Решение № 327 от 16.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. П., 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети С. през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500414 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №148 от 13.02.2023г. постановено по гр.д.№20225220102216 по описа на съда за 2022г. Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от П. С. В., ЕГН- ********** от гр. С., ул. „Т." №*, офис *, Б. ц. Е. , срещу „В.- ПС“ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление - гр. В., ул. „** - та" №**, общ. С., обл. П., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на П. С. В., ЕГН- ********** срещу длъжника „В.- ПС“ЕООД, ЕИК- ********* , възникнало на основание чл.36,ал.3 от Закона за адвокатурата и представляващо главница за адвокатско възнаграждение в размер на 5212.00 лв. /пет хиляди двеста и дванадесет лева/, определено с Решение на Адвокатски съвет- Ямбол с Протокол №13 от 16.12. 2021г., за която сума е издадена Заповед №602 от 06.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

1

№957/2022 г. по описа на РС- П. и е обезсилена Заповед №602/06.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№957/2022г. по описа на РС- П.. Със същото решение е осъден П. С. В., ЕГН********** от гр. С., ул. „Т." №*, офис *, Б. ц. Е., ДА ЗАПЛАТИ на „В.ПС“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление - гр. В., ул.

„** - та" №**, общ. С., обл. П., сторените съдебно- деловодни разноски по производството в размер на 1000.00лв. /хиляда лева/, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№5174 от 02.03.2023г. от ищеца П. С. В. чрез пълномощника си адв. Г. М.. Твърди се, че молителят в заповедното производство и ищец в процеса адв. П. В. като правоспособен адвокат е оказал услуга на ответното дружество-длъжник по търг.д.№109/2019г. по описа на ОС-Русе по изготвяне на искане за обезпечение на бъдещ иск с размер на претенцията от 80425.68лв, като производството е приключило с налагане на обезпечителни мерки, както и е изготвил искова молба с размер на претенцията /материален интерес/ от 80499.87лв и процесуално представителство пред ОС-Русе /първа инстанция/,като производството приключва с решение в полза на клиентадлъжник в настоящото производство. Твърди се, че предвид особеността на производството ищецът се съгласява да заведе иска без да е получил предварително възнаграждение и без да е сключил договор за адвокатски услуги и че същият многократно е настоявал да бъде сключен писмен договор съгласно ЗА, като клиентът му отказвал да признае разноски и да сключи писмен договор за хонорара. Поради недоказаност на хонорара съдът приел, че същият не следва да бъде заплатен от загубилата страна. Счита, че така трудът на ищеца останал незаплатен. Твърди, че с изходящо съобщение от електронната си поща от 19.11.2020г. ищецът е поканил ответната страна да заплати суми-1.Адвокатско възнаграждение за една инстанция от 2540лв, формирано при интерес от 10000лв до 100000лв-830лв плюс 3% за горницата над 10000лв/ 830лв +1712.49лв/. и 2.Транспортни разходи - С.-Русе-С.97л.дизел х 2.18лв =211.46лв. Твърди, че процесните суми не са заплатени на ищеца. Твърди се, че ответникът е поканен отново на 19.11. и на 14.05.2021г. да заплати уговорената устно сума, представляваща половината от реално дължимите суми отново без резултат, при което ищецът е сезирал Съвета на АК-Ямбол с искане с вх.№49 от 22.11.2021г. за определяне на 2 възнаграждение в искания размер, като на заседание от 16.12.2021г. Адв.СЯмбол се произнесъл с решение, като определя общо възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗАдв. във връзка с чл.7 ал.7 и във връзка с ал.2 от НМРАВ №1 от 09.07.2004г. както следва- 1.1738лв за изготвяне на искане за обезпечаване на бъдещ иск с вх.№2976 от 08.04.2019г. по описа на ОС-Русе и процесуални действия по обезпечение на бъдещ иск, с материален интерес по обезпечението за сумата от 80425.68лв; 2. 2132лв за изготвяне на искова молба и процесуално представителство по търг.д.№109/2019г. по описа на ОС-Русе по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД с материален интерес по иска от 53405.08лв и 3. 1342лв за изготвяне на ИМ и процесуално представителство по търг.д.№109/2019г. по описа на ОС-Русе по иск с правно основание чл.86 ал.1 ,предл.1 от ЗЗД с материален интерес по иска от 27094.79лв. или общ размер на търсеното възнаграждение от 5212лв.

