Решение № 6 от 20.01.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 47/2022
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 20.01.2023
- Състав
- Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.88 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 323 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№6 гр. гр. Добрич, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900047 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „М. Ф." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район Оборище, ул.“Б. К.“ №**, комплекс офис сгради, Платиниум бизнес център бл.1 ет.4, представлявано от управителя Е. Х. Б. срещу „П. Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Г. Т., ул.“Я.“ №5, представлявано от управителя Х. И. П. иск за заплащане на сумата от 360000 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника вреди в резултат от неизпълнение на задължението му да достави 1000 т. слънчоглед, реколта 2021г. по сключен между страните Договор за покупко-продажба №**/30.03.2021г., представляващи разликата между договорената между страните покупна цена на слънчогледа в размер на 850 лв./т. и цената по заместващите сделки по фактура № **********/12.11.2021 г. и фактура № 0000040129/26.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:
По силата на Договор за покупко-продажба № **/30.03.2021г. „П. Т." ООД се е задължило да достави и продаде на "М. Ф." ЕООД общо 1000т. слънчоглед, реколта 2021г., при цена 850 лв./т. в периода 01.08.2021г.1 30.09.2021г. Водени са многобройни преговори за изпълнение на задължението от страна на „П. Т." ООД, но дружеството така и не е доставило договореното количество слънчоглед.
След неуспешно водените преговори, на 11.10.2021г. „М. Ф.“ ЕООД отправя покана изх. № 175/11.10.2021г., с която кани „П. Т.“ ООД да изпълни задължението си за доставка в срок до 3 дни, като ако не изпълни това свое задължение, то „М. Ф.“ ЕООД разваля договора за покупко-продажба и кани „П. Т.“ ООД да заплати разликата между продажната цена и цената по заместващата сделка. Поканата е отправена чрез ЧСИ Д. И., рег. № * с район на действие ОС Добрич, като още на 14.10.2021г. служителят на „П. Т.“ ООД, като разбира от кого изхожда поканата не се съгласява да я получи. Това се повтаря и на 15.10.2021г. и едва на 01.11.2021г. ЧСИ Д. И. е връчила поканата, което е видно от Протокол за извършено уведомяване изх. № 9305/17.11.2021г.
До настоящия момент „П. Т." ООД не е изпълнило никаква част от задължението си за доставка на слънчоглед и не е заплатило разликата по цената по заместващата сделка. Договорът е развален по вина на „П. Т.“ ООД, считано от 05.11.2021г., когато вече е изтекъл срокът, даден в поканата за доставка на слънчогледа и е в сила волеизявлението за развалянето на договора. С оглед на забавата в получаването на поканата, която забава се дължи изцяло на поведението на „П. Т.“ ООД цената на слънчогледа значително е нарастнала и разликата в заместващата сделка вече възлиза на 360лв./т., а не на 1050лв./т., каквато е била към датата на отправянето на поканата.
За да изпълни задължения към своите контрагенти и да не търпи неустойки по тях на „М. Ф.“ ЕООД му се е наложило да сключи заместващи сделки с „О." АД, ЕИК ** и да закупи 1000т., но при покупна цена вече в размер на 1210лв./т.
На 09.11.2021г. „М. Ф.“ ЕООД заплаща на „О." АД по фактура № 0000039860/09.11.2021г. сумата в размер на 500 000лв., представляваща аванс за доставка на слънчоглед, реколта 2021г., която е заплатена същия ден.
На 10.11.2021 г. „М. Ф.“ ЕООД заплаща на „ О." АД по фактура № 0000039880/10.11.2021 г. сумата в размер на 200 000лв., представляваща аванс за доставка на слънчоглед, реколта 2021 г., която е заплатена същия ден.
На 11.11.2021 г. “М. Ф.“ ЕООД заплаща на „ О." АД по фактура № 2
0000039897/11.11.2021г. сумата в размер на 200 000лв., представляваща аванс за доставка на слънчоглед, реколта 2021г., която също е заплатена.
