Решение № 1462 от 18.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. Варна, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100501605 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 266105/13.06.2022г. на Община Варна, ***, представлявана от Кмета на Общината, чрез процесуален представител срещу Решение № 260293/30.05.2021г. по гр.д. № 2648/2021г. на ВРС,10св., с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р. Р. В., ЕГН **********, с адрес в с. Константиново и Община Варна, с адрес в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" 43, че Община Варна, с адрес в гр. Варна, бул.

„Осми Приморски полк" 43 не е собственик на 630/2050 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 2050 кв.м., по КККР на с. Константиново, одобрени със Заповед номер РД - 18-1897/27.11.2018г. на ИД на АГКК, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че съда е обсъдил само едно от основанията на които ответника /въззивник/ твърди, че е собственик на процесния имот. Излага се, че съда не е обсъдил в мотивите на решението си въведеното от него основание за собственост по ЗБНМ в Княжество България/отм./вр. чл.20 и сл. от ЗИСС/отм. и действал в периода 01.09.1904г. – 16.12.1951г./, съгласно които процесния имот е станал държавна собственост на основание редакцията на чл.6 от действащия ЗС. Съда не е обсъдил и възражението на ответника ,че е собственик на процесния имот по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС/обн.ДВ.бр.

96/05.11.1999г./съгласно които Общината е придобила имота ex lege , като предвиждането на КРП от 1974г. одобрен със Заповед № 1707/03.04.1974г. на Председателя на ОбНС – Варна на основание чл.75 от ППЗТСУ/отм./ осъществяват в пълна степен състава на предходната разпоредба на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС .

Претендира отмяна на решението и постановяване на ново , с което иска да бъде 1 отхвърлен като недоказан и неоснователен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество,въззиваемия чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена,а решението потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Р. Р. В. срещу Община Варна, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, да се приеме за установено в отношенията между страните, че Община Варна, с адрес в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" 43 не е собственик на 630/2050 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 2050 кв.м., по КККР на с. Константиново, одобрени със Заповед номер РД - 18-1897/27.11.2018г. на ИД на АГКК.

В исковата молба се ищецът излага, че е придобил по давност ПИ с идентификатор ***, с площ от 2050 кв.м. по КККР на с. Константиново, ведно с постройките в него. ПИ, ведно с построените в него сгради, е деклариран пред „Местни данъци" - Община Варна от ищеца. Имотът е заведен с партиден номер. След инициирано охранително производство по реда на чл. 587 ГПК за снабдяване с КНА и подадено заявление за изпълнение на услугата „Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост" от 22.06.2020г., Община Варна издала Удостоверение от 19.11.2020г., с което удостоверила, че за 630 кв.м. ид.ч. от имота е съставен АОС № 10484/06.11.2020г. Излага , че съставянето на АОС е след като ищецът е инициирал охранителното производство. Твърди,че със Заповед от 03.04.1974г. председателят на Окръжен народен съвет - Варна е одобрил регулационен и застроителен план на с. Константиново. Към момента на издаване на посочената заповед от 1974г., с която се приема кадастрално - регулационния и застроителен план на селото, е в сила ЗТСУ (отм.), който в случая е и приложимият материален закон. Отреждането на даден имот за обществено мероприятие няма за последица отчуждаването му от собственика и правото на собственост върху него не се придобива от държавата.За да е налице отчуждаване, следва да бъде проведена специалната процедура по чл.93 и чл.95 от ЗТСУ/отм./ и изплащане на предвиденото обезщетение на собственика на засегнатия имот. Съгласно параграф 6 от ПР на ЗУТ, действащ към деня на влизане на този закон, териториално устройствените планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Излага се , че към настоящия момент вътрешно регулационните линии за имот пл.№ 237,кв.53 по плана на с.Константиново от 1974 г. не са уредени и отчуждителни действия за провеждане на улична регулация за ул.“Хан Крум“ не е приложена на място.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Варна е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на претенцията. Твърди, че правното основание, въз основа на което е съставен АОС е чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА.За да произведе вещнопрехвърлителен ефект посоченото придобивно основание, следва да са налице доказателства, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от държавата, било по силата на общ закон, било по силата на специален благоустройствен закон, който предвижда непосредствено отчуждително 2 действие. За имота през периодите са действали: кадастрално - регулационен план с.

