Определение № 2629 от 17.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2629 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110143346 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявен е от „...................“ срещу „Застрахователно акционерно дружество ...............“ установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 194,97 лева, представляваща главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „.................“, за възстановяване на вреди по лек автомобил „...............“ с рег. № ................, вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 17.02.2020 г., включваща сумата от 1 169,97 лева – заплатено обезщетение и сумата от 25 лева – ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 1 194,97 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 28677/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 148-ми състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2021 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „.................“ – на 17.02.2020 г. в 10:00 часа на пътя град ................... е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „...............“ с рег. № ................, собственост на „...............“ и управляван от Ф.К.. Поддържа, че ответникът ЗАД „...............“ е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него – лек автомобил „...............“ с рег. № ............ . Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при извършване на маневра – излизане от паркинг удря лек автомобил „...............“ с рег. № ................. Заявява, че за настъпилото процесно ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.02.2020 г. Посочва, че по заявление на представител на собственика на застрахования при ищеца увреден автомобил, е заведена щета № 470419202008137/17.02.2020 г., извършен е оглед и е изготвено опис-заключение по претенцията. Бил извършен ремонт на повреденото МПС от доверен сервиз на ЗЕАД ..................... Стойността на последния възлиза на сумата от 1 169,97 лева, в който размер на 28.02.2020 г., в качеството си на застраховател по застраховка „.................“ ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, чрез превод по сметката на автосервиз „ТПК Тракия“, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лева. В исковата молба се излага, че с плащането на тази сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че ответникът е поканен извънсъдебно да заплати процесната сума, като последният отказал изрично това с писмо от 09.04.2021 г. За същата, в хода на производството по ч. гр. дело № 1

28677/2021 г. по описа на СРС, 148-ми състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу която ответникът възразил. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна защита и отправя искане за признаване съществуването на процесното парично вземане. Намира за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „ЗАД ...............“, чрез пълномощника си адв. Н.-Л., оспорва иска по основание и размер. Намира исковата молба за нередовна поради липсата на надлежно описание на процесното пътнотранспортно произшествие, както и на отделените суми, претендирани във връзка с отремонтиране на всяка една от увредените части на застрахования при ищеца лек автомобил. Намира иска и за процесуално недопустим, предвид липсата на предходно развило се между страните заповедно производство по отношение на конкретната претенция. Не оспорва и изрично признава, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на последния е била застрахована при ответното дружество, както и, че към този момент ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на лек автомобил „...............“ с рег. № ................. Не оспорва реално осъществетното плащане от ЗЕАД .....................на сумата от 1 169,97 лева в полза на осъществилия ремонта сервиз „ТПК Тракия“. Оспорва описаните в исковата молба механизъм, дата и място на настъпване на ПТП, както и реалното му реализиране между процесните превозни средства. В тази връзка счита за невярна информацията, отразена в представения ДКП за ПТП от 17.02.2020 г. Оспорва наличието на противоправно поведение на водача на лек автомобил „...............“ с рег. № ............ и вината му. Въвежда възражение за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и в частност на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и, че изключителна вина за настъпване на ПТП има именно последният, а при условията на евентуалност възражение за значителен негов принос в противоправния резултат. Конкретно се посочва, че водачът на л. а. „...............“ с рег. № ................ е извършил нарушения на чл. 98 ЗДвП, като е станал основна причина за настъпване на застрахователното събитие поради неправилно паркиране/спиране/престояване на автомобила към момента на удара – в посока, перпендикулярна спрямо посоката на движение, по начин, създаващ ограничения при движението на останалите водачи. В отговора ответникът прави възражение и за съпричиняване на събитието от водача на л. а. „...............“ с рег. № ................, който е отнел предимството на водача на л. а. „...............“ с рег. № ............, без да го изчака при извършването на предприета маневра. Оспорва се наличието на причинно – следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите щети. Оспорва стойността на последните, считайки, че изплатеното от ЗЕАД .....................обезщетение надвишава действително претърпените вреди. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Претендира и разноски.

Съдът, при извършена по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК служебна проверка и с оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира процесната установителна искова претенция, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за процесуално допустима, предвид наличието на издадена в хода на производството по ч. гр. дело № 28677/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 148-ми състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2021 г. за същото вземане, и между същите страни. Същевременно исковата молба отговаря и на условията за редовност, в частност на изискванията, следващи от чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като съдържа ясно описание на основанието на претенцията и нейния размер. Уточняването на отделната стойност на увредените и отремонтирани детайли по процесното МПС е въпрос на доказване и касае спора по същество, като не е изискване към редовността на сезиращата съда искова молба, при посочен в същата общ размер на заплатеното обезщетение.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, както следва:

2

В тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи встъпването в правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ задължения, срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, а именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и наличието на основание за отремонтиране на автомобила в официален сервиз – при такива твърдения.

Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч. фактите, на които основава възражението си за съпричиняване, както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.

С оглед съвпадащите твърдения на страните и изричното признание, направено от ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че към 17.02.2020 г. л. а. „...............“ с рег. № ................ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „.................“, че към този момент гражданската отговорност на водача на л. а. „...............“ с рег. № ............ е била застрахована при ответника, както и, че за възстановяване на щети по застрахования при ищеца лек автомобил същият е заплатил в полза автосервиз „ТПК Тракия“ сумата от 1 169,97 лева и е сторил ликвидационните разноски по определянето му в размер на 25 лева.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт.

С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и като относими към предмета на спора следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и обстоятелствата, при които е станало същото, като с цел процесуална икономия и на основание чл. 25, ал. 1 ГПК съдът намира, че следва да насрочи разпит на всеки от свидетелите по делегация, съответно на свидетеля на ищеца Ф.Ю.К. пред Районен съд – Асеновград (предвид данните за регистрирани адреси) и на свидетеля на ответника Х.Д.Д. пред Районен съд – Карлово, с оглед тяхното местоживеене.

Като относимо и допустимо следва да бъде уважено искането на страните за допускане изслушване на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на посочените от ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на исковата молба въпроси, както и на въпроса относно средната пазарна стойност за отстраняване на щетите по увредения автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП и каква от техническа гледна точка е причината за това.

Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, както и за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по задачи, формулирани в исковата молба, касае безспорни факти, поради което следва да се остави без уважение.

Искането на ответника по чл. 186 ГПК за изискване на информация от АПИ относно регистрирани движения на двете МПС в периода 00:00 часа на 15.02.2020 г. до 00:00 часа на 20.02.2020 г. следва да бъде оставено без уважение, от една страна, предвид конкретната информация, която се иска да бъде изисквана, касаеща голям интервал от време и отнасяща 3 се до движения на автомобилите по пътната мрежа, като неотносима, а от друга страна – предвид допуснатите по искане на страните други доказателства, насочени към установяване механизма на настъпване на ПТП и обстоятелствата около реализирането му.