Решение № 15034 от 21.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15034 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110103557 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е предявен на 25.01.2022г. от Л. Д. Илиева против И. Е. И. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо общото дете на страните – Неикол И.ва И., родена на 01.12.2016г., определяне местоживеенето на детето, режим на лични отношения на детето с неговия баща и за издръжка на детето, като се претединра тя да е в размер на 220 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда за в бъдеще, както и за минало време - една година назад от завеждане на исковата молба в съда, т.е за времето от 24.01.2021г. до 24.01.2022г. в размер на 220 лева месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Ищцата претендира и заместване съгласието на ответника при даване на съгласие за пътуване на ищцата с малолетното дете Никол в чужбина, както за възможността да се снабди със задграничен паспорт на детето.

В исковата молба се твърди, че страните са живяли на съпружески начала от месец декември 2015г. до месец май 2017г. По това време се родила дъщеря им Никол, на 01.12.2016г. През месец май 2017г. по време на пътуване до Сърбия ответникът бил арестуван. Това приннудило ищцата да провери съдебнот минало на бащата на своето дете, като установ,че той е многоктратно осъждан. Към момента на предявяване на иска изтъпявал наказание лишаване от свобода. По време на престоя си в затвора ответникът не се интересувал от дъщеря си. Гржите за нея поела напълно ищцата, коят оживеел в собствено жилище, работела и сама се издържала. По изложените съображения ищцата претендира на нея да бъдат преодставени родителските права по отношение на малолетното дете Никол, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка, като при определяне на режима на лични отношения с детето да се вземе предвид обстоятелството, че съдебното минало на бащата и обстоятелството, че поради изтърпяването н анаказанието лишаване от свобода не е контактувал с детето и то не го поднава, като предлага срещите да се осъществяват в нейно присъствие или в присъствието на посочено от нея лице или социален работник..

Претендира заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина, за да може да 1 се снабди с паспорт и да пътува свободно с детето в чужбина. В съдебно заседание лично ищецът и чрез пълномощника си поддържа исковата си претенция по чл.127, ал.2 от СК и чл. 127 А СК. и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е зепозиран отговор от ответника И. Е. ИИ.. В съдебно заседание заявява, че не оспорва иковата претенция. Не възразява родителските права по отноени на общото с ищцата дете Никол да се упражняват отмайката, като той има режим на лични отношения в присъствието н амайката. Заявява, ме няма възможност да заплаща висока издръжка.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1126/06.12.2016г., на СО-Район "Люлин", страните са родители на детето – Никол И.ва И., родена на 01.12.2016г. детето посещава детска градина № 5 в гр. София, район Връбница.

Ищцата Л. И. живее в самостоятелно жилище в гр. София, работи в банкова институция по трудово правоотношение и сама се грижи за детето Никол. Бащата И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода от 2017г. до м. август 2022г., когато е освободен от Централни софийски затвор. Живее в общинско жилище със семейството на сестра си в квартал Люлин на гр. София. Към дата на последното съдебно заседание не се установява същият да работи.

В социалният доклад на ДСП-Люлин от 25.07.2022г. е отразено още, че детето Никол се отглежда само от майка си в нейния дом. За отглеждането й помагат нейната майка и партньорът й. Детето познава като родител само майка си, с която има изградена добра емоционална връзка, поради което няма пречка майката да упражнява родителски права по отношение на детето. Препоръките на социалните работници са, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения защото в интерес на детето е то да общува и д двамата си родители. Поради таази причина следва срещите да се осъществяват в писъствието н амайката или на посочено от нея лице, засда може детето да свикна с ответника, с когото не е общувало до настоящия момент пълноценно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.”

І. Относно упражняването на родителските права:

Страните по делото, родители на детето Никол, които не са били в брак, са фактически разделени от месец май 2017г. , от когато детето живее само с майка си, която полага основните грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото им дете.Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите по отглеждането и възпитанието на общото им ненавършило пълнолетие дете Никол, са поети изцяло от майката, който ги упражнява с помощта на разширеното си семейство. Майката желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Никол, като бащата не възразява срещу това, поради което и съдът следва да определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето, съблюдавайки единствено интереса на последното. Единствено майката изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, същата притежава необходимия 2 родителски капацитет, жилищно устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия, а бащата живее заедно ссъ семейството на своята сестра в малко общинско жилище. Той не оспорва родителския капацитет и годност на майката да полага грижи за детето. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С предоставяне родителските права на майката, според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето Никол, което ще расте в средата към която е привикнало.

ІІ. Относно местоживеенето на детето:

В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване, доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето на детето следва да се определи при нея.

ІІІ. Относно мерките за лични отношения:

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Никол при условията на чл. 59 от СК, изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. С оглед установеното по делото, че бащата е на свобода от четири месеца, че не е контактувал с детето до настоящия момент намира че на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, в присъствието на майката, като е необходимо тези лични отношения да се осъществяват без преспиване в дома на бащата, поради липса на данни за условията, при които живее последната. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата така определения режим на лични контакти може да бъде променен.

ІV. Относно издръжката на детето:

Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.

143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо 3 ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето Никол.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 400 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в размер на 220 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 220 лв. По делото ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не установи да е изпълнявал алиментните си задължения в периода 24.01.2021г. до 24.01.2022г. Поради това исковата претенция за присъждане на издръжка за една година назад се явява основателна.