Решение № 84 от 07.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330104399 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу Р. П. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3027,16 лева – главница по Договор за потребителски кредит №****** г., сключен между страните;

1221,66 лева – договорно възнаграждение за периода 10.07.2022 г. – 06.07.2023 г.; 380,22 лева – обезщетение за забава за периода 11.10.2021 г. – 06.07.2023 г.;

133,98 лева – обезщетение за забава за периода 06.07.2023 г. – 29.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6013/04.09.2023 г. по ч. гр. д. № 12683/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с., както и са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 656,21 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „***** по Договор за потребителски кредит № ********** г., сключен между страните и 1904,98 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „*****“ по Договор за потребителски кредит № 1

******** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сума в размер от 3500 лева, при уговорен годишен процент на разходите – 48,66 % и годишен лихвен процент – 41,00 %.

Съгласно параметрите на процесния договор, кредитополучателят дължал заплащане и на допълнителни услуги – *******“ в размер на 656,21 лева и „********“ в размер на 1904,98 лева. Посочва се, че задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на сума в общ размер от 9460,74 лева, която сума следвало да бъде върната на 36 месечни погасителни вноски. Твърди се, че ответницата не е изпълнила поетите задължения и не е извършвала плащания, въпреки своевременно предоставената й информация за параметрите на договора. Предвид факта, че Г. не изпълнявала поетите с договора задължения, то на основание чл. 12.3. от Общите условия към договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост на вземането, в която връзка кредиторът изпратил уведомително писмо.

Твърди се, че направените плащания по процесния договор за кредит възлизат сума в общ размер от 2254,63 лева. Посочва се, че с платената сума били погасени осем пълни вноски по погасителния план в общ размер на 2127,25 лева, като по девета вноска имало частично плащане в размер на 24,85 лева. Поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителните вноски, били начислени и лихви за просрочие в размер на 427,60 лева за периода от 11.10.2021 г. (датата на изпадане в забава на длъжника) до 06.07.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост), която сума била заплатена частично с плащане на сумата от 47,38 лева, а неплатеният остатък възлизал на сумата от 380,22 лева.

Сочи се, че с плащанията по договора потребителят заплатил и 80 лева – начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит. След обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми (06.07.2023 г.) на основание чл. 12/12.1 от приложимите общи условия започнало начисляване и на обезщетение за забава. Предвид това се претендира сумата от 133,98 лева за периода от 06.07.2023 г. до 29.08.2023 г. Претендира се и договорно възнаграждение в размер на 1221,66 лева за периода от 10.07.2022 г. до 06.07.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост).

Твърди се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, кредитополучателят може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото възнаграждение. Поддържа се, че в случая страните постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответницата пожелала закупуването на услугите „****“ и ******“ и поела задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне. Във връзка със закупена услуга „*****“ ответницата получила приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца 2 извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника. Във връзка със закупена услуга „****** била предоставена възможност на ответницата за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, която услуга била използвана от ответника. В тази връзка се сочи, че на 01.12.2021 г. бил подписан Анекс 1 към договора за потребителски кредит, с който се отлага вноска номер две от погасителния план.

Поддържа се, че към момента на сключване на договора кредитополучателят е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото да се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита.

Изтъква се, че потребителят се е съгласил с параметрите на договора и е усвоил предоставената в заем сума, като не се е възползвал от възможността да се откаже от договора.

Предвид неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя, то кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч. гр. д. № 12683/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с., била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 3027,16 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ************ г.; 1221,66 лева – договорно възнаграждение за периода 10.07.2022 г. – 06.07.2023 г.; 380,22 лева – обезщетение за забава за периода 11.10.2021 г. – 06.07.2023 г.; 133,98 лева – обезщетение за забава за периода 06.07.2023 г. – 29.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, срещу която длъжникът възразил. Предвид това са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за сумите, за които е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В настоящото производство са предявени и осъдителни искове за заплащане на претендирани от „Профи Кредит България“ ЕООД суми по Договор за потребителски кредит № ********1 г., за които е отхвърлено искането му за издаване на заповед за изпълнение, а именно: сумата от 656,21 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „******“, както и сумата от 1904,98 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „*****“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Р. П. Г., с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Моли да бъдат съобразени и всички възражения, релевирани с възражението по чл. 414 ГПК, подадено по ч. гр. д. № 12683/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, срещу правопораждащите вземанията на ищеца юридически факти. Сочи се, че по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ******* г. кредиторът е предоставил заемен ресурс в размер на 3500 лева. Твърди се, че страните са уговорили, че част от заемните средства в размер на 1498,97 лева няма да бъдат предадени в собственост на заемателя, а ще послужат за рефинансиране.

