Решение № 402 от 19.05.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Видин, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Мила Ц. Петрова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20221320100743 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375 , със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”, ул.

„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с която против К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

******, ул. ******, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2015 г. в гр. Видин бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2064090, между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” /УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответникът К. В. К. в качеството му на кредитополучател. По силата на договора, кредиторът отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в общ размер на 42 000 лв., от които чиста стойност на кредита 40 000 лв. и такса за разглеждане на кредита 2000.00 лв. Кредитополучателят се задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и да го върне ведно е дължимите лихви. Посочена е сметката, по която се усвоява кредита. Редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 12,50 % /дванадесет цяло и петдесет стотни/ годишно. Годишният процент на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит в размер на 19,45%.

Сочи се, че след усвояване на кредита, длъжникът не е извършвал плащания, останала непогасена сума по кредита в общ размер на 44 234.20 лв., от които: 41 360.42 лв. – главница и 2873.78 лв. - договорна лихва. Съгласно условията по сключения договор, ответникът се е задължил да погасява задължението си на 60 месечни вноски ежемесечно, считано от 21.12.2015 г. Месечната вноска включва изплащане на главницата и лихвата, като всяка е в размер на 1014.88 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 21.11.2020 г.

Излага се, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 25.07.2016 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задълженията на К. В. К., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. било изкупено от 1 ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Поддържа се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, до ответника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

Уведомлението е изпратено на ответника по пощата е обратна разписка на посочения от него адрес в договора за кредит, а именно гр. ******, ул. ******. Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия било върнато в цялост, като причина за понеполучаването му било отразено „непотьрсено“. Към исковата молба е приложено уведомлението, изходящо от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като се иска същото да бъде връчено на ответника с връчване на преписа от исковата молба.

Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 4855.88 лева, представляваща частично главница за периода от 21.12.2015 г. - 21.08.2016 г., от общо изискуема главница в размер на 41360.42 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.1 1.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Релевирано е възражение за погасяване по давност на процесните суми. Оспорено е приложеното по делото уведомление за извършената цесия. Оспорени са подписите, положени от ответника в договора за потребителски паричен кредит, като ответникът твърди, че същите не са положени от него.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - Видин е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. В.

К. да заплати на кредитора следните суми: 4855.88 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 97.12 лева – държавна такса. В законния срок срещу заповедта е подадено възражение от длъжника.

След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и дадени указания на заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.

Видно от доказателствата по делото на 30.11.2015 г. в гр. Видин бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ /УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника в качеството му на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на 42000.00 лева, от които чистата стойност на кредита е 40 000.00 лева и такса за разглеждане на кредита 2000.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и да го върне, 2 ведно с дължимите лихви. Кредитът се усвоява по сметка № BG68UNCR70001522473113.

Редовната главница се олихвява с лихва в размер на 12.50 % годишно. Годишният процент на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на 19.45 %. След усвояване на кредита, ответникът не е извършвал плащания, останала е непогасена сума по кредита в общ размер на 44234.20 лева, от които 41360.42 лева – главница и 2873.78 – договорна лихва. Съгласно условията по сключения Договор за потебителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. ответникът се е задължил да погасява задължението си на 60 месечни вноски ежемесечно, считано от 21.12.2015 г. Месечната вноска включва изплащане на главницата и лихвата, като всяка е в размер на 1014.88 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 21.11.2020 г.

Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключението си, че кредитополучателят по Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. е усвоил сумата от 42000.00 лева безкасово, като сумата е постъпила по негова сметка в

„УниКредит

Булбанк“

АД с

IBAN

BG68UNCR70001522473113 на 30.11.2015 г., след което от сметката на кредитополучателят кредиторът е превел 2000.00 лева за такса за разглеждане на кредит. Вещото лице е установило от представената му справка, че ответникът е внесъл по кредита три суми, както следва: на 21.12.2015 г. – 284.50 лева, на 04.01.2016 г. – 732.87 лева и на 21.01.2016 г. – 287.13 лева. Общо внесените по сметка на цедента суми от длъжника са 1304.50 лева, докато по сметка на цесионера /ищеца/ длъжникът не е извършвал плащания, свързани с процесния кредит. Вещото лице сочи, че размерът на неиздълженото задължение на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.02.2022 г. е 41360.42 лева – главница с настъпил падеж. Неизплатените договорни лихви съгласно първоначалния погасителен план към 15.02.2022 г. са в размер на 14228.53 лева.

Размерът на дължимата главница за периода от 01.12.2015 г. до 21.08.2016 г. с настъпил падеж е 4855.88 лева. Размерът на дължимата главница за периода от 21.12.2015 г. до 21.08.2016 г. също е 4855.88 лева, като сумите са равни, тъй като между 01.12.2015 г. и 21.12.2015 г. няма падежна дата по главницата на кредита.

Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 25.07.2016 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението на ответника К. В. К., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.

С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощил цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведоми ответника, за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчано писмо, съдържаща уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес, но писмото било върнато в цялост, оформено като „непотърсено".

По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до длъжника, което не е връчено, видно от данните в тази връзка в исковата молба, в която е посочено, че уведомяването ще се осъществи с връчването й.

3

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Възраженията на ответника за липса на надлежното му уведомяване за извършената цесия е неоснователно по следните съображения:

За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че ответникът е в забава и периода на забавата.

В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса.

Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 25.07.2016 г. и приложенията към него, по силата на които са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл.

99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

От приетото по делото доказателство е видно, че цедентът е изпратил на ответника уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за кредит адрес, което при данните в исковата молба не е получено.

Разпечатката съдържа 44 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff2000ae-7338-4293-9c04-278ccb188184