Решение № 5998 от 03.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5998 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110164638 по описа за 2021 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обеквтивно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ във вр. с чл.

104а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „...............“ АД съществуват следните вземания от „.........“ ЕООД: за сумата от общо 566.63 лева, представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа в периода от 01.07.2020г. до 31.10.2020г., предоставен на ответника въз основа на сключен с ищеца договор за доставка на електрическа енергия за небитови нужди при общи условия до следния собствен на ответника имот- мебелен цех № 1- магазин, находящ се в гр.

Търговище, Промишлена зона, ул. „....... № 384, с кл. № 1400082571 и абонатен № 21037039, за която сума са издадени фактура № 0297202751/11.08.2020г., фактура № 0298368425/10.09.2020г., фактура

№

0299536298/08.10.2020г. и фактура

№

0300761845/10.11.2020г., както и за сумата от общо 10.83 лева, представляваща обезщетение за забава върху вземанията по всяка от фактурите поотделно за периода от 20.08.2020г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 1367/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия е страна по договор за продажба на такава с ответника в качеството му на краен потребител по повод собствен на последния мебелен цех № 1- магазин, находящ се в гр. Търговище, Промишлена зона, ул. „....... № 384, с кл. № 1400082571 и абонатен № 21037039, като поддържа в тази връзка, че с цел извършване на доставка на електрическа енергия до обекта същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.

Изяснява, че съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „...............“ АД както цената на потребената електрическа енергия, така и цените на мрежовите услуги, сред които и достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа. При тези твърдения поддържа, че ответникът в качеството си на потребител на електрическа енергия за небитови нужди му дължи цената на предоставената за периода от 01.07.2020г. до 1

31.10.2020г. услуга достъп до електроразпределителната мрежа, начислявана на база предоставената на клиента мощност от 187 кВт до мрежата съобразно Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР. Уточнява, че през посочения период абонатът не е потребявал електрическа енергия, но въпреки това дължи цената на процесната услуга, поддържайки, че дължимостта й, за разлика от цената на останалите мрежови услуги, не е поставена в зависимост от потребление на електрическа енергия, като допълва в тази насока, че безспорно капацитетът на електроразпределителната мрежа е бил резервиран (ангажиран) от ответника и същият е имал възможност във всеки един момент да ползва предоставената му мощност, поради което дължи разходите, които разпределителното предприятие извършва за експлоатацията и обслужването на мрежата. Изяснява, че и след 01.10.2020г. страните били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, но след тази дата ищецът действал вече в качеството си на търговец на свободен пазар, а не на краен снабдител, като доставял електрическа енергия до обекта на ответника съобразно нормата на § 15, ал. 3, изр. второ от ПЗР на ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020г., доколкото ответното дружество не било сключило договор с друг търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, както и типов договор с ищеца по § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020г. За цената за достъп до електроразпределителната мрежа през исковия период били издадени месечни фактури, както следва: фактура № 0297202751/11.08.2020г., фактура

№

0298368425/10.09.2020г., фактура

№

0299536298/08.10.2020г. и фактура № 0300761845/10.11.2020г. с посочени в тях падежи, на които не били извършени плащания от ответника. По изложените съображения ищецът претендира цената на предоставената през исковия период услуга, законна лихва и обезщетение за забава върху нея, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове с възражение за тяхната недопустимост, а в условията на евентуалност- като неоснователни, поддържайки, че между страните не съществува облигационно правоотнощение по повод на сочения от ищеца обект, доколкото ответното дружество не е негов собственик или позвател, като изяснява, че с решение от 06.01.2016г., постановено по т. д. № 80/2010г. по описа на ОС- Разград, е прогласена нищожността на прехвърлянето на търговското предприятие на „..........“ ООД към „.........“ ЕООД, като във връзка с това и партидата за процесния имот не е на ответното дружество. Оспорва обектът, във връзка с който е предявена претенцията, да е присъединен към електроразпредителната мрежа при сочената от ищеца резервирана мощност, като допълва, че след като в имота не била потребена електрическа енергия, нямало основание за дължимост на процесната такса за достъп. Счита за необосновано освен това цената на тази услуга да се начислява от ищеца вместо от електроразпределителното предприятие. Оспорва издаването и получаването от него на фактурите за исковия период, както и правилността на извършените в тях начислявания. Счита калузите в Правилата за търговия с електрическа енергия, на които ищецът се позовава, за неравноправни и поради това за нищожни. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ във вр. с чл. 104а ЗЕ процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуване през сочения от него период на облигационно отношение с ответника по договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди, съдържанието на това правоотношение, в т. ч. задължение на ответника в качеството му на краен клиент да заплаща в полза на ищеца цената на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“, начина на формиране и стойността на същата, реалното 2 предоставяне на уговорената услуга при сочените в исковата молба конкретни условия и параметри, както и настъпване на изискуемостта на вземанията за заплащане на уговорената цена.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от позлване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

До влизане в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, законът урежда доставката на електрическа енергия за битови клиенти и за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско нИ. на напрежение, по идентичен начин - в чл. 94а, ал. 1 ЗЕ / Доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г./ е предвидено, че крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Аналогично, в чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ /в същата редакция/ е предвидено, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Тези правоотношения са подчинени на правилото на чл. 98а ЗЕ, съгласно което крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия /ал. 1/, които след публикуване влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /ал. 3 и 4/.

По отношение на тази правна уредба на договорите за доставка на електрическа енергия на битови клиенти и небитови клиенти при ниско нИ. на напрежение в съдебната практика- постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о., е възприето, че крайни клиенти по тези правоотношения са собствениците или вещните ползватели на присъединените към електропреносната мрежа имоти, за които се потребява електрическата енергия. Относно третите лица, които ползват имота със съгласието на собственика, цитираната практика прилага разрешението, възприето в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, че на основание чл. 9 ЗЗД с тези лица също може да възникне неформално правоотношение при общи условия, което не се предполага, а подлежи на доказване по общия ред.

След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, крайните потребители на електрическа енергия за небитови нужди /независимо от нИ.то на напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им/, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали от доставка по регулирани от КЕВР цени към доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени. В пар. 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно 3 заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяватю електрическа енергия при условията на чл. 95а ЗЕ /т.е. от доставчик от последна инстанция/.

Следователно, за междинния период от 01.10.2020г. до 30.06.2021г., в който попада последният от включените в процесния период месец- м. 10.2020г., правоотношението между крайния снабдител и небитовия краен клиент може да се запази, но при кумулативното наличие на следните условия: че правоотношението е възникнало преди влизане в сила на ЗИДЗЕ по описания по-горе начин /със собственика, вещния ползвател или трето лице, с което е сключен договор/; че крайният снабдител е уведомил клиента за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, както и че клиентът не е сключил договор за доставка електрическа енергия с търговец по свободно договорени цени до 30 септември 2020 г.