Решение № 482 от 20.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Пазарджик, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20255200100367 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявен иск от Е. Г. Д. от гр.Пазарджик против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ .

Твърди се,че против ищеца е водено досъдебно производство № 1437/2016 г. по описа на РУ - МВР - Пазарджик и преписка вх. №2453/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, като на 02.02.2017 г. му е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 293а от НК.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 16.03.2017 г. наказателното производство било прекратено на основание чл. 2 1 ал. 1 т. 1 от НК, но с определение N238/07.04.2017г.по ЧНД N499/2017г.по описа на Районен съд - Пазарджик, цитираният прокурорски акт е бил отменен, а делото върнато на Районна прокуратура - Пазарджик за изпълнение на дадени указания.

По внесен от Районна прокуратура - Пазарджик обвинителен акт от 04.06.2018 г.против ищеца било образувано НОХД № 915/2018 г., по описа на Районен съд -Пазарджик, по което са проведени общо седем съдебни заседания.

1

На 18.03.2019г. спрямо Е. Г. Д. била произнесена осъдителна присъда №43/2019 г., с която същия признат за виновен за това, че в гр.Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила на 13.07.2015г. съдебен акт -Присъда № 70 по НЧХД № 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в продължение на една година от влизането му в сила - от 13.07.2015г.до 13.07.2016 г., не е изпълнил задължението си към кредитора Н. Б.

Николов ,а именно да му заплати сумата в размер общо на 3614 лв., от които главница - 3000 лева и законна лихва - 614.38 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането,въпреки наличието на имущество и парични средства за това, поради което и на основание чл. 293а от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 57 ал.1 от НК е осъден и му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от седем месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 216.60лв. , както и съдебноделоводни разноски в размер на 40,00 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка па РС-Пазарджик.

Против цитираната по-горе присъда от ищеца е депозирана въззивна жалба , по която в Окръжен съд е образувано ВНОХД N 368/2019 г.С присъда

№41/17.09.2019г.присъдата,постановена от районния съд била изцяло отменена и ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В установения от закона срок

Окръжна прокуратура Пазарджик е подала касационен протест против посочената присъда на въззивния съд, като е поискала отмяната й, и признаването на ищеца за виновен по така повдигнатото му обвинение.

В резултат на подадения касационен протест наказателното производство против ищеца е продължило по к. н. дело № 50/2020 г. по описа на ВКС, който със свое окончателно решение № 33/07.05.2020 г., с което е оставил в сила въззивна присъда №41 от 17.09.2019г. по ВНОХД № 368/2019 г.по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

2

Твърди се,че наказателният процес против ищеца, в двете му фази, продължил около 4 години - от момента на образуване на д.п.№1437/2016г.и повдигане на обвинението на 02.02.2017г.до момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 07.05.2020 г.

През това време ищецът твърди,че живял в непрекъснат стрес и притеснения, като в резултат на това се затворил в себе си, станал необщителен, загубил сън и апетит. Разколебана била вярата му в правосъдието в Република България.

Фактът на воденото срещу ищеца наказателно производство станал известен на повечето негови роднини, приятели, познати, колеги и съграждани. Всичко това се отразило изключително неблагоприятно върху него, като било накърнено неговото лично достойнство, доброто му име и репутация в обществото. В определени моменти дори отношенията му с приятели и познати страдали в резултат на наказателното преследване срещу него. Редица негови близки, приятели се отдръпнали или се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е преследван от закона за извършено умишлено престъпление.

През цялото това време ищецът твърди,че бил принуден да понася и всички ограничения и неудобства, които качеството му на обвиняем и подсъдим му налагало, а именно да се явява за провеждане на следствени действия по досъдебното производство и в съдебните заседания, както и да тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че ще бъде осъден без да има вина.

Ищецът сезира съда с искане на основание чл.2,ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ да постанови решение,с което да осъди Прокуратурата на Република България, да му заплати Обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу него за извършено престъпление по НК, за което е бил оправдан, в размер на 50 000,00 лв. , ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 07.05.2020 г., ведно с направените разноски по делото.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ . Ответника оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от 3

ЗОДОВ по основание и размер и поддържа,че посочените от ищеца неимуществени вреди не са пряка последица от действия на Прокуратурата на Република България.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе съдът прие за установено следното от фактическа страна.

