Решение № 88 от 09.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500068 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 1333/02.12.2024г., постановено по гр. д. № 576/2024г. по описа на ОС – Варна, с което дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както следва на: 1) А. А. М., сумата от 140 000 лева, и сумата от 9 351.84 лв.

- компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 2) И. И. В., сумата от 140 000 лева, и 9 351.84 лв. - компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 3) В. И. В., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. М. М., сумата от 180 000 лева, и 12 023.80лв. - компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. вкл.; 4) А. И. В., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. М., сумата от 180 000 лева, и 12 023.80 лева компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 5) Г. И. В., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител А. М., сумата от 180 000 лева, и 12 023.80 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

1

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че е неосъществен фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. Не оспорва, че предмет на дейност на въззивното дружество е експлоатацията и управлението на електроразпределителната мрежа на обособена територия в североизточна България, част от която попада в землището на гр. Нови пазар, както и, че на 28.09.2023г. в 18:04ч. И.А.В. е починал, вследствие на остра сърдечна недостатъчност, възникнала в резултат на фибрилацията на сърдечния му мускул от високоволтов променлив ток, преминал през тялото му в момент на в стадий на резорбация на алкохолно опиянение /наличие на 0.2 – 0.5 ‰ алкохол в кръвта/. Оспорва извода на съда, че смъртта на А. е настъпила в причинно-следствена връзка с виновни действия/бездействия на работник или служител на въззивното дружество при или по повод на изпълнение на служебни задължения. Твърди, че приетото по делото заключение, изготвено от вещото лице експерт – електроинженер съдържа правен извод относно това, че следва да бъдат спазени изискванията на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, тъй като изграденият електропровод е претърпял реконструкция по смисъла на ЗУТ, т. е. промяна в схемата на свързване, чрез присъединяване на нови потребители, като неправилно съдът е възприел като убедително и компетентно даденото от вещото лице заключение, че изграждането на нов бетонен комплектен трансформаторен пост и ново подземно кабелно трасе до електропровод „Нови Пазар – юг“ с цел захранване на нов абонат с електрическа енергия съставлява реконструкция, обусловена от реконструкция на съществуваща електрическа уредба и електропроводна линия. Сочи се, че не е житейски оправдано да се приеме, че цялата електропроводна линия е реконструирана.

Излага още, че реконструкцията на посочения участък е извършена преди влизане в сила на Наредба № 3/09.06.2004г., поради което същата е неприложима. По идентични съображения излага становище за неприложимост на Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането (в сила от 07.03.2008 г., Обн. ДВ. бр. 26 от 07.03.2007 г., изм. ДВ. бр. 42 от 09.06.2015г.) Излага се, че липсата на обозначения с постоянни знаци, поставени на стълбовете на въздушния електропровод, пореден номер на стълба и година на въвеждането му в експлоатация, както и предупредителни табели не се намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на И.А., доколкото проводникът е докоснат от разстояние от 7 метра. Оспорва като неправилни изводите относно допускане на нарушения по чл. 767, чл. 770, ал. 1 от Наредба № 9 от 2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, чл.

89, т. 4 от Закон за енергетиката, че инцидентът е възникнал в населено място при неспазен минимален габаритен провес с дължина 7 метра. Счита за неправилен извода на съда, че най – малкото разстояние от проводниците на въздушна електропроводна линия при най – големия им провес до повърхността на земята следва да е 7 метра при напрежение от 20 kv. , като твърди, че не е съобразено обстоятелството, че в ОУП на гр. Нови Пазар, ВЛ 20 кВ „Нови Пазар – юг“ е съществуващ линеен енергиен обект, изграден през 1949г. В нарушение на процесуалните правила, съдът е основал фактическите си изводи на заключението на КСТМЕ, което е било оспорено от въззивника с 2 доводи за неговата необоснованост и не се е произнесъл по наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни, а в условията на евентуалност да бъдат намалени присъдените обезщетения при зачитане на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, произтичащ от собственото му противоправно поведение.

