Определение № 3011 от 19.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3011 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503197 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 36395/28.11.2023г. на Р. Т. К., ЕГН ********** чрез адв. И. Н. против определение № 12160 от 24.10.2023г., постановено по гр. д. № 10867 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., с което връща искова молба, подадена от Р. Т. К., ЕГН 3401123773 против В. Д. К., ЕГН **********, като недопустима и прекратява производството по гр. д. № 10867 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр. с.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението.Търси се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.

Пред районния съд е бил предявен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне, поради пълно неизпълнение, до размера на 5/16 ид. части за ищцата, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 27.05.2010г., инкорпориран в нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 160, том I, рег. № 2353, дело № 153 от 27.05.2010г. на Л.Т.-нотариус с район на действие Пловдивски районен съд, рег. № *** с вх. № 11216 от 27.05.2010г., акт № 236, том 5 на СВп при РС Пловдив, между Р. Т. К., ЕГН ********** от една страна като прехвърлител и В. Д. К. от друга страна като приобритател, по силата на който договор са прехвърлени 5/16 ид. ч. от подробно описани 3 недвижими имота.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че с нот. акт за доброволна делба на недвижим имот № 160, том I, рег. № 2353, дело № 153 от 27.05.2010г., е прекратена съсобствеността по отношение на процесните 3 недвижими имота, като същите са поставени в общ дял на В. К. и А.К., като за уравнение на дела на Р. К., който бил 5/8 ид. части от имотите, В. К. и А.К., поели задължението да я издържат и гледат до края на живота й, като й осигурят всичко необходимо за мирни и спокойни старини.Освен това ищцата си запазила и правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на целия първи етаж от недвижимия имот.Твърди се, че през времето след извършване на сделката, фактически грижи, в т. ч. и издръжка, е престирал единствено А.К., но не и ответницата по делото.Същата живяла продължителен период от време извън България – от 2009г. до 1

2019г., като се връщала рядко и за кратко и практически не поддържала почти никакви връзки с ищцата, още по-малко пък се грижила за нея или пък и е предоставяла някаква издръжка.Предвид напредналата възраст на ищцата, същата имала нужда от постоянни грижи и присъствие на близки хора, от парични средства за лекарства и за живот, което не се осъществявало от ответницата.Липсата на каквато и да е дължима престация от страна на ответницата, обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на иска за разваляне на сключения алеаторен договор по отношение на нея.

По реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който са направени възражения по съществото на предявения иск.Постъпила е и насрещна искова молба, с която е предявен иск за трансформиране на задължението по процесния алеаторен договор в паричния му еквивалент.

С разпореждане № 23827 от 22.09.2023г. първоначалната искова молба е оставена без движение като нередовна.Указано е на ищеца по нея в дадения от съда срок, да обоснове правния си интерес от предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД само против В. Д. К., при положение, че се твърди, че задължението на двамата длъжници по договора за гледане и издръжка е общо и неделимо и същото се изпълнява от другия солидарен длъжник по алеаторния договор - А.К..

В изпълнение на указанията в срок е постъпила молба по делото, в която се уточнява, че е налице неизпълнение по процесния договор, тъй като частичното изпълнение се приравнява на неизпълнение.Поддържа се, че поетото с договора задължение е делимо.Твърди се, че полаганите грижи и даваната издръжка от другия солидарен длъжник, не са достатъчни и не удовлетворяват нуждите на ищцата в пълен обем.

Според районния съд съдържащото се в исковата молба и в уточняващата молба твърдение, че: „през времето след извършване на сделката, фактически грижи, в т. ч. и издръжка, е престирал единствено А.К., но не и ответницата“, недвусмислено сочи, че е налице твърдение/признание за изпълнение от обективна страна на поетите задължения в уговорения обем /издръжка и грижи /гледане/, макар и само от единия солидарен длъжник.Липсват твърдения за конкретно поети /отделно от общо поетите, заедно със сина й/ и неизпълнени от ответницата задължения, обуславящи интерес от разваляне на договора само по отношение на нея и само за част от възложения в общ дял имот.Поради това районният съд е намерил, че от изложените в подкрепа на главния иск твърдения, не може да се извлече наличието на правен интерес за ищцата от частичното разваляне на договора за доброволна делба по отношение само на единия съделител – ответницата Р. К. и поради това иска е недопустим.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

Безспорно е, че дължимата престация по алеаторния договор е неделима по характер и изпълнението от единия длъжник в пълния уговорен обем, респ. липсата на изпълнение от някой от другите длъжници, не може да доведе до разваляне на договора на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение, а отношенията между солидарните длъжници се уреждат по реда на чл. 127 от ЗЗД – в този см. и ТР № 6/2011г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай ищцата действително твърди, че след извършване на сделката фактически грижи, в т. ч. и издръжка, е престирал единствено А.К., но също е посочила, че с оглед напредналата си възраст има нужда от постоянния грижи и присъствие на близки хора /същата е на 89 години/, от парични средства за лекарства и за живот.С оглед на това не може да бъде споделен изводът на районния съд, че ищцата признава пълно изпълнение по договора от страна на другия длъжник, както не може да бъде споделен и изводът за липса на правен интерес от предявяването на иск срещу ответницата.

В допълнение следва да се посочи, че договорът за издръжка и гледане е ненаименован, същият не е уреден в закона, съотв. няма и изрична правна норма, предвиждаща задължителното участие на двамата длъжници по такъв вид правоотношение.Това не следва и от естеството на спора, тъй като при искове, предявени срещу солидарни длъжници, е налице обикновено, а не необходимо другарство.В случая по начина, по който е предявен искът – твърди се неизпълнение на един от двамата длъжници и се иска разваляне на договора само по отношение на него и спрямо неговата част от придобитото, не се рефлектира върху правата на другия длъжник и доколкото ищцата излага твърдения, че той е изпълнявал съобразно договореното, тя няма правен интерес да го въвлича в правния спор и не желае правната последица на развалянето на договора спрямо придобитите от него права.Това разбиране е в съответствие с диспозитивното начало в 2 процеса, а въпросът дали при неизпълнение на един от длъжниците е налице частично неизпълнение и съответно основание за разваляне на договора за неговата част, е въпрос по същество на спора, за разрешаването на който не е необходимо задължителното участие в процеса и на другия длъжник /в този см. решение № 22 от 23.02.2023г. на ВтАС по в. гр. д.

№ 300/2022г./.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12160 от 24.10.2023г. на РС Пловдив, XVIII гр. с., постановено по гр. д. № 10867 по описа за 2023г. на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3