Ответникът в отговора на исковата молба ,в хода на производството по делото и в депозираната писмена защита,не оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства във връзка с воденото против ищеца наказателно производство.С оглед но това съдът приема за установено по делото,че против ищеца е водено разследване по досъдебно производство №1437/2016г.по описа на РУ на МВР Пазарджик и на 02.02.2017г.му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.293а от НК.На 04.06.2018г.е внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД №915/2018г.по описа на ПРС,по което са били проведени седем съдебни заседания.Не е спорно по делото,че против ищеца е била постановена осъдителна присъда на 18.03.2019г.,представена като доказателство по делото,и е било наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от седем месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок . На основание чл. 189, ал.З от НПК е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 216.60 лв. , както и съдебноделоводни разноски в размер на 40 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка па РСПазарджик.

Присъдата била обжалвана от ищеца и по депозираната от него въззивна жалба е образувано ВНОХД №368/2019г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд.В съдебно заседание,проведено на 17.09.2019г.по делото е постановена присъда ,с която осъдителната присъда е отменена ,ищецът е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.По подаден касационен протест от Окръжна прокуратура Пазарджик е било образувано касационно наказателно дело №58/2020г.по описа на ВКС.Проведено е съдебно заседание на 25.02.2020г.и на 07.05.2020г.касационната инстанция е 4 постановила Решение,неподлежащо на обжалване,с което оправдателната присъда на ПОС е оставена в сила.

Като свидетели по делото са разпитани A. Д. Д. и A. Н.П..

Свидетелят Д. познава Е. Д. от 1999 г.Свидетелят има транспортна фирма и превозвам стоки:мебели,произведени от фабрика „Николети“,която е на синовете на ищеца.Свидетелят установява,че му е известно,че ищецът имал спречквания с негов съсед през 2016г.–2018 г. Съседът на ищеца водел дела срещу него и откакто започнали делата ,ищецът се притеснявал да не се изложи пред внуците и пред снахите си. Все казвал, че ще влезне в затвора.ПоС.но притеснявал и говорел за това какъв ще е изхода от делото.Казвал,че на стари години ще се изложи.Свидетелят установява,че ищецът се сринал психически .Притеснявал се като получавал призовки.Свидетелят знае,че делото било на първа и втора инстанция и стигнало до съда в София.Свидетелят го придружавал до София за делото и му давал кураж.Свидетелят не знае как е приключило делото.Установява,че ищецът много е отслабнал и пак мисли ,пак се притеснява.Работи във фабриката на синовете си,отговаря за транспорта на продукцията.

Свидетелят П. ,който е връстник и съученик на ищеца,установява,че поддържа ежедневни контакти с него. Установява,че ищецът много се променил покрай делото ,което се водило против него.Станал друг човекпритеснявал се,че ще го осъдят без вина.Станал затворен,не искал да общува.Свидетелят не установява конкретни факти около предмета на делото.Най-общо говори за дело заради разправии с комшиите . По-късно ищецът споделил,че делото е приключило и той е оправдан. Сега е подобре,почти, както преди .Свидетелят предполага , че ищецът работи във фирмата на сина му ,тъй като повечето време е там.

С оглед на горната изложена и приета за установена по делото фактическа обстановка,от правна страна,съдът приема,че предявеният иск е частично основателен.Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 предл.първо от ЗОДОВ,за присъждане на обезщетение за неимуществени,претърпяни от ищеца в резултат на повдигнато обвинение за престъпление,за което впоследствие е постановена оправдателна присъда.

За да се приеме,че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно 5 и пълно,съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици,като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение,по което лицето впоследствие е оправдано.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете,които в случая се свеждат до размера на предявения иск и до липсата на пряка причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и неимуществените вреди,които ищецът твърди,че е претърпял.

Съгласно чл.2 ал.1 т.3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано,какъвто е и конкретният случай.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Отговорността по ЗОДОВ е обективна,следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган.

Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Предвид изложеното съдът приема,че е установено е наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3, предл.първо ЗОДОВ,а именно повдигнато е обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.При това положение съдът приема,че отговорността на Държавата да репарира нанесените на ищеца вреди е ангажирана по безспорно установен начин.

Предмет на делото е определяне на справедлив размер на обезщетението съответстващ на действително претърпяното от ищеца увреждане вследствие на осъщественото по отношение на него наказателно преследване.

Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff1cf7de-18d0-4103-8352-c9f18612b6a7