Твърди се, че по делото са били изложени възражения в подкрепа на вземането в посока, че всички фактически и процесуално действия от страна на ищеца са извършвани съобразно изискванията на ЗАдв., по надлежния ред, навреме и качествено, незабавно е давал мнение за завеждане на иск, благодарение на знанията му и компетентност, като искът по материалното вземане по търг.д. №109/2019г., е подаден в последния ден преди изтичането на давността на вземането, с което била прекъсната давността и вземането на клиента му станало събираемо и е признато от съда. Твърди се, че ищецът е извършил услуга предвид на посочените необичайни обстоятелства, воден от желание да удовлетвори клиента си, доколкото двамата не се намирали на едно и също място, без да сключи договор и да получи предварително плащане. Допълва, че правото да се получи заплащане за оказаните услуги не се преклудира с извършване на първото процесуално действие без надлежно сключен договор и при забраната според чл.35 от ЗА защитникът да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини, дори и да не бъде заплатено на адвоката. Счита, че в случая е налице неизпълнение от ответника на задължението си за заплащане по договор за адвокатска защита, като в хипотеза когато такъв договор не е сключен, законът дава възможност на адвоката да се определи минимално възнаграждение по НМРАВ независимо от волята на клиента. Счита, че в случая протоколът от Адв.С-Ямбол следва да се счита като заместващ волята на страните и доколкото в отношенията 3 между страните няма забележки относно качеството, бързината или компетентност на адвоката, обуславящи право на задържане на възнаграждението или друг вид отговорност-материална или дисциплинарна, като редът за търсене на подобна отговорност би бил през съответния дисциплинарен орган, но не и чрез самоволно неплащане на хонорара на адвокатското защита. Счита, че обжалваното първоинстанционно решение е издадено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и по същество е неправилно като се моли да се отмени и се уважи исковата претенция. По повод на извода на съда за недоказаност на вземането по основание и размер ищецът прилага кореспонденция между него и А. К., /разпитан като свидетел/, за изпратени на ищеца от лицето документи по делото, от 18.03. и от 29.03.2019г. несъобразена от исковия съд, вместо което дал превес на показанията дадени от свидетелите. Коментират се и допустимостта на свидетелските показания при доказване на плащане и погасяване на задължение в размер над 5000лв, като счита че съдът неправилно е допуснал доказване чрез свидетелските показания -чл.164 ал.1 от ГПК, поради материален интерес по-висок от посочения в чл.165 ал.1 от ГПК. Самоличността на допуснатите от съда свидетели не била посочена в отговора на ИМ нито фактите, които ще установяват представляващо според жалбоподателя нарушение на чл.156 ал.1 и ал.2 от ГПК и въпреки възражението на ищеца за недопускане на доказателствените искания на ответника, като развитите писмени бележки на ищеца с №778 от 12.01. 2023г. не били взети в предвид от съда, вместо което съдът кредитирал устните показания на свидетеля В.Н.К, признал, че управителят на ответника бил брат на съпругата му, от което се навежда извода за очевидна заинтересованост от изхода на процеса, като съдът възприел техните показания така както са записани без да вземе предвид съображенията на ищеца, фактите и твърденията му доказващи неговите претенции. На трето място, по възприетото от съда, че е налице изпълнение на задължение за правна помощ чрез фактура №255 от „С. А. Е. С.“ към „А. Е.“ ЕООД без да даде възможност на ищеца да възрази или изложи съображения за обратното, възприемайки, че посочената фактура е годна да погаси задължението между адв. П. В. и ответника, се поддържа, че съдът без да изследва съдържанието на фактурата, която е издадена за услуга “ Такса регистрация на фирма З. 1 ООД и държавни такси и без да е установил, че се касае за съвсем друго различно 4 правоотношение. В тази връзка се прилагат към въззивната жалба документи от Търговския регистър, удостоверяващи времето и факта на регистрация на дружество „З. 1 ООД, учредено от адв.П. В. в качеството му на адвокат пълномощник, като случаят се отличавал с особена сложност и че се касае за доказване на чуждестранно дружество-съдружник в новосъздаваното дружество като адв.В. организирал обстоятелствена проверка от чуждестранен регистър при нотариус, внесъл сумите в набирателната сметка от свое име, и извършил всичко качествено и в срок, за което исковият съд не дал възможност на ответника да изясни този факт и го е възприел единствено по показанията на заинтересовани и недопустими по процеса свидетели.

Счита, че съдът е дал ход на делото без да изясни от фактическа и правна страна изпълнението чрез фактура №255. Прилага писмени доказателства в 4 /четири/ пункта предхождащи по време предявяване на исковата претенция пред РС-П. от 15.07.2022г.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна „В.-ПС“ЕООД, с вх.№16210 от 03.07. 2023г. чрез адв. Б. Д., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество.

Отговаря се на всички доводи изложени във въззивната жалба, като се акцентира на свидетелските показания, отбелязва се факта на въведени нови факти с жалбата във връзка с твърдяната кореспонденция между него и А. К., както и по допустимостта на свидетелските показания, включително и значението на процесната фактура №255- момента на издаването й и какви факти и обстоятелства се установяват чрез нея. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските направени от дружеството във въззивното производство. Оспорва се приемането като доказателства на приложените с жалбата писмени документи.

Доказателственото искане е оставено без уважение поради настъпила преклузия и липса на обективни основания за непредставянето на документите в производството пред първата инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на П. С.

В., с вх.№5174 от 02.03.2023г., както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна-„В.-ПС“ ЕООД, ЕИК-********* с вх.№16210 от 03.07.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

5

Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.410 от ГПК и с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и по чл.258 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба против “В. -ПС“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.В., ул.“Д. " №**, община С., обл.П., ищецът П. С. В., адвокат от АК-Ямбол, с личен номер от Единен регистър на адвокатите при ВАС №**********, с ЕГН-**********, твърди, че той ищецът е правоспособен адвокат, регистриран в Ямболска адвокатска коления, който е оказвал услуги на ответното дружество-длъжник по търговско дело №109/2019г. по описа на Окръжен съд Русе, както следва:1.Изготвяне на искане за обезпечение на бъдещ иск с размер на претенцията /материален интерес/ -80452.68лв, производството по което приключва с налагане на обезпечителни мерки; 2. Изготвяне на искова молба с размер на претенцията /материален интерес/ от 80499.87лв и процесуално представителство пред Окръжен съд Русе/една инстанция/, като производството завършва с решение в полза на ответното дружество по предявения иск.