Решение № 21 от 22.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000285 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 88 от 01.03.2023 г., постановено по търг.д. № 399 по описа за 2022 г., Окръжен съд Пловдив е:

- осъдил ЗД „Б. И.“ АД да заплати на М. Д. Ш. сумата от 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените по вина на водача на лек автомобил „Ф. Г.“ с регистрационен № * **** **, М. И. А., неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените му увреждания в резултат на състояло се на 27.08.2018 г., около 10:30 часа, на главен път * - **** км. + *** км. П. - С., обл. П., ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 2123/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022г до окончателното изплащане;

- отхвърлил акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по - ранен период от 27.08.2018 г. до 01.02.2022 г. включително.

– Осъдил ЗД „Б. И.“ АД да заплати на М. Д. Ш. и М. Н. Ш., сумата от 8913 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените по вина на водача на лек автомобил „Ф. Г.“ с регистрационен № * **** **, М. И. А., имуществени 1 вреди поради тоталното унищожаване на притежавания от тях автомобил с марка „Г. У.“ и регистрационен № ** **** **, участвал в произшествието на 27.08.2018 г., около 10:30 часа, на главен път * - **** км. + *** км. П. - С., обл. П., ПТП, за което водачът М. И. А. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 2123/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ведно със законната лихва от датата, на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното й изплащане;

- отхвърлил претенцията до пълния й предявен размер от 10 000 лв, както и за претендирания по-ранен период на акцесорното вземане за законна лихва върху нея от 27.08.2018 г. до посочения бъдещ момент, свързан с прекратяване регистрацията на автомобила.

- осъдил ЗД „Б. И.“ АД да заплати на М. Д. Ш. и М. Н. Ш. сумата от 4 410 лв. - разноски по съразмерност.

– осъдил М. Д. Ш. и М. Н. Ш., да заплатят на ЗД „Б. И.“ АД сумата от 68 лв. - разноски по съразмерност.

- осъдил ЗД „Б. И.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 1 952.52 лв. - за държавна такса и депозит вещи лица.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗД „Б. И.“ АД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на първия ищеца сумата за разликата над 20 000 до присъдената сума от 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която е осъдено да заплати на двамата ищци разликата над сумата 1000 лева до присъдената сума от 8913 лева – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху присъдените разлики. В жалбата е изразено становище, че в обжалваните части решението е неправилно, поради което се иска да се отмени решението в обжалваните му части и да се отхвърлят исковете за посочените разлики, както и да се присъдят направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемите М. Д. Ш. и М. Н. Ш. чрез процесуалния си представител изразяват становище, че решението на Окръжен съд Пловдив е правилно, поради което се иска същото да се потвърди, както и да им се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е било образувано по предявени от М. Д. Ш. и М. Н. Ш. против ЗД „Б. И.“ АД обективно и субективно активно предявени искове за заплащане на М. Д. Ш. на сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 27.08.2018 г., на главен път * - **** км. + *** км. П. - С., обл. П., по вина на водача на лек автомобил „Ф. Г.“ с регистрационен № * **** **, М. И. А., застрахован при ответника, както и за заплащане на сумата от 10 000 лв. в полза на двамата ищци, за понесени от тях имуществени вреди поради тоталното унищожаване на притежавания от тях автомобил с марка „Г. У.“ и регистрационен № ** 2

**** **, участвал в произшествието, ведно със законна лихва върху всяка една от двете суми, считано от датата на инцидента - 27.08.2018 г. до окончателното им изплащане.

Исковете се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

На 27.08.2018 г., около 10:30 часа, на главен път * - ***** км. + *** км.

П. - С., обл. П., при управление на лек автомобил „Ф. Г.“ с регистрационен № * **** **, М. И. А. е нарушил правилата за движение по пътищата, навлизайки в насрещната лента за движение и удряйки се в насрещно движещия лек автомобил с марка „Г. У.“ и с рег. № **********, управляван от М. Ш., вследствие на което са причинени телесни повреди на водача този автомобил, както и вреди на самото МПС.