3 на предходно задължение на Р. Г.. Поддържа се, че макар в процесния договор да не е индивидуализиран източникът на рефинансираното задължение, това е задължението, възникнало от сключен между страните договор за потребителски кредит Стандарт № ******* г. с предоставена сума от 2000 лева. Твърди се, че кредитополучателят Г. е погасила сума в общ размер от 2254,63 лева по договор № *******г., който факт се признавал и от ищеца в исковата молба. Излагат се подробни съображения за недействителност на договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ****** г. на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 19 ЗПК с произтичащите от това правни последици. Възразява се, че дължима по кредита е единствено сумата за главница, като ответната страна счита, че направените от нея плащания следва да се приспаднат от размера на главницата по кредита. Поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК, платената по договора сума от 2254,63 лева следва да бъде отнесена към погасяване на чистата стойност на кредита. Счита, че сумата от 1245,37 лева, представляваща разликата над платената по договора сума от 2254,63 лева до размера на предоставената главница от 3500 лева, също се явява недължима.

Този извод ответната страна извежда от факта, че с процесния договор бил рефинансиран лишен от правно основание дълг в размер на 1498,97 лева по друг договор за кредит, сключен между страните, за който се твърди, че страда от същите пороци като процесния такъв, които счита, че водят до изначална недействителност на двете кредитни правоотношения. По отношение на възнагражденията за допълнителни услуги ***** и ******* счита, че същите попадат в приложното поле на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като представлявали разход, пряко свързан с кредита и съставляващ условие по отпускането му, защото потребителят не е имал право да сключи договорът за кредит без тези допълнителни услуги. Твърди, че като разход по кредита тези възнаграждения следвало да бъдат включени в приложимия в правоотношението ГПР. За процесния договор се твърди, че заемателят бил обвързан от страна на кредитора и със застраховка „Живот“ на кредитополучатели на „Профи Кредит България“ ЕООД с наименование „Защита на кредита“, който разход също следвало да бъде включен в обхвата на приложимия ГПР. Поддържа се, че чрез занижаване размера на ГПР и лихвения процент кредиторът целял да заблуди потребителя за реалните параметри на договора, което представлявало недобросъвестна търговска практика. Цитирана е практика на СЕС.

С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане със сума в размер на 1245,37 лева, представляваща остатъчно задължение за чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК, произтичащо от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ******** г. със сумата от 1498,97 лева – погасена от ответницата чрез рефинансиране с процесния Договор за потребителски кредит № ********* г., като остатъчно задължение по предходен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ******** г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 4 писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 14942/29.11.2024г., в което е обективиран проект за доклад на делото, съдът е отделил на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №******* г., по който ищцовото дружество е предоставило на ответницата заемен ресурс в размер на 3500 лева.

Установява се още, че кредитът е отпуснат за срок от 36 месеца при годишен лихвен процент от 41,00% или 0,11% на ден и ГПР в размер на 48,66% с размер на вноската от 170,43 лв. и дължима сума по кредита в размер на 6 135,74 лв. договорът е сключен със застраховка Живот с наименование „Защита на кредит“ при застраховател „Уника Живот“ със застрахователна премия 119,70 лв. Закупена е от клиента допълнителна услуга „*****“ срещу възнаграждение в размер на 875,00 лв. и допълнителна услуга „*****“ срещу възнаграждение в размер на 2 450,00 лв. с размер на вноската по закупените допълнителни услуги от 92,37 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска. Общото задължение по кредита със закупена допълнителна услуга е в размер на 9 460,74 лв. при месечна вноска от 262,80 лв., дължима на 10 ден от месеца.