Решение № 58 от 01.11.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. ЛЕВСКИ, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от Д. Д. Г., ЕГН**********, против НП №24-0938-000303/12.02.2024г., издадено от началник група в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Посочено е в жалбата, че изложеното в текстовата част на НП, че на 03.12.2024г. в 10:44ч на първокласен път №3, км. 50.157 в с. Българене е управлявал л.а. Мерцедес С320ЦДИ с рег.№ ЕН 5107 ВК със скорост 105 км/ч. не отговаряло на истината, поради което както АУАН, така и НП се явявали незаконосъобразни.

Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител. С придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в съда е изразено писмено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбата се явява подадена в срок и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа депозираната жалба. Навежда доводи, според които АНО не е доказал компетентността на служителя си, който е оперирал с техническото средство. Сочи, че при по – леко нарушение на правилата, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС могат да бъдат установени чрез заснемане. В случая нарушението е заснето, но водачът не е спрян и не му е съставен АУАН, а е ползвана облекчената процедура.

Срещу жалбоподателя е съставен на 28.01.2024г. АУАН за това, че на 03.12.2023г. в 10:44 часа, в община Левски, с. Българене, ул. Сливница, с посока на движение към с. Обнова, като водач, управлява собствения си л.а.

***, с рег. № ***, със скорост 105 км/ч., при ограничение за населено място 50 км/ч. Посочено е, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3% е 102 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1, номер 120ccb4. Отбелязано е, че АУАН е съставен по преписка №АИС ЕЦОН номер 26604 на адрес гр. Левски, ул.

Йордан Йовков до номер 23. Попълнена е декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП – водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.

От обстоятелствената част на АУАН, който е съставен по надлежния ред и съставлява годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл.

189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля.

Свидетелят М. в показанията си посочва, че му е била разпределена преписката да състави АУАН. Жалбоподателят е намерен на адреса на дъщеря му. Актът е бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който е подписал без възражение.

Свидетелят М. – служител в ОДМВР – Плевен заявява в показанията си, че им е възложена преписка за съставяне на акт на водача за превишена скорост. Намерили го на адрес, съставили акта в присъствие на водача, който подписал без възражения.

Ц. В. – служител в ОДМВР – Плевен пояснява в показанията си, че приложеният Протокол за използване на АТСС се попълва преди да започнат заснемането – работа по контрол на скоростта, като впоследствие се попълват бройките, които са заснети.

Свидетелят сочи, че е преминал обучение за работа с техническото 2 средство, за което обучение е изготвен списък със служителите, които работят с тези технически средства. Според свидетеля е проведено обучение. Заявява, че на процесната дата 03.12.2023г. е работил с техническото средство.

Представен е протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съдържащ всички реквизити и отразяващ ползването на техническото средство на дата 03.12.2023г.

В съставеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство е въведено мястото, посоката на движение, която отчита автоматизираното техническо средство, ограниченията на скоростта, началният час на неговата работа, крайният час.

Ответникът е депозирал протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол с последваща проверка от 25.10.2023г., годна за експлоатация, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.512б.

Въз основа на изложеното съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в АУАН е било техническо изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Съдът приема, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на Г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

НП е издадено от компетентен орган. Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП го е санкционирал с предвидената за такова нарушение административна санкция в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, „водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва както следва: т.6 – за превишаване над 50 km/h – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство…“.

Самият жалбоподател е попълнил и подписал декларация по чл. 188 от ЗДвП, според която той е управлявал автомобила на датата на извършеното 3 нарушение – 03.12.2023г. В самия АУАН е отразено, че АУАН и съставен в присъствието на водача, който е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП и изрично е заявил, че няма възражения след запознаване с АУАН.

АНО е приложил и снимков материал относно местоположението на служебния автомобил.

В случая нарушението не е било възприето лично от актосъставителя и от свидетелите по акта, но последното не е необходимо, доколкото в конкретния случай се касае за заснето нарушение с АТСС, което е допустимо по силата на закона и не е необходимо лично възприемане на нарушението от свидетел – очевидец.

Визираното нарушение е било заснето с АТСС и доколкото се касае за превишаване над 50 км/ч., което предполага лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено към съставяне на АУАН и НП, вместо към издаване на ЕФ, доколкото с последния не може да се налага кумулативно предвиденото наказание за този вид нарушение – лишаване от правоуправление. Нарушението е констатирано с АТСС, което по силата на закона се санкционира с издаването на ел. фиш. Но както беше посочено, доколкото се касае за превишаване на скоростта, което изисква и налагане на кумулативно наказание лишаване от правоуправление, което не може да се реализира с ЕФ, обективирането на административнонаказателната отговорност се осъществява посредством съставяне на АУАН и НП. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно съдебната практика нарушителят се счита открит в момента, в който компетентният да състави АУАН орган разполага с достатъчно данни както за извършеното нарушение, така и за самоличността на нарушителя, поради което не се споделят възраженията на нарушителя в тази им част.

По отношение на компетентността на служителя, оперирал с техническото средство.

Включването на АТСС, извършване на първоначалните настройки за започване на автоматизирания контрол и поставянето на началото на работния процес, както е посочено по – горе, е установено с Протокол по чл. 1- от Наредба №8121з-532. АТСС е одобрен тип и е преминало изпитание за годност, извършено от Българския институт по метрология, като съдът приема за безспорно установено от представения от ответника по жалбата Протокол, че е проведено обучение на два етапа – теоретичен и практичен на изброените служители на сектор Пътна полиция към отдел ОП при ОДМВР - Плевен, сред които фигурира и свидетелят Ц. В., поради което възражението от страна на жалбоподателя е неоснователно.

В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си Д. Д. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено умишлено – Г. е съзнавал общественоопасните последици на нарушението и е искал настъпването им, като е знаел, че превишава скоростта в населено място, в което разрешената 4 скорост е 50 км/ч. Негово задължение като водач на МПС е при избиране скоростта на движение да спазва ограниченията.

Наказанието за нарушението по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е фиксирано точно от законодателя, като наказанието, наложено от административнонаказващия орган е определено именно в този размер – глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Намаляване под законоустановения размер законът не допуска в случая.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството.

По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0938-000303/12.02.2024г., издадено от началник група в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д. Д. Г., ЕГН********** , с адрес: гр.Левски, обл. Плевен, ул.Ал.

Стамболийски №84, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на седемстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5