В отговор на жалбата А. А. М., И. И. В., В. И. В., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. М., А. И. В. и Г. И. В., действащи чрез своята майка и законен представител А. М., чрез адв. В. А., оспорват доводите изложени в нея, като поддържат други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Наведени са пространни съображения в тази насока, като е отправено искане обжалваното решение да се потвърди.

В съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат становища по същество на спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Твърдяните от въззивника съществени процесуални нарушения допуснати при първоинстонционното разглеждане на спора – неправилна преценка на доказателствата, непроизнасяне по направено възражение за съпричиняване по естеството и тежестта си не обуславят недопустимост на произнасянето на ВОС. С оглед непосредствената цел на въззивното производство-повторното разрешаване на материално правния спор, при което дейността и на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чраз събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или измени решението на първата инстанция, настоящият състав служебно следва да поправи допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВОС е образувано по предявени от А. М., И. В., от В. В., А. В., действащи със съгласието на своята майка и законен представител А. М. и Г. В., действаща чрез своята майка и законен представител А. М. срещу „Електроразпределение -Север“АД осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечен мускул от високоволтов променлив ток, протичащ по електрически стълб в гр.Нови пазар по време на риболов, както следва: за А. М. – 140 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до 3 окончателното изплащане на задължението, 9 351,84лв. лихва за периода 28.09.2023г. – 24.03.2024г.; за И. В. – 140 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, 9 351,84лв. лихва за периода 28.09.2023г. – 24.03.2024г. и по 180 000лв. за В. В., А. В. и Г. В.а, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията и по 12023,80лв. компенсаторна лихва за периода 28.09.2023г. – 24.03.2024г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: И. В., В. В., А. В. и Г. В. са законни наследници на своя баща И.А., починал на 28.09.2023г., а А. М. е живяла на съпружески начала с починалия и е майка на три от децата му/ В., А. и Г./. И.А. е починал в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ по електрически стълб, разположен в западната част на водоем, намиращ се непосредствено до МБАЛ гр. Нови пазар по време на риболов. След приключване на работния ден на 28.09.2023г., около 16,30ч. И.А. и негов колега отишли на риболов във водоем, в гр. Нови пазар, седнали на брега и при хвърляна на втората въдица във водата се чул „страшен шум“, а И. се „проснал на земята“ и въпреки незабавно оказаната първа помощ е починал. Твърдят, че от разположен в западната част на водоема електрически стълб, излизат три разклонения, а от всяко едно от тях по три електропроводника, като най-ниският от тях, който е причинил токовия удар е бил на разстояние 6,11 метра над мястото на инцидента. По този проводник, собственост на ответното дружество е преминавал ток с напрежение 20 КВ. Ищците твърдят, че настъпилата смърт на И.А. е резултат от противоправното поведение на служители на ответното дружество, които не са осигурили техническата изправност на съоръженията в съответствие с изискванията на ЗЕ, не са изпълнени задълженията по Наредба №3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, тъй като стълбовете са разположени близо до река, в често наводнявани райони; не са поставени предупредителни табели указващи за опасност; не спазено предвиденото в разпоредбите разстояние между проводниците и повърхносттана земята; не са спазени императивните разпоредби на Наредба № 9/09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи относно: поставяне на постоянни знаци, указващи опасност за живота; за вертикалното разстояние от проводниците при най-големия им провес до повърхността на земята; не е осъществено текущо поддържане чрез профилактични огледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди.

Ищците твърдят, че в следствие на смъртта на техния баща и партньор, който е бил тяхна опора са преживели психически болки и страдания.

Внезапната смърт на баща му е причинила на И. В. силен стрес, безсъние и безпокойство, които са довели до отключване на заболяване на щитовидната жлеза. Наложило се да приема медикаменти, като към настоящия момент, ищецът е лишен от опора, закрила и сигурност в живота. В. В. се затворил в себе си и напускал самоволно учебните занятия. Смъртта на И.А. се отразила неблагоприятно и на сива му А.. Той бил стресиран, тъжен и съкрушен от загубата. Г. е била само на 41 дни, когато баща й е починал, като след 4 внезапната му смърт, тя е лишена от възможност да познава и общува със своя баща.