Решение № 260003 от 15.04.2024, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Гражданско дело 570/2020
- Вид
- Решение № 260003
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- МАРИЯ МАКСИМОВА КАРАДЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за наследството
- чл. 12, ал.2 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 3, изр.2 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.04.2024г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА секретар Йорданка Алексиева като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 570 по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.30 от ЗН.
Ищцата твърди, че тя и ответника са брат и сестра и са наследници по закон на родителите си С. Х. К. и И.Г. К. Приживе те дарили на ответника 4/5 идеални части от правото на собственост върху ПИ *** по КККР на гр. Асеновград, район Долни Воден. С това дарение и въпреки че наследодателите са притежавали и други недвижими имоти, е накърнена запазената част на ищцата от наследството им от 2/3. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се намали дарението до размер от 2/3 идеални части, необходими за допълване на запазената й част. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен. Прави възражение, че предявеният иск е погасен по давност, евентуално за придобИ.е на дарения имот по давностно владение. Евентуално твърди, че с извършеното дарение не се накърнява запазената част на ищцата, която е 1/3, тъй като съществуват свободни наследствени имот, от които ищцата може да се удовлетвори.
Твърди също така, че от 1985г. той единствено се е грижил за родителите си, с които е живял в едно домакинство. Приживе на същите е извършил редица подобрения, с които е увеличена съществено стойността на имота, поради което същите следва да се пресметнат по реда на чл. 12, ал.2 от ЗН.
Ето защо моли предявеният иск да бъде оставен без разглеждане, евентуално да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от удостоверение за наследници на С.
К., починала на 27.03.2015г., и И.К., починал на 21.04.2015г., е видно, че те са съпрузи и родители на М.Ш. и И. Г., които са техни наследници по закон. Тъй като наследодателите на страните не са починали едновременно, то запазената част от наследството на всеки един от тях е различна. Съгласно чл.
29, ал. 3, изр.2 от ЗН Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Или разполагаемата част от наследството на С. К., която е починала преди съпруга си, е ¼ идеална част, колкото е и запазената част на ищцата от оставеното от нея наследство. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В случая запазената част от наследството на И. К. е 2/3, съответно тази на ищцата е 1/3. Така описаното разграничение по отношение на запазената част от наследството на всеки един от наследодателите се налага както с оглед определяне на размера на запазената част, така и с оглед определяне на наследствената маса, доколкото е възможно всеки от тях да е притежавал различно имущество. Същото е важно и с оглед направеното възражение за погасяване на иска по давност, което ще бъде разгледано по-нататък при положение, че се установи, че правото на ищцата да иска намаление на дарението, направено от всеки един от наследодателите, е възникнало.
На основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №119/2006г. по описа на нотариус Кожухарова И. К. е придобил 3/5 идеални части от правото на собственост върху ПИ ***. Не е спорно между страните, а и с оглед отразеното в удостоверенията за наследници и възрастта на купувача съдът приема, че това е станало през време на брака му със С. К. Ето защо и тъй като основанието е възмездно, идеалните части от правото на собственост са станали съпружеска имуществена общност. Страните не са посочили доказателства относно начина на придобИ.е на 1/5 идеална част, но с оглед удостоверението за наследници на Г. С. К. и обстоятелството, че прехвърлителите по описания договор и И.К. да деца на същия, настоящият съдебен състав приема, че тя е придобито от него по наследство и съответно не съставлява съпружеска имуществена общност.
С нотариален акт №25/2008г. И. К. и С. К. са дарили на В.Г. притежаваните от тях 4/5 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот ***, ведно с 4/5 идеални части от всички подобрения и приращения в имота.
В. С. Х. К. и И. Г. К. са признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Асеновград, район Долни воден с нотариален акт № 51, том ІІ, дело №239/2010г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград. Веднага след това с нотариален акт №52, том ІІ, дело №240/2010г. те са дарили същото на Кирил Шулев. От своя страна през 2015г. той е учредил на В.Г. безсрочно и бъзвъзмездно право на ползване върху поземления имот и сграда 1, намираща се в него (нотариален акт №137/2015г.), а през 2017г. е продал на Георги Славчев Г.
87/368 идеални части от сградата и 445/2224 идеални части от поземления имот.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1930/2019г. по описа на АРС е признато за установено по отношение на Кирил Шулев, че В.Г. е собственик на 4/5 идеални части от ПИ ***, ведно с 4/5 идеални части от правото на собственост върху намиращите се в него сгради 1 и 2, като от мотивите към него е видно, че правното основание за това е процесният договор за дарение. С оглед на изложеното по-горе следва изводът, че с него И. К. е дарил 1/5 идеална част, а той, заедно със съпругата си – общо 3/5 идеални части от правото на собственост.
