Решение № 3953 от 18.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3953 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20221100509804 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „ОЗК – З.“ АД срещу разпореждане от 21.07.2022 г. за разноските , постановено по изпълнително дело № 202292440400582 на ЧСИ Г.К., с която е оставена без уважение молбата на длъжника да не се присъединява допълнителния адвокатски хонорар, както и да бъде съответно намалена таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се поддържа, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над установения минимум, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и такса над размерите, посочени в т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Поддържа се, че претендираното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, и с извършените до момента изпълнителни действия за събиране на претендираната сума, които от страна на взискателя се състоят единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и с посочване в същата на способа за изпълнението. Сочи, че по делото няма други процесуални действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат в хипотезата на чл.

10, т. 2 от НМРАВ. В тази връзка, жалбоподателят сочи, че адвокатският хонорар е прекомерен, като следва да бъде отменено присъединяването на допълнителен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, респективно преизчислена пропорционалната такса.

Взискателят по изпълнителното дело Ц.А.П. е депозирал възражение срещу частната жалба, в която поддържа доводи за неоснователност на частната жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, и е съобразено с НМРАВ. Сочи, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, правомощията на 1 съда, респ. на съдебния изпълнител са лимитирани, като не може да намали адвокатското възнаграждение под минималните размери, установени в чл. 36 от Закона за адвокатурата.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.

Изпълнително дело № 20229240400582 на ЧСИ Г.К., е образувано на 20.05.2022 г. по молба от Ц.А.Ц., за събиране на вземания от Застрахователна компания „ОЗК – З.“ АД, обективирани в изпълнителен лист от 09.05.2022 г., издаден по гр. д. № 14757 от 2021 г. на СРС, 74 състав, за сумата от 726,56 лв. разноски за първа инстанция и сумата от 385 лв. разноски пред въззивната инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 240 лв.

На длъжника, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 30.05.2022 г., в която е посочено, че се дължат и 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

С молба от взискателят 20.06.2022 г. взискателят Ц.А.Ц., чрез адв. Й.А., е поискал налагане на запор на банкова сметка и допълнителен адвокатски хонорар в размер на 220 лв. с ДДС, като с разпореждане от 18.07.2022 г. на ЧСИ искането е уважено.

С обжалваното постановление от 21.07.2021 г. на ЧСИ Г.К., е оставена без уважение молбата на длъжника да не се присъединява допълнителен адвокатски хонорар.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК, в молбата си за започване на изпълнението, взискателят посочва начина на изпълнение, като това представлява изискване за редовност на молбата за образуване на изпълнително производство.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., съответно 240 лв. с ДДС. Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което не се дължи допълнителен адвокатски хонорар в размер на 220 лв. с ДДС. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е поискано с допълнителна молба налагане на запор, доколкото в разпоредбата на чл. 507, ал. 1 от ГПК е регламентирано, че запорното съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника и не може да се приеме за същинско 2 такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител следва да преизчисли размера й, като вземе предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело, включително и допълнителното адвокатско възнаграждение.

Доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител за разноските, нови такива не следва да се кумулират в настоящето производство, поради което настоящият състав намира, че не следва да се присъжда разноски.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „ОЗК – З.“ АД, разпореждане от 21.07.2022 г. за разноските , постановено по изпълнително дело № 202292440400582 на ЧСИ Г.К., с която е оставена без уважение молбата на длъжника да не се присъединява допълнителния адвокатски хонорар в размер на 220 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя Ц.А.Ц. до размера от 240 лв. (първоначално приетото адвокатско възнаграждение), дължимо за образуване на изпълнителното дело.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Г.К. за преизчисляване на размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3