На 23.11.2021г. „М. Ф.“ ЕООД заплаща на „ О." АД по фактура № 0000040061/23.11.2021г. сумата в размер на 200 000лв., представляваща аванс за доставка на слънчоглед, реколта 2021 г., която също е заплатена.
На 25.11.2021г. „М. Ф.“ ЕООД заплаща на „ О." АД по фактура № 0000040108/25.11.2021г. сумата в размер на 200 000лв., представляваща аванс за доставка на слънчоглед, реколта 2021г., която също е заплатена.
„О." АД доставя в периода 10.11.2021г.-25.11.2021г. на „М. Ф." ЕООД авансово заплатените 1071,16т. слънчоглед, реколта 2021т. при цена 1210лв./т. и издава две фактури, а именно фактура № **********/12.11.2021 г. и фактура № 0000040129/26.11.2021г., с които приспада заплатения от „М.
Ф.“ ЕООД аванс.
Поради неизпълнение на задължението от страна на „П. Т." ООД за доставка на 1000 т. слънчоглед при цена 850 лв./т. по Договор за покупко-продажба № **/30.03.2021г., „М. Ф." ЕООД е претърпяло имуществени вреди в размер на 360лв./т., представляващи разликата между договорената между страните покупна цена на слънчогледа в размер на 850 лв./т. и цената по заместващите сделки, сключени с „О." АД в размер на 1210 лв. Или имуществените вреди за недоставените от „П. Т." ООД 1000т. слънчоглед при цена 850лв./т. са общо в размер на 360 000 лв.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№2140/19.04.2022г.
Заявява се оспорване на претенцията изцяло по основание и размер.
Излагат се съображения, че неизправната страна по процесния договор от 30.03.2021 г. е именно ищецът „М. Ф." ЕООД. Стоката, предмет на договора, не е предадена на купувача, но това се е случило изцяло по негова вина.
Видно от чл. 6.1. от договора, предаването на стоката, негов предмет, се извършва по график, съгласуван между страните, който е неразделна част от договора. Такъв график няма и никога не е имало, не е съгласуван между страните. В същото време, срокът за изпълнение на договора е в опция на купувача, което означава, че той е длъжен да предложи и определи график за доставка на стоката, предмет на договора, с който график ответника да се съобрази. Това не се случило. Ответникът имал готовност за предаване на процесния слънчоглед в уговорения срок. Проведени били множество 3 разговори с ищеца, в които той бил уведомен, че стоката е налична и бил поканен да определи график за доставка, за да се премине към изпълнението му. Всички покани били отклонени от ищеца с оправданието, че не разполага с нужните парични средства за заплащане цената на стоката. Така изтекъл срокът за изпълнение на договора. Ищецът, като кредитор по него, не оказал нужното съдействие, за да може ответника да изпълни задължението си към него, с което се поставил в забава и освободил ответника от отговорност за последиците от неизпълнението, каквито и да са те.
Своевременно ответникът подал писмен отговор на поканата на ищеца - на 18.10.2021 г. Невярно е твърдението на ищеца, че ответникът е избягвал получаването на поканата с изх. №175/11.10.2021 г., като се е налагало служител на съдебния изпълнител да посещава офиса три пъти. Цитираната и приложена към исковата молба покана била получена още на 14.10.2021 г.
/четвъртък/ - при първото посещение на служителя на съдебния изпълнител в офиса на ответника и своевременно бил подаден писмен отговор - на 18.10.2021 г. /понеделник/, т.е. само един работен ден след получаване на поканата. В отговора са оспорени твърденията на ищеца и неговите претенции. Този отговор е изпратен до ищеца, както чрез куриерска пратка, така и чрез препоръчано писмо. Куриерската пратка е получена от ищеца на 19.10.2021 г., видно от обратна разписка по пратка №530033388935.
Препоръчаното писмо е получено от ищеца на 20.10.2021 г., видно от известие за доставяне към пратка №ИД ** М.
