Решение № 338 от 17.07.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пещера, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20265240100417 по описа за 2026 година

Предявен е иск от М. А. Х. с ЕГН ********** адрес: *********, представляван от процесуалния си представител - адв. С. А. Н., вписана в САК, против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.„Димитър Хаджикоцев" №5254, представляван от В. А. Г., А. Ч. Д. и Н. Г. С. - от всеки двама от изпълнителните директори заедно, с предмет на иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 720031261586/08.06.2023г. сключен на 08.06.2023 г. / ДПК/ с ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

Съгласно Договора за ищецът получава заемната сума от 19 300,00 лв., Размер на кредита - 19 300,00 лв. като общия размер на кредита - 28 352,80 лв., от които - 19 300,00 лв. - реално усвоена сума на заема, 9 052,80 лв. - общ размер на застрахователната премия за застраховка живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ;ГПР - 19,51%;Лихвен процент на кредита - 18,37%;.

Застрахователна премия B A N K ЖИВОТ АГЕНТ - 9 052,80 лв. Брой погасителни вноски - не се сочат конкретно в Договора, но инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план", вноските са 60, като всяка вноска е дължима месечно на посочена в таблицата дата. Размер на месечната погасителната вноска - 725,74 лв., без последната вноска, която била изравнителна в размер на 725,46 лв. /без да е посочено ясно какви компоненти съдържа тази месечна погасителна вноска - какъв е размерът на главницата, договорната лихва, други такси и вземания/. Обща сума, дължима по кредита - 43 544,12 лв. /при реално усвоена главница от 19 300,00 лв./ По силата на ДПК, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил в заем на 1

М. А. Х. парична сума с чист размер от 19 300,00 /главница/, тъй като още при сключване на ДПК от уговорената главница в размер на 28 352,80 лв. е удържана сума в размер на 9 052,80 лв. като ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ". Следователно, чистата получена стойност от ищцата възлизала на 19 300,00 лв. Тази клауза е включена в договора за потребителски кредит, с характер на задължителна, без да е предоставено на доверителя ми право на избор на застраховател или право на избор дали да сключва застраховка ВЪОБЩЕ. Единствената възможност за сключване на застраховка е с дружества посочени едностранно от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, което се установява от приложените договори за застраховка.

При гореизложената фактическа обстановка счита, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи. Поради това моля, съдът да прогласи или пълната недействителност на Договора за потребителски кредит или евентуално да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него.

Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на специалните закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно Параграф 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април, 2008 г. относно договорите за потребителските кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, закоято се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за 2 потребителския кредит, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

В чл. 7, ал. 3 ГПК е уредено задължение за съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.

В чл. 22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези на недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен." Счита, че в настоящия случай процесният Договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

Считаме, че процесният договор за кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 ал. 1 на ЗПК, и по -конкретно - на изискването за размера на шрифта на договора и всички елементи на договора, които следва да бъдат с размер не по-малък от 12. На следващо място договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, не е ясно как е формирана всяка месечна вноска. Не е ясно защо при отпуснат заем в размер на 19 300,00 лв., лихвен процент от 18,37% и ГПР от 19,51%, крайната дължима от доверителя ми сума възлиза на 43 544,12 лв., тоест оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от законен ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.От гореизложеното следва, е бил подведен още изначално от икономически по-силната страна кредитора, че сключва договора при посочените параметри - 18,37% възнаградителна лихва и 19,51% ГПР.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити /какъвто е и процесният/, наличие на подробен погасителен план. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита, че при липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, а именно каква част от нея представлява главница, каква - възнаградителна лихва, каква - такси или други вземания на кредитора, Договорът е недействителен. На следващо място, в процесния ДПК кредиторът се е задоволил единствено да посочи като АБСОЛЮТНИ СТОЙНОСТИ лихвения процент и ГПР на заема.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР .

Също така в изчисленото ГПР не е включена застрахователната премия от 9 052,80 лв., което само по себе си е основание за недействителност съгласно ЗПК, практиката на ВКС и практиката на СЕС. Реално ако кредитодателят беше включил в ГПР застрахователната премия, по груби сметки то би надхвърлило 100%, което е недопустим и в нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК и следователно подобни клаузи са нищожни - арг. от чл. 19 ал. 5 ЗПК.

Формулира петитум: да се прогласи недействителността/нищожността на Договор за потребителски кредит № 3

720031261586/08.06.2023г.., сключен между ищеца , М. А. Х. с ЕГН ********** и ответното дружество - „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023 поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно - клаузата, вменяваща задължение на М. А. Х. с ЕГН **********, да заплаща застрахователна премия за застраховка в размер на 9 052,80 лв., формирана като сбор от ЗАДЪЛЖИТЕЛНА застраховка „живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ")" - 9 052,80 лв.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД.

Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД оспорват иска по основание.

Излага подробни съображения и сочат практика Твърдят че клаузите не били нищожни. Твърди че застрахователна премия по договора не попада в обхвата на ГПР, поради което не следвало да се включва в ГПР. Оспорва твърдението на ищеца, че имал задължение да сключи договор с клауза за заплащане на застрахователна премия, твърди че ищецът е могъл да не го сключва, както и да се откаже от договора. Отделно от това твърди ответникът, че я е платил на застрахователя .Твърди че към момента на сключване на договора не е знаел какъв ще бъде процента на разходите и поради това не е включено в ГПР застрахователната премия. Ето защо моли иска да се отхвърли като неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, ангажира доказателства и доказателствени искания.

ОБЯВЕНО е за безспорно и не нуждаещо се от доказване – сключване на сключване на Договор за потребителски кредит № 720031261586/08.06.2023г.., сключен между ищеца , М. А. Х. с ЕГН ********** и ответното дружество - „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД , размерът на усвоената главница от 19 300лева, не е спорно и че сумата по застрахователната премия не е включена в ГПР.

Безспорно е установено в хода на исковото производство, а и видно от представените по делото доказателства, е че между страните е сключен Договор за кредит №720031261586/08.06.2023г по силата, на който ответникът предоставил на ищцата потребителски кредит в общ размер на 19 300.00 лева, със срок на издължаване до 25.06.2028 Г., чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 725,74 лв. Според чл.7 от договора размера на главницата се формира от отпусната в заем сума от 19 300лв. и застрахователна премия по застраховка Bank Живот Агент в размер на 9 052,80 лв. В договора е визирано, че стойността на кредита, отпуснат за покупка на застраховка (включване в застрахователна програма), ще бъде платен директно на застрахователния агент, а размерът на премията е разделен на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска.

Съгласно чл.10 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен съгласно нормативните изисквания и допускания като същият възлиза на 19.51%. В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато 4 потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора.

Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.