Установено е безспорно, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на „Ф. Г.“ с регистрационен № * **** ** - М. И. А., който с влязла в сила присъда № 260009/28.01.2021 г., постановена по НОХД № 2123/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е признат за виновен за извършеното деяние, в резултат на което е настъпило описаното ПТП и му е наложено съответното наказание.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 ГПК.

Установено е, че в резултат от произшествието, на М. Ш. са били причинени контузии на главата, гръдния кош, корема, крайниците, счупване на дясната ябълчна кост с разместване, порезни рани на лява ръка.

След инцидента, пострадалият е бил приет в болница за наблюдение и консервативно лечение през периода от 27.08.2018 г. до 30.08.2018 г., след което е насочен за оперативно лечение на счупването на ябълчната кост.

Според заключението на КСМАТЕ, счупването на дясната ябълчна кост с разместване, наложило оперативното й възстановяване, което е проведено в същата болница, през периода от 11.09.2018 г. до 14.09.2018 г.

От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на действително претърпените от първия ищец неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с продължителен физически и психически дискомфорт поради обстоятелството, че за периода на възстановяване той не е бил в състояние да се обслужва сам. Освен това, предвид анатомичното разположение и функции на дясната ябълчна кост, счупването й е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, като след оперативното й наместване до пълното му възстановяване, пострадалият не е могъл да се храни пълноценно.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покрива от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № **/**/************, валидна от 22.12.2017 г. до 22.12.2018 г., сключена 3 между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество.

Основният спор е за размера на дължимите обезщетения за причинените на ищците неимуществени и имуществени вреди.

В тази насока жалбоподателят поддържа възражения, че определеният от първоинстанционният съд размер на застрахователното обезщетение е силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените от ищцата вреди.

Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди, поради следното:

Обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед конкретните твърдения на ищцата неимуществени и имуществени вреди, които са пряка последица от процесното ПТП.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.

В случая е безспорно установено, че физическите болки и страдания от претърпяната травма, неудобствата и ограниченията, съпътстващи възстановяването на ищеца са ограничили физическата му активност, способността му да се обслужва нормално. Следва да се отчетат също и неблагоприятните последици вследствие допълнително извършената оперативна интервенция за намесване на счупената ябълчна кост, възстановяването от която е продължило за период от около 2-3 месеца, през който ищецът, освен болките, е изпитвал е значително неудобство от невъзможността да се храни и да общува пълноценно с близките си.

Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов, социален дискомфорт; продължителност и сложност на лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период, прогноза на възстановяване и пр., при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. Сравнени с предходната и следващата годината на увреждането периоди, някои икономически показатели като минимална и средна работна заплата, както и застрахователните лимити за застраховките гражданска отговорност бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г. спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. - 2,3 % , съответно – 3.7 %, което в обобщение е индикация за подобряване на икономическото състояние в страната.

4

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца М. Ш. неимуществени вреди, настоящият състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществените вреди в размер от 35000 лева представлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В този смисъл обжалваното решение в тази част е правилно и следва да се потвърди.

По иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди:

Безспорно установено е, че при настъпилия челен удар между управлявания от делинквента автомобил „Ф. Г.“ и този на ищците - „Г. У.“, и двата автомобила са били увредени. Според приетото е неоспорено заключение на КСМАТЕ, вследствие произшествието на л.а. „Г. У.“ са нанесени значителни повреди, чието възстановяване възлиза на 8700.12 лева.

Тъй като, според същото заключение стойността на същия автомобил към датата на произшествието е възлизала на 9263 лева, стойността на щетите надхвърля 70% от тази стойност, поради което и съгласно с нормата на чл.

390, ал.2 КЗ в случая е налице тотална щета за това МПС.

На база на определената със заключението пазарна стойност на автомобила е определен и действителния размер на имуществените вреди – като разлика между стойността му и цената, която собствениците биха получили след дерегистрацията му и продажба за скрап /9263 – 350 = 8913/.