Константиново, одобрен със Заповед номер 4831/1931 г. - дворищна регулация и Указ с номер 583/1931 г. - улична регулация, при действието на Закона за благоустройството на населените места; кадастрално - регулационен план на с. Константиново, одобрен със Заповед номер 1707/03.04.1974г. на Председателя на ОНС - Варна, при действието на ЗТСУ (отм.). Процесният имот представлява част от имот с № 237, квартал 53, парцел 6 по кадастрално-регулационния план на с. Константиново, одобрен със Заповед с номер 1707/03.04.1974г. и част от имот с номер 255, квартал 64, парцел 4, по номер 4821/1931 г. дворищна регулация и Указ номер 583/1931 г. - улична регулация. В разписните листи имотът с номер 237 е записан на Р.Е. В., а имот 255 - на В.К..Твърди ,че общинската собственост върху имота е възникнала още при действието на Закона за благоустрояването на населените места в Княжество България. Съгласно чл. 13 от този закон регулации и нивелации на улици, площади, пазарища, булеварди, градини, паркове и игрища, влизат в сила от деня на утвърждаването им, а проекти за дворищни регулации на един квартал - един и половина месец от деня на обнародването в ДВ за тяхното утвърждаване. Съгласно чл. 16 от същия закон утвърдените с указ регулации и нивелации, както и решенията на съдебноадминистративната комисия са окончателни и неотменяеми. Приложим в случая е и чл. 20 от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите. Към 1931 г. липсват доказателства имотът да е собственост на физическо лице. Следователно имотът е станал собственост на държавата по силата на чл. 6 ЗС, приет през 1951г. Нещо повече.

Кадастрално-регулационният план на с. Константиново от 1931 г. е одобрен в своите две съставки: дворищна регулация -одобрена със Заповед номер 4831/1931 г. и улична регулация с Указ от 1931 г. Одобрената с указ улична регулация има вещноправно отчуждително действие, като евентуално съществувалото право на собственост върху терена, предвиден за обществено мероприятие, се счита за изгубено от момента на влизане в сила на плана.

Твърди се неприложимост на параграф 6 ал.2 от ЗУТ, доколкото тази разпоредба е неотносима към отчуждаването на недвижимите имоти отредени по заварените планове за обекти –публична държавна или общинска собственост, което на общо основание се извършва според закона към момента на това отчуждаване. Излага се , че доколкото имота е реална част от по-голям имот е придобил сатут на държавна собственост по силата на чл.6 от ЗС/ по силата на закона/ в първоначалната му редакция, останала в сила до изменението с ДВ ,бр.31/1990г. –„Държавни са имотите , които нямат друг собственик“. В случая не е осъществен фактическият състав на придобивната давност. Имотът не е бил годен за давностно владение /чл.86 ЗС, чл.29 от ЗСГ/отм./, чл.59 ЗТСУ/отм./,чл.200 ЗУТ, както и поради наложения мораториум. Срок не е текъл.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните 3 фактически и правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект- процесния представляващ 630/2050 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 2050 кв.м., по КККР на с. Константиново, одобрени със Заповед номер РД - 18-1897/27.11.2018г. на ИД на АГКК.

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв, обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, единствено ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, като обори възраженията на ищеца,че такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове,уличнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на собствеността.

Безспорни по делото са фактите:

Община Варна е съставила АЧОС № 10484 /06.11.2020г., за процесната недвижимост - 630/2050 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 2050 кв.м., по КККР на с.