Определение № 26026 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26026 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110114824 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „.“ ЕАД срещу С. П. Н., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по електронно заповедно дело - ч.гр.д. № 50/2026 г. по описа на РС-..

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

По заявление, подадено от ищеца, е образувано ч.гр.дело № 50/2026г. по описа на РС-., като искането е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. № 43/21.01.2026 г.

С разпореждане от 30.04.2026 г. съдът, разглеждащ заповедното производство, е приел, че са налице основанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането.

При извършване на проверка за допустимостта на настоящото исково производство, съдът намира следното:

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е 1 удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не може да се приеме, че е налице такава хипотеза, тъй като не се установява предпоставката да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса. Видно от отбелязванията във връзка с връчването на заповедта за изпълнение, при посещения на регистрирания адрес на длъжника същият не е намерен там, като в същото време е налице и посочване от връчителя, че при разговор с адресата по телефон, същият твърди, че се намира в провинцията на работа. С оглед липсата на констатации, сочещи несъмнено, че длъжникът не живее на адреса, включително посочване на източника на същите, съдът намира, че не са налице основанията за даване на указания за предявяване на иск, респективно не е налице правен интерес от настоящото исково производство, като от друга страна следва да бъде посочено, че преценката относно влизането в сила на заповедта за изпълнение и свързаните с това последици е в компетентността на заповедния съд, в случая съдът, разглеждащ ч.гр.дело № 50/2026г. по описа на РС-..

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№ 169775/28.05.2026г. по описа на СРС, подадена от „.“ ЕАД, по която е образувано гр.д. № 14824/2026 г. по описа на СРС, 67 състав.

Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2