Решение № 1847 от 29.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. Пловдив, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330203651 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалваното е наказателно постановление № 36-0000345 от 23.04.2021г. на И.П.А. на длъжност За Директор РД“АА“ Пловдив с което на Т. АТ. В. с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.43, т.1, буква “б“ от Наредба № 34 от 06.12.199г. на МТ.

С жалба от Т. АТ. В. се прави искане за отмяна на обжалваното НП поради неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Представят се и съображения по същество на искането, както и че приетите в НП обстоятелства не отговарят на обективната истина. Представят се и доводи за формалното произнасяне на АНО по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН и не представяне на мотиви че не е налице маловажен случай. Прави се искане за присъждане на деловодни разноски, в размер съобразно представения списък.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход по същество представя писмено становище с което счита жалбата на Тодор Т.В. за неоснователна. Представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при надвишаване минимума, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 04.03.2021г. против жалбоподателя В. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А – 2020 № 285048 за това, че на 21.01.2021г. около 08:21 часа в гр.Стамболийски, бул.Марица № 31 в КТП с Разрешение № 1750 издадено на „Ем Ви Адвенс“ ЕООД, като **** в КТП извършил периодичен технически преглед на МПС Рено Меган Сценик кат.

М1 с Рег. № **** с VIN (рама) **** с протокол № 24577367 от 25.01.2021г. извършва следното нарушение:1. Не е прекратил извършването на ППП.Т.И на посоченото МПС, след извършената автоматична проверка, при която е установено несъответствие между данните в СРМПС и действително представеното МПС, съгласно Част ІІ, Раздел І, т.1, т.2, буква „б“ от приложение № 5 от Наредба № Н-32 на МТИТС от 27.12.2011г. В СРМПС е посочено два вида горивна система Бензин и Втечнен нефтен газ, а в действителност е извършена промяна в конструкцията като е демонтирана системата на В.Н.Г., без МПС да е преминало пререгистрация в органа за регистрация. Акт № 285048 е съставен след справка в информационната система на ИА“АА“, раздел „ТП“ при извършена комплексна проверка в КТП № 1750 гр.Стамболийски с което е нарушил разпоредбите на чл.43, т.1, буква „б“ от Наредба № Н 32 на МТИТС ДВ 104 от 27.12.2011г. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е вписал „нямам възражение“ при запознаване със съдържанието на акта. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.

2

В законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и посоченото в него нарушение. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2021г. В срок е обжалвано издаденото НП пред Районен съд Пловдив.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание ИВ. Г. СТ. потвърди авторството на съставения АУАН, както и посочи че няма спомен как е установено нарушението, тъй като понякога правят проверка в пункта и установяват нарушението, а друг път преглеждат записи в Дирекцията където установяват нарушението. По отношение на самото нарушение свидетелят заяви че МПС което е преминало проверка е било с монтирана газова бутилка с изтекъл срок на експлоатация, тъй като е монтирана 2005 година и е следвало да бъде монтирана нова или махната за да премине технически преглед.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се установяват по несъмнен начин приетите от съда факти, така както са посочени по-горе.

Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал съдът приема, че по-подробното му обсъждане е ненужно, съгласно разпоредбите на чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.

Преценена по същество Жалбата е основателна.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща 3 доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за 4 съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона. При разглеждане на дела по оспорени НП настоящата съдебна инстанция /районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съгласно разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно съгласно чл.13, чл.107, ал.2 и чл.чл.313,314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.189, ал.12 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в предвидения ред и писмена форма чл.42 и 57 от ЗАНН. Но в конкретния казус, както процесното НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на установените от закона реквизити – липсва посочване на конкретна дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е извършено. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.

В съставения АУАН е посочено че датата на извършване на нарушението е 21.01.2021г., което не се потвърждава от приетите по делото доказателства. Съгласно приетия по делото Протокол за извършен периодичен преглед за техническата изправност на ППС № 24577367 от 25.01.2021г. прегледа на ППС е било извършен на дата 25.01.2021г. за извършен преглед на ППС на посочената дата сочи и приложеното извлечение със снимково изображение от информационните системи на ИА“АА“. Датата 21.01.2021г. като дата на извършване на нарушението е повторена и от страна на АНО в издаденото от него НП. Съдът счита че в случая АНО не е издал НП при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН тъй като не е констатирано той да е проверил съставения АУАН, да е установил посочване на друга дата като такава на извършване на нарушението и да е упражнил своите правомощия по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочването на точната дата и мястото на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са 5 абсолютно необходими и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП видно от цитираните законови разпоредби. Ясно е при това положение, че прежде цитираните части от наказателното постановление и АУАН, въз основа на който е то издадено, не дават задоволително обяснение на въпроса кога и къде е извършено твърдяното нарушение. В хода на настоящето производство не се установи имало ли е реално извършена проверка в КТП, или се касае за ползване информационните масиви на ИА“АА“, кога е започнала и кога е завършила, както надлежното отразяване на установеното от проверката. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Каза се, според чл.57, ал.1, т 5 и т.6 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочи законовата разпоредба която е нарушена. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават не може да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна разпоредба.