение на това задължение.

По възражението за погасяване вземането по давност, съдът приема следното:

Вземането за плащане на цената по сключения между страните договор се погасява съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на пет годишна давност, като съгласно чл. 114 ЗЗД давността за погасяване на вземането започва да тече от настъпване изискуемостта му, а това е момента от който може да се търси изпълнение. По делото е безспорно установено, че към 19.11.2018г. цялото вземане на ищеца по сключения между страните договор е изискуемо, като с издаване на фактурата от тази дата на основание т.12.3 от договора същият е прекратен и са изискуеми всички дължи до края на срока му вноски, поради което и от дата 19.11.2018г. е започнал да тече пет годишния давностен срок, изтекъл на 19.11.2023г.. В този смисъл е и тълкуването, дадено в ТР № 3/2023 от 21.11.2024г. по тълк.дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, а при обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

По делото няма доказателства ищецът да извършил действия по смисъла на чл. 116 ЗЗД довели до прекъсване на давността, поради което и към 16.12.2024г., когато е подадено заявлението за издаване заповед за изпълнение вземането с основание сключения между страните договор е погасено поради изтекла погасителна давност и като такова е недължимо, съответно искът за установяване съществуването на това задължение е неоснователен.

Предвид гореизложеното изводите на въззивния съд относно основателността на иска не съвпадат с направените такива от първостепенния съд, което налага отмяна на 4 обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 78,ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса по подадената въззивна жалба в размер на 21.99 евро /43.01 лева/.

С оглед цената на иска , която е под 5000 лева, въззивното решение предвид разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд *

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № № 666/09.12.2025г. на РС *, постановено по гр. дело № 553/2025г. по описа му, КАТО НЕПРАВИЛНО И ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.*Б.” ЕАД, ЕИК* със седалище и адрес на управление град *, район *, ул.”*” * по реда на чл. 422 ГПК иск срещу Д.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*, обл.*, ул.„*“ №* за установяване съществуване на вземане в размер на 2150,50 лева- неплатено задължение по Договор за продажба на изплащане №* от 05.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3178/2024 г. по описа на РС *, като неоснователен поради изтекла погасителна давност.