Определение № 402 от 07.05.2024, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Велико Търново, 07.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20244110200501 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.243, ал. 4-6 от НПК:

Постъпила е жалба от В. В. С. срещу постановление на прокурор от Районна прокуратура гр. Велико Търново от 06.12.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № ЗМ - 47/2023 г. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново, преписка № 2254/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Велико Търново.

Като се запозна с представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице, тъй като жалбоподателят е лице което има правен интерес от обжалване. С ТР № 1/2013 г. ОСНК, ВКС уеднакви разнопосочната съдебна практика на съдилищата в страната относно настъпването на подлежащи на обезщетение вреди от престъплението по чл.

172б от НК и относно възможността ощетените ЮЛ и притежатели на правото на марка да се конституират като граждански ищци в наказателното производство. Мотивите изложени в ТР безспорно са приложими и относно чл.172а, ал.1 от НК, доколкото се касае за престъпление против интелектуалната собственост, с които се засягат интересите на носителите на авторско или сродно на него право. Становището на ВКС е, че във всички случаи на нарушено право на интелектуална собственост се презюмират икономически последици за ощетените ЮЛ и ФЛ от засягането на едно по своя характер нематериално право.

По преписката не са налице

1 доказателства за връчване или съобщаване на ожалваното постановление на жалбоподателя, поради което следва в интерес на същия да се приеме, че жалбата му е в срок.

Досъдебното производство е образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК за това, че на 19.12.2022 година в хотел Янтра град Велико Търново е възпроизведен чужд обект на авторско право, като е изпята песента „Огън от любов“, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право - престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.

Наблюдаващият фактическа обстановка: прокурор е приел за установена следната

Песента „Огън от любов“ била записана за първи път в БНР през 1985 г. под сигнатурен номер 35/22467 с автор на текста ** и композитор **, с изпълнители **. БНР е продуцент на песента „Огън от Любов“. В „Музикаутор“ - дружество, което извършва колективно управление на авторски права върху песента „Огън от любов", като носители на авторските права са посочени лицата **, като наследници на композитора **, В. С. носител на права върху текста, **, като автор на аранжимент, ** - автор на аранжимент и ** - автор на аранжимент. В. С., като носител на правата върху текста на песента е вписан на 23.09.2020 г.

Отношенията на ** и В. С. били свързани с организиране на концерти и издаване на компактдискове. През 2020 г. ** установила, че В. С. разпространявал без нейно знание и съгласие компактдискове съдържащи песни с нейно изпълнение. ** подала жалба в СРП, за което на 20.10.2020 г. било образувано досъдебно производство № 325/2020 г. за престъпление по чл.172а от НК.

Няколко месеца след като ** била подала жалба в СРП срещу В. С., той започнал да придобива авторските права върху повечето от песните, които изпълнявала ** сред които и песента „Огън от любов“. По инициатива на В. С., на 18.09.2020 г. авторът на текста ** подписал договор за отстъпване правата върху литературно произведение за отстъпване на авторски права на песните, чийто автор бил той и които били изпълнявани от **. Според **, В.

С. му обяснил, че по този начин искал да помага на български естрадни изпълнители, издавайки им дискове. Поради изложените пред него аргументи, ** се съгласил да преотстъпи авторските права на своите песни на 2

В. С., тъй като бил приятел със ** и по този начин вярвал, че ще й помогне.

Различните намерения на В. С., от тези изложени пред **, се установяват по досъдебното производство от показанията на ** - автор на песента „Бяла въздишка“, която твърди, че при разговор със съпруга й, В. С. заявил, че „искал да използва авторските права върху песента за други цели”.

След като придобил авторските права върху част от песните изпълнявани от **, с нотариална покана от 24.09.2020 г., чрез нотариус ** рег.№269 на 28.09.2020 г., В. С. забранил на ** да изпълнява песните, на които бил придобил авторските права. ** считала, че дори и В. С. да притежава авторските права върху част от песните, които тя изпълнявала вкл. песента „Огън от любов“, той нямал право да й забранява да изпълнява тези песни поради което на 18-19.12.2022 г. на коледно парти в хотел „Янтра“ гр.Велико Търново **, съвместно с ** изпълнила песента „Огън от любов“.

При така установената фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е приел от юридическа страна, че ** има право да изпълнява песента „Огън от любов“ в продължение на 50 години от първото й изпълнение независимо на кого принадлежат авторските права и не е извършила престъпление по чл. 172а ал. 1 от НК и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1, чл. 242 и чл. 199 НПК е прекратил наказателното производство.

Съдът счита, че досъдебното производство е водено всестранно и са събрани необходимият набор от писмени и гласни доказателства, достатъчни за обоснован извод относно приетата за установена фактология. Всички доказателства, разгледани в тяхната съвкупност водят извод за нейната доказаност. Не се налагат събиране на допълнителни доказателства, тъй като събраните до момента са категорични и безспорни.

Според съда правилно наблюдаващият прокурор е приел, че деянието не осъществява състава на престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.

Жалбоподателят В. С. не притежава авторските права върху песента „Огън от любов". Той упражнява авторските права върху текста на посоченото произведение по силата на договор с правоносителя, описан погоре. В този смисъл е налице съавторство върху песента „Огън от любов“, като жалбоподателя е носител на правата върху текста (литературното произведение), **, като наследници на композитора ** върху музиката, **, 3 като автор на аранжимент, ** - автор на аранжимент и ** - автор на аранжимент.

В случаите на съавторство, съгласно чл.8, ал.3 от Закона за авторското право, след като е дадено съгласие за използването на произведението по определен начин или има разрешение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин. Предвид факта, че песента „Огън от любов“ вече има дадено от авторите съгласие за използването им, в т.ч. чрез публичното им изпълнение или излъчването им още преди десетилетия и тези произведения са били използвани безпрепятствено до момента, забрана от отделен съавтор може да се даде само при наличие на основателна причина за това. По делото не са налице доказателства или пък твърдения за такава причина. Освен това музиката и аранжимента на една песен, от една страна, и текста, от друга според съда не са части със самостоятелно значение, но дори и да се приемат за такива по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗАПСП всеки съавтор да може да разреши самостоятелното използване на своята част, то това може да става само ако последното не пречи на използването на общото произведение.

Следва да се има предвид и разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗАПСП съгласно който авторите на литературен текст, който е бил използван без тяхно съгласие на основание чл. 7, буква "б" от Закона за авторското право от 1951 г. за свързване с музикално произведение, не могат да се противопоставят на по-нататъшното използване на музикалното произведение заедно с този текст, ако то е било вече разгласено с него. По аргумент от посилното основание не е допустимо противопоставяне и когато текстът е бил използван със съгласие на носителя на авторските права върху него за свързване с музикално произведение, какъвто е настоящия случай.

По изложените съображения съдът приема, че правилно наблюдаващия прокурор е приел, че не е налице състав на извършено престъпление по чл.172а, ал.1 от НК. Макар съдът да приема друга правна обосновка за това, окончателният извод за липса на извършено престъпление е правилен и по тази причина следва обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура гр. Велико Търново от 06.12.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № ЗМ - 47/2023 г. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново, преписка № 2254/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Велико Търново.

Определението на съда подлежи на жалба и протест пред ВТОС в седемдневен срок от уведомяване на ВТРП и жалбоподателя.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5