Решение № 430 от 03.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503782 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 4486 от 19.06.2019г., постановено по гр.дело № 16385/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 5 състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на К. Й. М. сумата 120 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина му И. К. Й., загинал при ПТП на 28.03.2016г., причинено по вина на водача В. Й.

Р., при управление на л.а „БМВ 325” с рег. № ***, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2016 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 120 000 лева до претендираните 200 000 лева, както и е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 12.08.2016г. до 14.11.2016г.; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, К.Й. е осъден да плати на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 2814,40 лева, съразмерно отхвърлената част от иска; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер 3981,60 лева с ДДС, съразмерно с уважената част от иска и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 4 800 лева и разноски за вещо лице в размер 120 лева, съразмерно уважената част от иска.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от К.

Й. М., чрез пълномощника адв. П. К.. Жалбоподателят смята, че присъденото обезщетение е занижено по размер, като съдът не е отчел в пълна степен възрастта 1 на ищеца и загиналия му син, установената по делото изключително силна връзка между бащата и детето, изпълнена с обич, разбирателство и взаимна подкрепа, както и преживяванията на ищеца след неочакваната и преждевременна загуба.

Сочи, че съдът не е взел предвид съдебната практика, постановена за сходни случаи и застрахователните покрития към момента на ПТП. Жалбоподателят оспорва извода на състава на СГС, че загиналият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поемайки риска да пътува с алкохолно повлиян водач и поддържа, че наличието на алкохол в кръвта на водача е отговаряло на лека степен на алкохолно опиване, като това състояние е трудно различимо за околните и че не е установено по делото наличието на знание у загиналия син на ищеца за изпитото количество алкохол от водача. Жалбоподателят оспорва също и извода на съда, че законна лихва върху обезщетението се дължи, считано от 14.11.2016г., а не от 12.08.2016г. Сочи, че по делото е категорично установено, че ищецът е отправил писмена претенция към застрахователя на 12.08.2016г. поради което именно от тази дата следва да бъде начислена и лихвата за забава върху претендираното обезщетение. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен до сумата 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД не взема становище по въззивната жалба на К.М..

Въззивна жалба е подадена и от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв.

Я. Д., срещу решението на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да плати на К.М. обезщетение за неимуществени вреди над 70 000 лева до присъдените 120 000 лева. Този жалбоподател смята, че решението в атакуваните части е неправилно и необосновано, тъй като по делото не е установено по категоричен начин виновното и противоправно поведение на водача на л.а. БМВ 325; че присъденото обезщетение е силно завишено и излиза от функциите и характера на репариране на реално причинени вреди, като по този начин води до неоснователно обогатяване на ищеца; че определената от съда степен на съпричиняване на загиналия за настъпването на вредоносния резултат е занижена.

Предвид това застрахователното дружество, чрез процесуалния си представител, иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над 70 000 лева до 120 000 лева. Претендира разноски за производството пред САС.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от К.М., чрез пълномощника адв. П. К. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Подадена е частна жалба от К. Й. М., чрез пълномощника адв. П. К., против постановеното по делото определение от 25.06.2020г., с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от М., за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските.