Според твърденията в исковата молба разликата между цената по процесния договор и твърдяната заместваща сделка е 360 000 лева. В поканата си от месец октомври 2021 г. ищецът твърди, че е сключил заместваща сделка, като изрично се позовава на чл. 323 от ТЗ. Това означава само едно-че към 11.10.2021 г. ищецът твърди да е сключил заместваща сделка, защото само при наличие на такава възниква правото по чл. 323 от ТЗ. Отново според заявеното от ищеца в цитираната покана, разликата между цената по заместващата сделка и по процесната сделка е 200 000 лева. Според ответника това са извънсъдебни признания на неизгодни за ищеца факти, от които се налагат следните изводи: 1. Дори и да е основателна претенцията, то размерът й не може да бъде над 200 000 лева, защото сам ищецът признава или поне твърди, че към 11.10.2021 г. е сключил заместваща сделка, цената по която обуславя именно този размер на претенцията му. Важно тук е признанието на 4 негативния за ищеца факт, че в най-добрия за него случай разликата между цената по заместващата сделка и тази с ответника е 200 000 лева, а не 360 000 лева.; 2. Към 11.10.2021 г., когато е изпратена процесната покана, договорът между страните не е развален. В същото време задължително условие за прилагане нормата на чл. 323 от ТЗ е продажбата да бъде развалена и заместващата сделка да е сключена след това разваляне. Това условие не е налице към 11.10.2021 г.
Ответникът твърди, че сделка/сделки между ищеца и третото лице няма и никога не е сключвана. Исковата претенция стъпва на твърдението, че ищецът е сключил с третото лице „О." АД заместваща сделка, за доказване на което твърдение се представят данъчни фактури, два приемо-предавателни протокола и вносни бележки. Оспорва се изцяло това твърдение на ищеца.
Оспорва се достоверността на датата и верността на съдържанието на представените с исковата молба фактури и приемо- предавателни протоколи; същите са съставени само за целите на настоящия процес, като част от подготовката за него и не отразяват реално сключена между тези лица сделка.
Зад така представените счетоводни документи не стои реална доставка; отношенията между ищеца и „О." АД са само „на хартия" - за целите на процеса.
За да докаже иска си ищецът представя два приемо-предавателни протокола. Вторият от тези протоколи е от 23.04.2021 г. В него обаче са отразени доставки, извършени седем месеца по-късно - в края на месец ноември 2021 г. Нещо повече - твърди се, че протоколът от 23.04.2021 г. е съставен във връзка с фактура от 26.11.2021 г. Очевидно отразеното в този протокол няма как да е вярно. На следващо място - във фактура №0000040129/26.11.2021 г., във връзка с която се твърди да е съставен този протокол, се твърди, че стоката по нея е поучена на 26.11.2021 г. В приемопредавателния протокол се твърди, че същата стока е получена от ищеца на 23.11.2021 г. и 25.11.2021 г. Няма твърдения стока да е предавана и получавана на 26.11.2021 г. Същото явление се наблюдава и в приемопредавателния протокол от 12.11.2021 г. В него се твърди, че той е съставен във връзка с фактура №**********/12.11.2021 г. В тази фактура е отразено, че стоката по нея е получена на 12.11.2021 г. В приемо-предавателния протокол от същата дата е отразено нещо различно - че стоката е предадена на 10,11 и 12 ноември 2021 г. И за двата приемо-предавателни протокола се твърди, че 5 са съставени в град С.. Нито ищецът, нито третото лице „О." АД имат складови бази в този град. В приемо-предавателните протоколи не е описано откъде е натоварена стоката и къде е разтоварена. Не са представени по делото пътни листи на товарните автомобили, с които се твърди да са извършени доставките на стоката; не са представени кантарни бележки, нито пътно-прехвърлителни разписки. В същото време, в договора между страните по делото изрично е записано, че складът на ищеца, в който следва да му се достави стоката се намира в квартал Рилци на град Добрич. Така описаните разминавания между приемо-предавателните протоколи и данъчните фактури, които самият ищец е предоставил на съда, както и липсата на основополагащи данни в тези протоколи дискредитира необратимо тяхната достоверност.
Представят се и преводни нареждания - за „превъртане" на една и съща сума, с цел симулиране на цялостно плащане. Тези документи, според ответника, не само не доказват претенцията на ищеца, но и я дискредитират.