Съгласно чл. 31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на открИ.ето на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Наследодателят С. К. към момента на смъртта си е притежавала ½ идеална част от правото на собственост върху ПИ *** ведно с намиращите се в него сгради (тъй като не е спорно между страните, че родителите им са придобили този имот в режим на СИО, която е прекратена със смъртта на С. К.). От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че пазарната стойност на целият имот към 2015г. е 91 340 лева или на половината от него същата е 45 670 лева. От тази стойност следва да се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Не се събраха доказателства, че наследодателката е имала задължения.
Липсват и такива относно увеличение на наследството. Ответникът твърди, че е извършил подмяна и ремонт на покривна конструкция, полагане на боя в помещенията, външна мазилка на сграда и подмяна на прозорци на сграда, както и изграждане на външна тоалетна, на обща стойност от 25630,50 лева. Тези дейности, съгласно неговите твърдения, са извършени в сграда, която се намира в ПИ ***. Или това е имотът, който е предмет на договора за дарение, което се иска да бъде намалено.
Ето защо дори да се установи, че тези дейности са извършени, те не увеличават наследството. Стойността на този недвижим имот към момента на открИ.е на наследството ще бъде прибавена към масата по чл. 31 от ЗН. По тази причина съдът не обсъжда събраните свидетелски показания, както и приетите писмени доказателства за установяване на фактите дали и какви строително-ремонтни работи са извършени, както и каква е тяхната стойност (установено със заключението на вещото лице). Тук следва да се има предвид също така, че разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН е специална и е израз на общия принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. За да се присъди предвиденото в закона обезщетение, е необходимо да е настъпило разместване на блага в имуществената сфера приживе на наследодателя и на негов наследник без основание, в резултат на което е увеличен активът или стойността на наследството към момента на открИ.ето му /чл.1 ЗН/. В този смисъл е Решение № 15 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 2222 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение и трайната съдебна практика. В настоящия случай липсват доказателства, че строително-ремонтни дейности увеличават стойността на наследството. Със заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява единствено размера на вложените средства и труд, но дали това води до увеличение на стойността на недвижимия имот, а оттам – и на наследството, остава недоказано.
Така към момента на смъртта на С. К. тя е притежавала ½ идеална част от правото на собственост върху ПИ *** и върху намиращите се в него сгради, чиято стойност към момента на открИ.е на наследството, установено със заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, е 45 670 лева. Към нея следва да се добави дарението според стойността му към открИ.е на наследството. Дарението е на 3/10 идеални части от правото на собственост върху имот *** или същото е на стойност 24 756 лева, съгласно заключението на вещото лице. По изложените по-горе съображения запазената част на ищцата от наследството на С.
К. е ¼ от образуваната маса по чл. 31 от ЗН, която е в общ размер от 70 426 лева, или 17 606,50 лева. Същата е нарушена вследствие на извършеното дарение, тъй като стойността на полученото от ищцата по наследство С.
К. е 15 223,33 лева (стойността на 1/6 идеална част от правото на собственост върху ПИ *** и построените в него сгради). Поради това за нея е възникнало правото да иска намаляване на дарението до размер, необходим за допълване на запазената й част или 2 383,17 лева. Това право обаче, не е упражнено в продължение на пет години от настъпване на смъртта на наследодателката на 27.03.2015г. (исковата молба е подадена на 21.04.2020г., като не са събрани доказателства за спиране или прекъсване на давността), поради което е погасено по давност. За това е направено съответно възражение от ответника, което е основателно, а това води до неоснователност на предявения иск за намаляване на извършеното дарение.
Наследодателят И. К. към момента на смъртта си е притежавал следното имущество: 4/6 идеални части от правото на с собственост върху ПИ *** ведно с намиращите се в него сгради (след смъртта на съпругата му СИО върху правото на собственост е прекратено и той на това основание е придобил 3/6 идеални части, а 1/6 идеална част е придобил по наследство С. К.); 1/5 идеална част от имот 001002, 003095, 008016 и 020072 по плана за земеразделяне в землището на кв. Долни Воден, гр. Асеновград (по наследство от Г. К. и на основание решение на ПК гр. Асеновград от 02.10.1996г. по преписка 3378/28.05.1992г.); ½ идеална част от имот 013041 и 017117 по плана за земеразделяне в землището на кв. Долни Воден, гр. Асеновград (с решение на ПК гр. Асеновград от 02.10.1996г. по преписка 3668/30.07.1992г. правото на собственост върху тях е възстановено на братя И. и С. Г. К.).
Пазарната стойност на ПИ *** и построените в него сгради към 2015г. съгласно заключението на вещото лице е 91 340 лева, съответно на 4/6 идеални части, притежавани от И.К., тя е 60 893,33 лева.
Не е спорно между страните, а и с оглед заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза следва да се приеме, че по КККР на район Долни Воден, гр. Асеновград земеделските земи, възстановени на наследници на Георги К., са заснети като поземлени имоти с идентификатори съответно ***;
Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff1cb64e-133f-4bbd-9729-f62e6b89476f