Решението на СГС в частта, с която, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на К.М. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му И. Й., загинал при ПТП на 28.03.2016г. в 2 размер 70 000 лева, ведно със законната лихва от 14.11.2016г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от К. Й. М. с искова молба, с която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лева, причинени от смъртта на И. К. Й.-син на ищеца, загинал при ПТП на 28.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016г. (уточнена начална датата на претенцията в о.с.з. на 28.03.2018г.) до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 28.03.2016г., около 00,45 часа, в с. *** по ул. „Първа”, л.а. „БМВ 325”, управляван от В. Й. Р. самокатастрофирал, при което пътувалият в автомобила И. Й.-син на ищеца, загинал. Сочи се, че вината за настъпването на инцидента е на водача Р., който поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол върху МПС, то излязло от пътното пътно и се блъснало в крайпътното дърво. Твърди се, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 152/2016г. по описа на РУП - Червен бряг. Сочи, че към 28.03.2016г. за л.а. БМВ имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружествозастрахователна полица със срок на действие от 15.01.2016г. до 14.01.2017г., като на основание чл. 380 КЗ ищецът предявил пред дружеството претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че към момента на смъртта синът му бил 17-годишен, че двамата имали много силна връзка-на обич, привързаност и взаимна подкрепа, че и до днес не може да преживее смъртта на детето си, че завинаги бил лишен от възможността да общува с него, че изгубил неговата морална и физическа подкрепа, на които разчитал на старини. Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016г. – датата на която застрахователят е получил писмената претенция по чл. 380 КЗ, до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, но оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване на инцидента и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования водач. Смята, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, като твърди, че същият е бил без поставен предпазен колан; че му било известно, че водачът Р. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и че е бил алкохолно повлиян по време на инцидента, като смята, че приносът на загиналия следва да бъде определен на 90%.

3

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 28.03.2016г. около 00,45 часа в с. *** на ул. Първа, срещу дом № 2 е самокатастрофирал л.а. БМВ 325 с рег. № ***, управляван от В.

Й. Р., вследствие на което загинал водачът и още двама пътници, сред които и И.

К. Й.-син на ищеца.

С постановление от 07.12.2016г. образуваното по случая ДП № Д-58/2016г. по описа на ОП-Плевен е прекратено, на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПС във вр. с чл. 24, ал.1, т.4 НПК, поради смъртта на водача Р..

Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред въззивния съд. В първоинстанцционното производство са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материали от ДП № Д-58/2016г. по описа на ОП-Плевен; изслушано и прието е заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. М., въз основа на които САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на 28.03.2016г. около 00,45 часа в с. *** по ул. Първа се движи със скорост 164 км/час л.а. БМВ 325, управляван от В. Р.. На участък от пътя с десен завой водачът губи контрол върху автомобила и същият се отклонява наляво със завъртане около вертикалната си ос, плъзва се с лява странична част напред, излиза от банкета и се удря с лява странична част в дърво, след което автомобилът се разцепва на две части напречно около средната лява колонка. След разцепването на МПС на две части, предната му част продължава движението си надясно и след около 30-40 метра се установява вдясно на пътното платно, а задната част спира в лявата част на платното, на разстояние около 6 метра. Вещото лице е посочило, че причина за настъпването на ПТП е управлението на автомобила със скорост по-висока от критичната за завоя, което е довело до загуба на контрол върху МПС, както и рязката употреба на органите за управление на превозното средство (спирачна и кормилна уредба) върху неравното пътно платно. Изчислило е, че ПТП е било предотвратимо при движение със скорост 117 км/час. Обяснило е, че л.а. БМВ е било оборудвано с предпазни колани, като при описания механизъм на ПТП-удар в дърва с лявата странична част и деформации на купето с разкъсване на две части напречно остават живи единствено пътниците в дясната странична част на купето, където и вратите са слабо деформирани.

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че загиналият И. Й. е пътувал в процесния автомобил на задната лява седалка (зад шофьора).

От заключението на приетата в първоинстанционото производство СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Ц. Г.-съдебен лекар, се установява, че при ПТП И.

Й. е получил тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, съчетана с тежка лицево-челюстна травма, които са довели до неговата смърт. Посочено е, че при загиналия не се установяват т.нар. коланни травми, характерни за действието на поставен предпазен колан. Уточнено е, че според практиката, предпазните колани са най-ефективни при скорост 60 км/час и при челен удар, както и че са 4 по-малко ефективни при висока скорост и при произшествия, при които ударът е страничен. Д-р Г. е обяснил, че с оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП, при управление на автомобила със скорост 164 км/час, страничният сблъсък в крайпътно дърво и разцепването на МПС на две части, тежките смъртоносни травми по тялото на И. Й. биха настъпили и при поставен обезопасителен колан, вследствие навлизането навътре в автомобила на деформирани части от него, както и поради увреждането на органите на пътника от инерционните сили при движение на автомобила с толкова висока скорост.